Марк Твен - от просяка до принца
Когато приказваме за хора, които вечно ще останат в историята, безспорно Марк Твен (30 ноември 1835 г.- 21 април 1910 г.) заслужава изключително внимание. Или най-малко усмивка. Той се отличава контрастно от редицата огромни имена в международната литература и публицистика, тъй като основава един свят, в който без боязън, непосредствено и с комизъм се приказва за атеизъм, политика и иго – свят, отричан и одобряван с предубеждения през 19-ти век.
„ Неотдавна един от Мисури ми изпрати фотография на къщата,
в която съм се родил. Досега постоянно съм твърдял, че тя е дворец,
но отсега нататък ще внимавам повече в приказките си. “
През 1835г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е пораства в дълбочината на Американския Юг свободен и своеволен, заобиколен от необятни полета и тесни улички. Този интервал от живота му е повлиял надълбоко на по-нататъшното му развиване като персона и създател. Много от детските си дивотии и пакости той включва в творбите си, а детето в него в никакъв случай на умира, макар превратностите в живота му.
Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато татко му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен Твен се сбогува с безоблачното благополучие и дързост. Спира да върви на учебно заведение и вместо това стартира да учи за печатар при редактора и притежателя на вестник „ Куриър “. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и облекла. Тъй като притежателят на вестника е бил фен на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, с цел да не почине от апетит. Това са най- бедните му години.
Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развиване като публицист и публицист. Именно този интервал от живота му, оказва най-голяма въздействие върху неговото творчество. През четирите години, до момента в който е плава по реката се среща с огромен брой хора и опознава до най-малки детайлности човешката същина и странности. След години в автобиографията си създателят написа, че в никакъв случай не е не запомнил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този интервал датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен.
“Чрез израза „ Марк Твeн! “, моряците се предупреждавали за намаление равнището на водата до минимума, необходим за корабоплаване по реката. Вероятно с първият си автограф като „ Марк Твен “, той е желал да каже на света: „ Хей, вижте ме! Аз пристигам, ще ви покажа живота през моята призма, ще се разноските по страниците на моите мисли, ще ви настаня сред редовете на моите думи и ще ги разлея в душите ви. Предупредени сте! “ ”
На 28 годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен стартира работа във вирджинския вестник „ Ентърпрайз “ като кореспондент. Хапливият език и умеенето да шаржира политиците не се харесват на ръководещите. Те безспирно отпращат рецензии и неодобрение против неговите публикации и следствия. Но мощните на деня не са подозирали каква огромна услуга му вършат. В битката с политическата цензура, Марк Твен се трансформира от незнаен прохождащ кореспондент във авторитетна персона. Хората го виждат и обикват.
„ Истината е скъпо богатство и по тази причина
с нея би трябвало да се борави спестовно. “
Той взема отношение по значими обществени, публични и политически проблеми.В негово лице елементарните, трудещи се жители намират поддръжка. Не е комплицирано, даже е доста простичко – посредством книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на независимост. Затова не е изненадващо, че в този интервал той е на върха на славата освен в Америка, а в съвсем целия свят.
„ Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода. “
Едно от първите издания на " Приключенията на Хъкълбери Фин "
Вече прочут и одобрен публицист и социална персона той написва огромните си романи: „ Приключенията на Том Сойер “ ( 1876), „ Принцът и просякът “ ( 1881), „ Животът по Мисисипи “ (1883), „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ (1884) и “Един янки в двора на крал Артур ” (1889). Тези романи са международна класика освен за деца, само че и за сериозната литература. Те обгръщат целия му светоглед - благосклонностите му към новобранците, търсенето на причудливото и невероятното, любовта към приключенията и забавата, само че и бездънен хуманизъм, социална рецензия, ясно откроима позиция срещу робството, насилието и ограничението на свободата. Хемингуей споделя за " Хък Фин ": " Цялата модерна американска литература произлиза от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин “. На което самият Твен би реагирал с хаплива самоирония.
Чувството за комизъм на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата реалност и постоянно са придружавали очертаването на човешките недостатъци и парадокси. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният комизъм вероятно щеше да е комерсиалната марка на Марк Твен, известна може би съвсем колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размишления за живота не стопират да удивляват с адекватността си за всяка ера, даже през днешния ден.
" Дойдох с Халеевата комета през 1835 година Следващата година тя идва още веднъж и чакам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото отчаяние в живота ми, в случай че не си отида с Халеевата комета. Всевишният без подозрение е споделил: " Ето две необясними явления; пристигнаха дружно, би трябвало и да си отидат дружно ".
И фактически, той си отпътува ден след най- близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 година
Марк Твен. Трудно е да се даде определение и да се сложи в рамки такава невероятна персона. Той не е просто публицист, публицист, публичен активист – тъй като това би било малко.... Марк Твен живее в страниците на своите книги, той е там – сред редовете, сериозен със свъсените си вежди и наежен мустак. Но в идващия миг дребното дете от Юга не пропуща да смигне насмешливо на света.
„ Неотдавна един от Мисури ми изпрати фотография на къщата,
в която съм се родил. Досега постоянно съм твърдял, че тя е дворец,
но отсега нататък ще внимавам повече в приказките си. “
През 1835г., годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той е пораства в дълбочината на Американския Юг свободен и своеволен, заобиколен от необятни полета и тесни улички. Този интервал от живота му е повлиял надълбоко на по-нататъшното му развиване като персона и създател. Много от детските си дивотии и пакости той включва в творбите си, а детето в него в никакъв случай на умира, макар превратностите в живота му.
Безгрижното детство на Марк Твен е свършва за един ден, когато татко му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен Твен се сбогува с безоблачното благополучие и дързост. Спира да върви на учебно заведение и вместо това стартира да учи за печатар при редактора и притежателя на вестник „ Куриър “. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и облекла. Тъй като притежателят на вестника е бил фен на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, с цел да не почине от апетит. Това са най- бедните му години.
Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развиване като публицист и публицист. Именно този интервал от живота му, оказва най-голяма въздействие върху неговото творчество. През четирите години, до момента в който е плава по реката се среща с огромен брой хора и опознава до най-малки детайлности човешката същина и странности. След години в автобиографията си създателят написа, че в никакъв случай не е не запомнил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този интервал датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен.
“Чрез израза „ Марк Твeн! “, моряците се предупреждавали за намаление равнището на водата до минимума, необходим за корабоплаване по реката. Вероятно с първият си автограф като „ Марк Твен “, той е желал да каже на света: „ Хей, вижте ме! Аз пристигам, ще ви покажа живота през моята призма, ще се разноските по страниците на моите мисли, ще ви настаня сред редовете на моите думи и ще ги разлея в душите ви. Предупредени сте! “ ”
На 28 годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен стартира работа във вирджинския вестник „ Ентърпрайз “ като кореспондент. Хапливият език и умеенето да шаржира политиците не се харесват на ръководещите. Те безспирно отпращат рецензии и неодобрение против неговите публикации и следствия. Но мощните на деня не са подозирали каква огромна услуга му вършат. В битката с политическата цензура, Марк Твен се трансформира от незнаен прохождащ кореспондент във авторитетна персона. Хората го виждат и обикват.
„ Истината е скъпо богатство и по тази причина
с нея би трябвало да се борави спестовно. “
Той взема отношение по значими обществени, публични и политически проблеми.В негово лице елементарните, трудещи се жители намират поддръжка. Не е комплицирано, даже е доста простичко – посредством книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на независимост. Затова не е изненадващо, че в този интервал той е на върха на славата освен в Америка, а в съвсем целия свят.
„ Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода. “
Едно от първите издания на " Приключенията на Хъкълбери Фин "
Вече прочут и одобрен публицист и социална персона той написва огромните си романи: „ Приключенията на Том Сойер “ ( 1876), „ Принцът и просякът “ ( 1881), „ Животът по Мисисипи “ (1883), „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ (1884) и “Един янки в двора на крал Артур ” (1889). Тези романи са международна класика освен за деца, само че и за сериозната литература. Те обгръщат целия му светоглед - благосклонностите му към новобранците, търсенето на причудливото и невероятното, любовта към приключенията и забавата, само че и бездънен хуманизъм, социална рецензия, ясно откроима позиция срещу робството, насилието и ограничението на свободата. Хемингуей споделя за " Хък Фин ": " Цялата модерна американска литература произлиза от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин “. На което самият Твен би реагирал с хаплива самоирония.
Чувството за комизъм на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата реалност и постоянно са придружавали очертаването на човешките недостатъци и парадокси. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният комизъм вероятно щеше да е комерсиалната марка на Марк Твен, известна може би съвсем колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размишления за живота не стопират да удивляват с адекватността си за всяка ера, даже през днешния ден.
" Дойдох с Халеевата комета през 1835 година Следващата година тя идва още веднъж и чакам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото отчаяние в живота ми, в случай че не си отида с Халеевата комета. Всевишният без подозрение е споделил: " Ето две необясними явления; пристигнаха дружно, би трябвало и да си отидат дружно ".
И фактически, той си отпътува ден след най- близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 година
Марк Твен. Трудно е да се даде определение и да се сложи в рамки такава невероятна персона. Той не е просто публицист, публицист, публичен активист – тъй като това би било малко.... Марк Твен живее в страниците на своите книги, той е там – сред редовете, сериозен със свъсените си вежди и наежен мустак. Но в идващия миг дребното дете от Юга не пропуща да смигне насмешливо на света.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ