Румен Радев: Никоя икономика не може да се развива успешно, ако държавата не създаде необходимите условия
Когато приказваме за стопанска система, би трябвало да помним, че тя е неразривно обвързвана с политиката. Защото никоя стопанска система не може да се развива сполучливо, в случай че страната, в лицето на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, не сътвори нужните удобни условия, както и никое държавно ръководство не може да успее, в случай че няма зад тила си работеща, устойчива стопанска система. Това съобщи Румен Радев по време на обществена лекция на тематика „ Социално-икономическо развиване на България – провокации и вероятности “, която се организира в УНСС във връзка откриването на Младежки стопански конгрес 2018.
Ето и цялата лекция на президента:
Уважаеми професор Статев,
Уважаеми уредници, участници и посетители на този конгрес,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми преподаватели,
Скъпи студенти,
Първо желая да благодаря за поканата да бъда посетител на Университета за национално и международно стопанство – най-голямото, най-старото и авторитетно висше икономическо учебно заведение в Югоизточна Европа. Искам да поздравя уредниците за вашата упоритост да предизвикате спор за сегашното и бъдещето на българската стопанска система, за социално-икономическото развиване на България. Вие, експертите в тази област, знаете най-добре какъв брой мъчно е в динамично време да се създават дълготрайни тактики. Но значимото е да има спор. Дебат, в който да се открояват проблемите, да се отстояват хрумвания, да се търсят национални решения. Още по-важно е в този спор да се въвличат младите. Защото те ще осъществят концепциите и те ще носят следствията от тези хрумвания. Затова още един път поздравления за тази прелестна самодейност.
Когато приказваме за стопанска система, би трябвало да помним, че тя е неразривно обвързвана с политиката. Защото никоя стопанска система не може да се развива сполучливо, в случай че страната, в лицето на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, не сътвори нужните удобни условия, както и никое държавно ръководство не може да успее, в случай че няма зад тила си работеща, устойчива стопанска система. Не би трябвало да забравяме също по този начин, че стопанската система, нейният триумф, триумфът на всяка една политика се мери с изгодите, които тази политика носи за обществото. Една политика може да бъде показана за сполучлива посредством ПР-блъфове, да речем. Но това не може да трае дълго, защото тя би трябвало да донесе действителни изгоди. А действителните изгоди постоянно се мерят с висок витален стандарт и качество на живот.
За да бъде сполучлива една такава политика, би трябвало да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние? Второ, какви цели си слагаме и къде желаеме да отидем. И трето, какви цели и тактики формираме и какъв инструментариум ще прилагаме, с цел да ги осъществяваме.
И по този начин, първият доста значим въпрос: къде сме ние? А той е значим, тъй като той е отправната точка на нашите упоритости. Не по-малко значими са и критериите за съпоставяне и оценка по отношение на личното ни минало в районен и европейски формат по отношение на международните трендове за развиване на конкурентоспособна стопанска система и проспериращо общество. Ако се съпоставим с България преди 10-20-30 години, ще откроим редица триумфи. Въведена бе демократична конституция; извървян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъществена приватизация, въпреки и в български стил; България бе призната в Европейския съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската сцена.
Законодателството се хармонизира с европейското в редица области. Усвоиха се огромни по размер европейски средства. Усъвършенства се инфраструктурата. Привлякоха се непознати вложения. Разкриха се работещи индустриални зони. През последните години IT-секторът и туризмът бележат забележителен растеж, а финансовата дисциплинираност и макроикономическата непоклатимост са налице.
В същото време обаче, при същите тези триумфи, България заема все по-устойчиво челните места в класациите по смъртност, по миграция на младо и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели райони. България е най-бедната страна в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в беднотия, с пенсионери, които всеобщо мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава-членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция.
Можем доста да разсъждаваме какви са аргументите да стигнем дотук. Можем, несъмнено, да ги търсим във всички направления. Да речем, във варварския метод на приватизация, в заличаването на нашето селско стопанство; в наложилата се с годините конструкция на нашата стопанска система, чийто главен дял заемат браншове с ниска добавена стойност и ниско възнаграждение на труда. Също по този начин в каузи на сивата стопанска система, която спъва лоялната конкуренция, а може би с неналичието на стратегически вложители и порочния блян да ги привличаме с евтина работна ръка и с ниски налози, със обществен дъмпинг. Може би в отчайващо ниската, на фона на останалите държави-членки на Европейския съюз, продуктивност на труда, цена на труда, конкурентоспособност, чийто резултат се ускорява в допълнение от неналичието на задоволително вложения в научноизследователска и развойна активност и в несъстоялата се значима промяна в региона на образованието. Може би в потреблението на държавния бюджет като инструмент за потушаване на обществени недоволства и митинги. Може би в несъстоялата се финансова децентрализация на общините, без която излиза наяве, че няма по какъв начин да се разгърне самодейността и гражданската интензивност на локално равнище. Със сигурност в неналичието на доверие в правосъдната система, в неефективната администрация, в неналичието на електронно ръководство.
Можем да продължаваме доста. Но аз мисля, че и това е задоволително и всичко изброено дотук в действителност е резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда. Днес означаваме Деня на Конституцията и ви приветствам с този ярък ден. Това е огромното държавно начало на новоосвободеното Княжество България. Наследник на остарялата Търновска конституция, днешната Конституция на Република България вкарва и отстоява значими хрумвания и правила на демокрацията и на виновното ръководство. Нашата конституция доста ясно задава главните институции в страната, ясното разделяне и дължимото съдействие сред тях. Тези институции би трябвало да подсигуряват най-важното, от което се нуждае българският бизнесмен, вложител и поданик, а това е отбрана, предвидимост и сигурност. Без тях няма по какъв начин да имаме нужната среда, в която да се развива сполучлива стопанска система.
Българският парламент е главната гаранция за демократичността на нашата политическа система и ние би трябвало да поддържаме неговата работа, само че не и безрезервно. Искрено искам да имаме мощен и сполучлив парламент. Но когато имаме доста чести и от време на време даже безредни промени в законодателството, това води до непредвидимост и неустойчивост на българския юридически ред, съчетано с ниска степен на надзор и успеваемост на използване. Всичко това влияе отрицателно на бизнес средата.
Да погледнем и законодателния развой. Стана процедура към този момент в преходните и заключителни разпореждания да се оферират значими промени в други закони, несвързани директно с тематиката на законодателната самодейност. Все по-често сред две четения се оферират промени, и то основни промени, а по този метод се заобикаля от публичния спор, от публичното разискване и от оценката за влияние. Смятам, че тежестта на публичното разискване би трябвало да бъде изнесена при започване на законодателния развой и условията на Закона за нормативните актове. Трябва да се ползват освен за предложенията на Министерския съвет, а и за предложенията на народните представители. Също по този начин сме очевидци по какъв начин значими законопроекти, които са в действителност част от управническата стратегия на държавното управление, се внасят от народни представители – да речем Законът за концесиите. Такъв метод оставя подозрение за бягство от отговорност.
Друг проблем за бизнес средата в България това е неналичието на бистрота, на благосъстоятелност на управнически решения и на харчене на обществени средства. И тук можем да дадем образци: когато на съвещание на Министерски съвет се взема решение за харчене на голям публичен запас – на бюджетен остатък, и то милиарден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи компании печелят поредно многомилионни публични поръчки за водни цикли и автомагистрали, служебно, т. е. всички останали отпадат по документи, да речем, от 10 компании остава една; когато продължава да се влага настойчиво голям публичен запас в една, съгласно мен, надълбоко несправедлива стратегия за саниране, която започва с голословно високи цени в нарушаване на закони, както регистрира и отчетът на Сметната палата, без механизми за публичен надзор, без изчерпателен действителен разбор за успеваемост и сигурност, без различни планове за финансова и екологична успеваемост, в случай че същите средства биха се вложили в други неща, да речем в битова газификация или пък в модерни високотехнологични енергийни стратегии. Има ли планове, какъв брой повече семейства, какъв брой повече публични организации, дребни и междинни предприятия биха се възползвали от такива стратегии и дали те няма да бъдат по-справедливи.
Друг образец. Когато компании с неразбираема благосъстоятелност и капитали вземат на концесии нашата природа или изкупуват енергоразпределителната система, телекомуникациите и други значими браншове, разкривайки неналичието на дарба и задоволително воля в страната да отбрани публичния интерес.
На този декор какви цели си слагаме и къде желаеме да отидем? Може да речем да си сложим за съществена цел да изкореним бедността и мизерията, да овладеем и да надмогнем демографската злополука, да спрем обезлюдяването във към този момент, мога да кажа, респект обезлюдени райони, да върнем повече български жители назад от чужбина, да станем богата страна, само че какъв брой богата. Имаше такива издигнати цели – да достигнем 60 % от междинното европейско ниво, дори 70. Спомням си, че Естония си беше сложила за цел да стане най-богатата европейска страна и сега е някъде към средата.
Какви критерии да използваме, с цел да измерим тази цел, и какво значи да бъдем богати? Според мен крайната цел е значима. Но не по-малко значим е механизмът, по който ще я достигнем, а това несъмнено е висок резистентен стопански напредък, с възходящ дял на нововъведенията и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността. Аз не съм икономист и въобще не дръзвам да давам някакви препоръки, предписания по какъв начин тъкмо да реализираме тези цели, по какъв начин тъкмо да разгърнем този механизъм. Но си мисля, че думите на един популярен публицист, мъдрец и хуманист, предсмъртните му думи ще бъдат изключително настоящи за строителите на модерна и бъдеща България. Има ли измежду вас ученици на немски гимназии? Добре, тогава би трябвало да ви е ясно на кого са думите „ Licht, mehr licht “. Добре, ще оказа помощ малко, Йохан Волфганг Гьоте: „ Светлина, повече светлина “.
Защото, съгласно мен, сега България наподобява на една строителна площадка, където нещо строим, само че не знаем тъкмо какво, тъй като е мрачно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, тъй като е мрачно. Някакви хора управляват градежа, размахват карти, чертежи, само че други хора напълно от тъмното в действителност ръководят тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е толкоз рехава и нестабилна, че би трябвало да почват да я ремонтират още преди да са я завършили, тъй като е мрачно. Други хора в близост прокарват пътища и автомагистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават незабавно дупки, тъй като е мрачно. Не се знае кои са действителните притежатели, действителните строители, действителната стойност на обекта и какво тъкмо и на кого се заплаща, тъй като е мрачно. Медиите не споделят истината, тъй като не могат да я видят в тъмното или тъй като не желаят да я видят. Но едно е ясно. Младите и предприемчивите, както и значително задгранични вложители напущат площадката и търсят друга, по-светла.
Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и наложително, което би трябвало да създадем за България, с цел да я има България. Да осветлим процесите в страната. Да има бистрота на благосъстоятелност, на управнически решения, на харчене на обществен запас. Да има ясно открити правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат финален късмет да върнат доверието в тях и в България като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, без значение дали са от ръководещи, от съпротива, от личните магистратски редици.
Когато пожелаваме и установим ясни и транспарантни правила и демократични правила, когато върнем доверието в страната и държавността, то тогава безусловно съм сигурен, че самодейността и предприемчивостта на българина доста бързо ще доведат до мечтаните стопански резултати.
Така разбирам главната роля на страната, а и присъединяване на всеки един от нас. Трябва да осъзнаем, че в този момент, повече от всеки път, е нужна неотстъпчивост към произвола и закононарушенията и дейна гражданска позиция. Как ще се осъществя това, несъмнено към този момент времето демонстрира, че трябват хора с съответно обучение и просвета, с знания за икономическите и публични процеси, новите технологии в България и в света, с различен взор за развиването на България и на света, с други хрумвания за бъдещето. И най-важното, с друга сила и различен морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговорността за него.
И ние можем да подхващаме доста ограничения, с цел да имаме едно в действителност проспериращо общество. Но две съгласно мен са безусловно наложителни – качествено обучение и информация. И ще ви споделя моите визии за образованието. Приветствам всяка политика и решения, които водят до повече средства за обучение. Но единствено с повишение на училищен заплати и ремонт на учебна инфраструктура няма да реализираме качественото обучение, от което се нуждаем. А то би трябвало да бъде конкурентоспособно. В някои страни да вземем за пример към този момент учат осведомителни технологии, програмирани в детските градини. Как нашите деца ще се конкурират с тези деца след 15-20 години.
Искам да дам и един малко по-страничен взор към просветителната система. Извънучилищните форми на обучение, които могат и би трябвало да ангажират публични организации, родители, страна. През февруари, по време на визитата си в Ереван, разгледах Центъра за изобретателни технологии ТУМО, основан по социална и частна самодейност, само че с голямата поддръжка на страната. За мен това беше комбинация от страсти. Възхищение от размаха на мисълта и дейностите на домакините и разстройване при съпоставяне с това, което вършим ние тук. Представете си една голяма красива постройка със зали, цялостни с последно потомство компютърни станции. Не споделям компютри, а компютърни станции, с киносалони, със звукозаписни студиа. И деца, стотици деца, които видях този ден, проведени в групи и планове от млади въодушевени инструктори. Всеки ден след учебно заведение и в почивните дни хиляди деца минават през този център, непринудено и гратис.
Каква е разликата с учебно заведение. Тези скъпи компютърни модерни станции със актуален, последно потомство, лицензионен програмен продукт, какъвто няма в учебно заведение. Тези прелестни млади инструктори, високоподготвени в своята област, каквито няма в учебно заведение. Тези планове, особено създадени, и стратегии, с които децата усвояват значими пълномощия в най-различни области, примерно програмиране, моделиране, компютърна графика, анимации, дизайн, снимка, постановка и така нататък, каквито професионално не могат да се учат в учебно заведение, и с тези пълномощия тези деца стават безусловно конкурентоспособни на международния пазар.
И още нещо значимо – част от инструкторите бяха млади арменци, които се връщат от време на време от Силиконовата котловина, от Холивуд, от Google, от други международни корпорации, и с голямо наслаждение споделят знанията си и опита си с тези деца, на възраст от 12 до 18 години. Такива центрове се изграждаха към този момент и в други арменски градове. В момента се построяват и в Париж, Москва, Дубай, Бейрут.
Да се изградят сходни центрове във всеки по-голям български град, няма да коства доста. Но ние даваме, както към този момент загатнах, милиарди за саниране. Не укорявам никого. Това е извънучилищна форма. Но нация, която не следи какви са международните процеси, накъде отива светът, какви пълномощия желае от своите жители в бъдеще, която не основава тези условия, споделям нация, всички дружно, която, вместо за своите деца влага в стиропор, а остава децата си в безпринципност, бедност и незнание, такава нация няма радостно бъдеще.
Ще поддържа с подготвеност всяко държавно управление, което издигне като приоритет такива политики и ги поддържа с действителни дейности. Но ще работя с възторг с това държавно управление, за което тези политики са полезност и вътрешно разбиране и ги инициира единствено.
Няколко думи за висшето обучение. И ще ви споделя моя опит от два разнообразни модела, през които съм минал. Първият, това е Военновъздушното учебно заведение и Военна академия „ Раковски “. Как да ви кажа, макар извънредно натоварените стратегии, по време на семестъра можеш да си позволиш и по-лек режим. Важно е обаче, когато пристигна сесията, да имаш конспекта с всички въпроси. Да вземеш всички лекции, всички мемоари, всички учебници, да се затвориш, да изчетеш всичко, да го запомниш, да го възпроизведеш без неточност на изпита. Ставаш първенец. Може би ви звучи познато. Не знам по какъв начин е сега при вас.
Другият модел. След това отпътувах за Air War Cоllege – Стратегическата академия на Военновъздушните сили на Съединени американски щати. Още първоначално, с цел да си направя живота по-лесен, да се ориентирам в ситуацията, желаех конспектите за изпитите. Оказа се, че не можем нещо да си уточним понятията. Не могат да схванат защо приказвам. Пак изяснявам, отново не можем да се разберем. Оказа се, че няма нито конспекти, нито сесии, нито изпити, само че има друго нещо. Всички тематики, лекции, занятия са конкретизирани за година напред с безспорна акуратност. Всички материали за четене са раздадени. Всяка вечер би трябвало да ги четеш. Налага ти се към 100 стр. по тематика, която е на следващия ден. На идващия ден сутринта в аулата идва бележит преподавател – министър, академик, военачалник, притежател на банка или на огромна корпорация, бележит публицист, държавник и така нататък, който обръща с главата надолу всичко това, което си изчел. След това се разпадаме по семинари, затваряме се в семинарите, най-малко четири часа цялостен разбор и полемики на това, което е преминато.
В същото време двама преподаватели са непрекъснато с нас и предизвикат с въпроси и записват всеки час, всяка минута за всеки един. Участие, интензивност, формулиране, отстояване и налагане на тези, водачество. Между другото текат стратегии с есета и си заставен да пишеш непрестанно есета с друг размер, по разнообразни тематики, с разнообразни периоди за предаване. Второ забавяне и напускаш. Една извънредно конкурентна среда, доста напрегната, в която би трябвало въз основата на знанията да формираш, отстояваш своите тези, своите визии. Конкурентна споделих, тъй като единствено на първите 20 се издава отлична тапия и това е безспорна гаранция за блестяща кариера във военновъздушните сили или държавната администрация на Съединени американски щати.
И ето ги двата модела. Единият – преподаване, запаметяване и възпроизвеждане на подготвени, налети мога да кажа, познания. Другият модел – стимулиране на сериозно, изобретателно, стратегическо мислене, развиване на лидерски качества и на умения за самообразование за дълъг интервал, откакто завършиш това образователно заведение.
Абсолютно съм уверен, че нашата система за висше обучение, и освен тя несъмнено, би трябвало, с изключение на да предлага нужните познания, само че и да възпитава персони и водачи с нужните пълномощия за провокациите на бъдещето. А бъдещето принадлежи на тези, които съумеят да изградят ефикасна система, която да им разреши да добиват първи нужната информация, да трансформират информацията в познание и да ползват това познание преди своите съперници. Явно по този начин е организиран и по този начин работи светът.
И с това ще завърша. Ще ви дам образец за информацията. През последните години два пъти посетих Държавата Израел. Първия път, преди три години, бях по покана на техния командващ на военновъздушните сили и видях система за придобиване и разбор на информация за обекти. Посещението включваше и запознаване с базата за безпилотни летателни апарати – 6 ескадрили, само че не с играчки, големи самолети с 15 метра обсег, със модерна разследваща инсталация на борда в необятен електрооптичен набор, които общо летяха над тази дребна страна 250 часа в денонощие всеки ден, цялостна информация освен за неподвижните, само че и за всички обекти, в това число хора, които са обект, интерес за сигурността на обществото. А тази информация се употребява и за икономически и екологични потребности.
Втория път, предишния месец, имах опция да се срещна със система за придобиване и разбор на информация за процеси в региона на стопанската система, на банковото дело, на енергетиката, на киберсигурността. Това стана в така наречен CyberCity, основан по самодейност на премиера Нетаняху и обединил в себе си ползите и потенциала на страната, на бизнеса, на образованието и науката. Между другото, когато се срещнахме с Нетаняху, той стартира срещата с забавен слайд. Показа ми топ 10 на най-мощните международни компании – 2006 и 2016 година През 2006 година 7 компании от водещите бяха в региона на енергетиката и единствено една в региона на осведомителните технологии. През 2016 година същите числа, единствено че назад – безспорна доминация на корпорациите в региона на осведомителните технологии и Израел участваше интензивно в тях.
Вие надлежно може да си извършите информация за България и да анализирате сами за себе си резултатите. Те са забавни. Та за CyberCity. Външно наподобява на български техно парк, но не напълно. Вътре работят младежи – инженери, учени, специалисти в IT, финансовия бранш, анализатори, студенти, тъй като е построен до университета. Един от центровете, който посетихме, беше за енергетиката. Но преди този момент да ви кажа, че в CyberCity постъпва голямо количество информация от целия свят. Обработва се по специфични критерии. Неутрализират се хакерски атаки и, доста значимо, формулират се печеливши тактики за ръководство и за отбрана. Та в залата за енергетиката – един голям екран, дежурен екип. На този екран на сателитна карта са показани в действително време всички електроцентрали, енергопреносната мрежа, електроразпределителните центрове, по-големите потребители. И в действително време се следи не просто физическото положение на цялата енергийна система, само че какви хакерски атаки се правят сега по нея и по какъв начин върви тяхната неутрализация.
Влязохме и в различен център. Една огромна електронна карта на света, където в забавни диаграми се представяше информация за хода на хакерски атаки в действително време по целия свят и други забавни процеси.
Запитах се за какво му е на дребен Израел да следи ситуацията и да има информация от Хонконг, през Париж, до Сиатъл. Логичният отговор е тъй като Израел развива експортноориентирана стопанска система и взаимни предприятия с доста страни и по тази причина е значимо да знае ситуацията в районите и тези страни.
За мен обаче същинският отговор е следният: в актуалния цифров и световен свят няма дребни и огромни страни. Има страни с огромни и дребни упоритости. Има страни, които настойчиво преследват, обединени дружно, своите упоритости. Има и страни, които са се примирили, изгубили са религия в личните благоприятни условия и са се свили в черупката на сивото си всекидневие и самосъжаление.
Пожелавам ви високи упоритости – персонални и за България. И доста сили и религия да ги осъществите.
На добър час!
Ето и цялата лекция на президента:
Уважаеми професор Статев,
Уважаеми уредници, участници и посетители на този конгрес,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми преподаватели,
Скъпи студенти,
Първо желая да благодаря за поканата да бъда посетител на Университета за национално и международно стопанство – най-голямото, най-старото и авторитетно висше икономическо учебно заведение в Югоизточна Европа. Искам да поздравя уредниците за вашата упоритост да предизвикате спор за сегашното и бъдещето на българската стопанска система, за социално-икономическото развиване на България. Вие, експертите в тази област, знаете най-добре какъв брой мъчно е в динамично време да се създават дълготрайни тактики. Но значимото е да има спор. Дебат, в който да се открояват проблемите, да се отстояват хрумвания, да се търсят национални решения. Още по-важно е в този спор да се въвличат младите. Защото те ще осъществят концепциите и те ще носят следствията от тези хрумвания. Затова още един път поздравления за тази прелестна самодейност.
Когато приказваме за стопанска система, би трябвало да помним, че тя е неразривно обвързвана с политиката. Защото никоя стопанска система не може да се развива сполучливо, в случай че страната, в лицето на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт, не сътвори нужните удобни условия, както и никое държавно ръководство не може да успее, в случай че няма зад тила си работеща, устойчива стопанска система. Не би трябвало да забравяме също по този начин, че стопанската система, нейният триумф, триумфът на всяка една политика се мери с изгодите, които тази политика носи за обществото. Една политика може да бъде показана за сполучлива посредством ПР-блъфове, да речем. Но това не може да трае дълго, защото тя би трябвало да донесе действителни изгоди. А действителните изгоди постоянно се мерят с висок витален стандарт и качество на живот.
За да бъде сполучлива една такава политика, би трябвало да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние? Второ, какви цели си слагаме и къде желаеме да отидем. И трето, какви цели и тактики формираме и какъв инструментариум ще прилагаме, с цел да ги осъществяваме.
И по този начин, първият доста значим въпрос: къде сме ние? А той е значим, тъй като той е отправната точка на нашите упоритости. Не по-малко значими са и критериите за съпоставяне и оценка по отношение на личното ни минало в районен и европейски формат по отношение на международните трендове за развиване на конкурентоспособна стопанска система и проспериращо общество. Ако се съпоставим с България преди 10-20-30 години, ще откроим редица триумфи. Въведена бе демократична конституция; извървян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъществена приватизация, въпреки и в български стил; България бе призната в Европейския съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската сцена.
Законодателството се хармонизира с европейското в редица области. Усвоиха се огромни по размер европейски средства. Усъвършенства се инфраструктурата. Привлякоха се непознати вложения. Разкриха се работещи индустриални зони. През последните години IT-секторът и туризмът бележат забележителен растеж, а финансовата дисциплинираност и макроикономическата непоклатимост са налице.
В същото време обаче, при същите тези триумфи, България заема все по-устойчиво челните места в класациите по смъртност, по миграция на младо и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели райони. България е най-бедната страна в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в беднотия, с пенсионери, които всеобщо мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава-членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция.
Можем доста да разсъждаваме какви са аргументите да стигнем дотук. Можем, несъмнено, да ги търсим във всички направления. Да речем, във варварския метод на приватизация, в заличаването на нашето селско стопанство; в наложилата се с годините конструкция на нашата стопанска система, чийто главен дял заемат браншове с ниска добавена стойност и ниско възнаграждение на труда. Също по този начин в каузи на сивата стопанска система, която спъва лоялната конкуренция, а може би с неналичието на стратегически вложители и порочния блян да ги привличаме с евтина работна ръка и с ниски налози, със обществен дъмпинг. Може би в отчайващо ниската, на фона на останалите държави-членки на Европейския съюз, продуктивност на труда, цена на труда, конкурентоспособност, чийто резултат се ускорява в допълнение от неналичието на задоволително вложения в научноизследователска и развойна активност и в несъстоялата се значима промяна в региона на образованието. Може би в потреблението на държавния бюджет като инструмент за потушаване на обществени недоволства и митинги. Може би в несъстоялата се финансова децентрализация на общините, без която излиза наяве, че няма по какъв начин да се разгърне самодейността и гражданската интензивност на локално равнище. Със сигурност в неналичието на доверие в правосъдната система, в неефективната администрация, в неналичието на електронно ръководство.
Можем да продължаваме доста. Но аз мисля, че и това е задоволително и всичко изброено дотук в действителност е резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда. Днес означаваме Деня на Конституцията и ви приветствам с този ярък ден. Това е огромното държавно начало на новоосвободеното Княжество България. Наследник на остарялата Търновска конституция, днешната Конституция на Република България вкарва и отстоява значими хрумвания и правила на демокрацията и на виновното ръководство. Нашата конституция доста ясно задава главните институции в страната, ясното разделяне и дължимото съдействие сред тях. Тези институции би трябвало да подсигуряват най-важното, от което се нуждае българският бизнесмен, вложител и поданик, а това е отбрана, предвидимост и сигурност. Без тях няма по какъв начин да имаме нужната среда, в която да се развива сполучлива стопанска система.
Българският парламент е главната гаранция за демократичността на нашата политическа система и ние би трябвало да поддържаме неговата работа, само че не и безрезервно. Искрено искам да имаме мощен и сполучлив парламент. Но когато имаме доста чести и от време на време даже безредни промени в законодателството, това води до непредвидимост и неустойчивост на българския юридически ред, съчетано с ниска степен на надзор и успеваемост на използване. Всичко това влияе отрицателно на бизнес средата.
Да погледнем и законодателния развой. Стана процедура към този момент в преходните и заключителни разпореждания да се оферират значими промени в други закони, несвързани директно с тематиката на законодателната самодейност. Все по-често сред две четения се оферират промени, и то основни промени, а по този метод се заобикаля от публичния спор, от публичното разискване и от оценката за влияние. Смятам, че тежестта на публичното разискване би трябвало да бъде изнесена при започване на законодателния развой и условията на Закона за нормативните актове. Трябва да се ползват освен за предложенията на Министерския съвет, а и за предложенията на народните представители. Също по този начин сме очевидци по какъв начин значими законопроекти, които са в действителност част от управническата стратегия на държавното управление, се внасят от народни представители – да речем Законът за концесиите. Такъв метод оставя подозрение за бягство от отговорност.
Друг проблем за бизнес средата в България това е неналичието на бистрота, на благосъстоятелност на управнически решения и на харчене на обществени средства. И тук можем да дадем образци: когато на съвещание на Министерски съвет се взема решение за харчене на голям публичен запас – на бюджетен остатък, и то милиарден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи компании печелят поредно многомилионни публични поръчки за водни цикли и автомагистрали, служебно, т. е. всички останали отпадат по документи, да речем, от 10 компании остава една; когато продължава да се влага настойчиво голям публичен запас в една, съгласно мен, надълбоко несправедлива стратегия за саниране, която започва с голословно високи цени в нарушаване на закони, както регистрира и отчетът на Сметната палата, без механизми за публичен надзор, без изчерпателен действителен разбор за успеваемост и сигурност, без различни планове за финансова и екологична успеваемост, в случай че същите средства биха се вложили в други неща, да речем в битова газификация или пък в модерни високотехнологични енергийни стратегии. Има ли планове, какъв брой повече семейства, какъв брой повече публични организации, дребни и междинни предприятия биха се възползвали от такива стратегии и дали те няма да бъдат по-справедливи.
Друг образец. Когато компании с неразбираема благосъстоятелност и капитали вземат на концесии нашата природа или изкупуват енергоразпределителната система, телекомуникациите и други значими браншове, разкривайки неналичието на дарба и задоволително воля в страната да отбрани публичния интерес.
На този декор какви цели си слагаме и къде желаеме да отидем? Може да речем да си сложим за съществена цел да изкореним бедността и мизерията, да овладеем и да надмогнем демографската злополука, да спрем обезлюдяването във към този момент, мога да кажа, респект обезлюдени райони, да върнем повече български жители назад от чужбина, да станем богата страна, само че какъв брой богата. Имаше такива издигнати цели – да достигнем 60 % от междинното европейско ниво, дори 70. Спомням си, че Естония си беше сложила за цел да стане най-богатата европейска страна и сега е някъде към средата.
Какви критерии да използваме, с цел да измерим тази цел, и какво значи да бъдем богати? Според мен крайната цел е значима. Но не по-малко значим е механизмът, по който ще я достигнем, а това несъмнено е висок резистентен стопански напредък, с възходящ дял на нововъведенията и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността. Аз не съм икономист и въобще не дръзвам да давам някакви препоръки, предписания по какъв начин тъкмо да реализираме тези цели, по какъв начин тъкмо да разгърнем този механизъм. Но си мисля, че думите на един популярен публицист, мъдрец и хуманист, предсмъртните му думи ще бъдат изключително настоящи за строителите на модерна и бъдеща България. Има ли измежду вас ученици на немски гимназии? Добре, тогава би трябвало да ви е ясно на кого са думите „ Licht, mehr licht “. Добре, ще оказа помощ малко, Йохан Волфганг Гьоте: „ Светлина, повече светлина “.
Защото, съгласно мен, сега България наподобява на една строителна площадка, където нещо строим, само че не знаем тъкмо какво, тъй като е мрачно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, тъй като е мрачно. Някакви хора управляват градежа, размахват карти, чертежи, само че други хора напълно от тъмното в действителност ръководят тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е толкоз рехава и нестабилна, че би трябвало да почват да я ремонтират още преди да са я завършили, тъй като е мрачно. Други хора в близост прокарват пътища и автомагистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават незабавно дупки, тъй като е мрачно. Не се знае кои са действителните притежатели, действителните строители, действителната стойност на обекта и какво тъкмо и на кого се заплаща, тъй като е мрачно. Медиите не споделят истината, тъй като не могат да я видят в тъмното или тъй като не желаят да я видят. Но едно е ясно. Младите и предприемчивите, както и значително задгранични вложители напущат площадката и търсят друга, по-светла.
Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и наложително, което би трябвало да създадем за България, с цел да я има България. Да осветлим процесите в страната. Да има бистрота на благосъстоятелност, на управнически решения, на харчене на обществен запас. Да има ясно открити правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат финален късмет да върнат доверието в тях и в България като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, без значение дали са от ръководещи, от съпротива, от личните магистратски редици.
Когато пожелаваме и установим ясни и транспарантни правила и демократични правила, когато върнем доверието в страната и държавността, то тогава безусловно съм сигурен, че самодейността и предприемчивостта на българина доста бързо ще доведат до мечтаните стопански резултати.
Така разбирам главната роля на страната, а и присъединяване на всеки един от нас. Трябва да осъзнаем, че в този момент, повече от всеки път, е нужна неотстъпчивост към произвола и закононарушенията и дейна гражданска позиция. Как ще се осъществя това, несъмнено към този момент времето демонстрира, че трябват хора с съответно обучение и просвета, с знания за икономическите и публични процеси, новите технологии в България и в света, с различен взор за развиването на България и на света, с други хрумвания за бъдещето. И най-важното, с друга сила и различен морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговорността за него.
И ние можем да подхващаме доста ограничения, с цел да имаме едно в действителност проспериращо общество. Но две съгласно мен са безусловно наложителни – качествено обучение и информация. И ще ви споделя моите визии за образованието. Приветствам всяка политика и решения, които водят до повече средства за обучение. Но единствено с повишение на училищен заплати и ремонт на учебна инфраструктура няма да реализираме качественото обучение, от което се нуждаем. А то би трябвало да бъде конкурентоспособно. В някои страни да вземем за пример към този момент учат осведомителни технологии, програмирани в детските градини. Как нашите деца ще се конкурират с тези деца след 15-20 години.
Искам да дам и един малко по-страничен взор към просветителната система. Извънучилищните форми на обучение, които могат и би трябвало да ангажират публични организации, родители, страна. През февруари, по време на визитата си в Ереван, разгледах Центъра за изобретателни технологии ТУМО, основан по социална и частна самодейност, само че с голямата поддръжка на страната. За мен това беше комбинация от страсти. Възхищение от размаха на мисълта и дейностите на домакините и разстройване при съпоставяне с това, което вършим ние тук. Представете си една голяма красива постройка със зали, цялостни с последно потомство компютърни станции. Не споделям компютри, а компютърни станции, с киносалони, със звукозаписни студиа. И деца, стотици деца, които видях този ден, проведени в групи и планове от млади въодушевени инструктори. Всеки ден след учебно заведение и в почивните дни хиляди деца минават през този център, непринудено и гратис.
Каква е разликата с учебно заведение. Тези скъпи компютърни модерни станции със актуален, последно потомство, лицензионен програмен продукт, какъвто няма в учебно заведение. Тези прелестни млади инструктори, високоподготвени в своята област, каквито няма в учебно заведение. Тези планове, особено създадени, и стратегии, с които децата усвояват значими пълномощия в най-различни области, примерно програмиране, моделиране, компютърна графика, анимации, дизайн, снимка, постановка и така нататък, каквито професионално не могат да се учат в учебно заведение, и с тези пълномощия тези деца стават безусловно конкурентоспособни на международния пазар.
И още нещо значимо – част от инструкторите бяха млади арменци, които се връщат от време на време от Силиконовата котловина, от Холивуд, от Google, от други международни корпорации, и с голямо наслаждение споделят знанията си и опита си с тези деца, на възраст от 12 до 18 години. Такива центрове се изграждаха към този момент и в други арменски градове. В момента се построяват и в Париж, Москва, Дубай, Бейрут.
Да се изградят сходни центрове във всеки по-голям български град, няма да коства доста. Но ние даваме, както към този момент загатнах, милиарди за саниране. Не укорявам никого. Това е извънучилищна форма. Но нация, която не следи какви са международните процеси, накъде отива светът, какви пълномощия желае от своите жители в бъдеще, която не основава тези условия, споделям нация, всички дружно, която, вместо за своите деца влага в стиропор, а остава децата си в безпринципност, бедност и незнание, такава нация няма радостно бъдеще.
Ще поддържа с подготвеност всяко държавно управление, което издигне като приоритет такива политики и ги поддържа с действителни дейности. Но ще работя с възторг с това държавно управление, за което тези политики са полезност и вътрешно разбиране и ги инициира единствено.
Няколко думи за висшето обучение. И ще ви споделя моя опит от два разнообразни модела, през които съм минал. Първият, това е Военновъздушното учебно заведение и Военна академия „ Раковски “. Как да ви кажа, макар извънредно натоварените стратегии, по време на семестъра можеш да си позволиш и по-лек режим. Важно е обаче, когато пристигна сесията, да имаш конспекта с всички въпроси. Да вземеш всички лекции, всички мемоари, всички учебници, да се затвориш, да изчетеш всичко, да го запомниш, да го възпроизведеш без неточност на изпита. Ставаш първенец. Може би ви звучи познато. Не знам по какъв начин е сега при вас.
Другият модел. След това отпътувах за Air War Cоllege – Стратегическата академия на Военновъздушните сили на Съединени американски щати. Още първоначално, с цел да си направя живота по-лесен, да се ориентирам в ситуацията, желаех конспектите за изпитите. Оказа се, че не можем нещо да си уточним понятията. Не могат да схванат защо приказвам. Пак изяснявам, отново не можем да се разберем. Оказа се, че няма нито конспекти, нито сесии, нито изпити, само че има друго нещо. Всички тематики, лекции, занятия са конкретизирани за година напред с безспорна акуратност. Всички материали за четене са раздадени. Всяка вечер би трябвало да ги четеш. Налага ти се към 100 стр. по тематика, която е на следващия ден. На идващия ден сутринта в аулата идва бележит преподавател – министър, академик, военачалник, притежател на банка или на огромна корпорация, бележит публицист, държавник и така нататък, който обръща с главата надолу всичко това, което си изчел. След това се разпадаме по семинари, затваряме се в семинарите, най-малко четири часа цялостен разбор и полемики на това, което е преминато.
В същото време двама преподаватели са непрекъснато с нас и предизвикат с въпроси и записват всеки час, всяка минута за всеки един. Участие, интензивност, формулиране, отстояване и налагане на тези, водачество. Между другото текат стратегии с есета и си заставен да пишеш непрестанно есета с друг размер, по разнообразни тематики, с разнообразни периоди за предаване. Второ забавяне и напускаш. Една извънредно конкурентна среда, доста напрегната, в която би трябвало въз основата на знанията да формираш, отстояваш своите тези, своите визии. Конкурентна споделих, тъй като единствено на първите 20 се издава отлична тапия и това е безспорна гаранция за блестяща кариера във военновъздушните сили или държавната администрация на Съединени американски щати.
И ето ги двата модела. Единият – преподаване, запаметяване и възпроизвеждане на подготвени, налети мога да кажа, познания. Другият модел – стимулиране на сериозно, изобретателно, стратегическо мислене, развиване на лидерски качества и на умения за самообразование за дълъг интервал, откакто завършиш това образователно заведение.
Абсолютно съм уверен, че нашата система за висше обучение, и освен тя несъмнено, би трябвало, с изключение на да предлага нужните познания, само че и да възпитава персони и водачи с нужните пълномощия за провокациите на бъдещето. А бъдещето принадлежи на тези, които съумеят да изградят ефикасна система, която да им разреши да добиват първи нужната информация, да трансформират информацията в познание и да ползват това познание преди своите съперници. Явно по този начин е организиран и по този начин работи светът.
И с това ще завърша. Ще ви дам образец за информацията. През последните години два пъти посетих Държавата Израел. Първия път, преди три години, бях по покана на техния командващ на военновъздушните сили и видях система за придобиване и разбор на информация за обекти. Посещението включваше и запознаване с базата за безпилотни летателни апарати – 6 ескадрили, само че не с играчки, големи самолети с 15 метра обсег, със модерна разследваща инсталация на борда в необятен електрооптичен набор, които общо летяха над тази дребна страна 250 часа в денонощие всеки ден, цялостна информация освен за неподвижните, само че и за всички обекти, в това число хора, които са обект, интерес за сигурността на обществото. А тази информация се употребява и за икономически и екологични потребности.
Втория път, предишния месец, имах опция да се срещна със система за придобиване и разбор на информация за процеси в региона на стопанската система, на банковото дело, на енергетиката, на киберсигурността. Това стана в така наречен CyberCity, основан по самодейност на премиера Нетаняху и обединил в себе си ползите и потенциала на страната, на бизнеса, на образованието и науката. Между другото, когато се срещнахме с Нетаняху, той стартира срещата с забавен слайд. Показа ми топ 10 на най-мощните международни компании – 2006 и 2016 година През 2006 година 7 компании от водещите бяха в региона на енергетиката и единствено една в региона на осведомителните технологии. През 2016 година същите числа, единствено че назад – безспорна доминация на корпорациите в региона на осведомителните технологии и Израел участваше интензивно в тях.
Вие надлежно може да си извършите информация за България и да анализирате сами за себе си резултатите. Те са забавни. Та за CyberCity. Външно наподобява на български техно парк, но не напълно. Вътре работят младежи – инженери, учени, специалисти в IT, финансовия бранш, анализатори, студенти, тъй като е построен до университета. Един от центровете, който посетихме, беше за енергетиката. Но преди този момент да ви кажа, че в CyberCity постъпва голямо количество информация от целия свят. Обработва се по специфични критерии. Неутрализират се хакерски атаки и, доста значимо, формулират се печеливши тактики за ръководство и за отбрана. Та в залата за енергетиката – един голям екран, дежурен екип. На този екран на сателитна карта са показани в действително време всички електроцентрали, енергопреносната мрежа, електроразпределителните центрове, по-големите потребители. И в действително време се следи не просто физическото положение на цялата енергийна система, само че какви хакерски атаки се правят сега по нея и по какъв начин върви тяхната неутрализация.
Влязохме и в различен център. Една огромна електронна карта на света, където в забавни диаграми се представяше информация за хода на хакерски атаки в действително време по целия свят и други забавни процеси.
Запитах се за какво му е на дребен Израел да следи ситуацията и да има информация от Хонконг, през Париж, до Сиатъл. Логичният отговор е тъй като Израел развива експортноориентирана стопанска система и взаимни предприятия с доста страни и по тази причина е значимо да знае ситуацията в районите и тези страни.
За мен обаче същинският отговор е следният: в актуалния цифров и световен свят няма дребни и огромни страни. Има страни с огромни и дребни упоритости. Има страни, които настойчиво преследват, обединени дружно, своите упоритости. Има и страни, които са се примирили, изгубили са религия в личните благоприятни условия и са се свили в черупката на сивото си всекидневие и самосъжаление.
Пожелавам ви високи упоритости – персонални и за България. И доста сили и религия да ги осъществите.
На добър час!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ