След признанието: Какво знаем за състоянието, с което живее Бил Гейтс
Когато приказваме за Бил Гейтс, незабавно си представяме софтуерен пионер, визионер и човеколюбец. Но зад студената логичност на компютърните кодове и калкулации се крие и една по-лична, по-деликатна страна от личността му – тази, обвързвана със синдрома на Аспергер. Наскоро неговата щерка, Фийби Гейтс, показа намерено, че татко ѝ страда от това положение – и това даде нов взор към облика на един от най-влиятелните мъже на нашето време.
Синдромът на Аспергер, който през днешния ден постоянно се причислява към аутистичния набор, не е болест, а по-скоро друг метод, по който мозъкът възприема света. Хората с Аспергер постоянно се разказват като „ в своя свят “ – те може да имат компликации с разчитането на обществени сигнали, не обичат измененията и се усещат най-добре, когато имат рутина. В подмяна на това обаче постоянно имат изключителна централизация, характерни ползи и гении, изключително в сфери като математика, технологии, просвета и изкуства.
Когато Фийби Гейтс заприказва за татко си, тя не го показа като човек с " проблем ", а като човек, който мисли и усеща друго – и тъкмо това го е направило толкоз сполучлив. „ Баща ми постоянно е бил малко по-особен в общуването – по-затворен, от време на време пряк до прекаленост. Но зад тази въздържаност се крие една голяма сензитивност и мощ “, споделя тя.
Синдромът на Аспергер постоянно остава неусетен в детска възраст, изключително при хора с висока просветеност. Много от тях не получават диагноза, а просто минават за „ особняци “, „ гении “ или „ странници “. Истината е, че светът би бил по-беден без тяхната вероятност – без особеното, задълбоченото, ексцентричното.
Все повече обществени персони приказват намерено за положения от аутистичния набор – не с цел да се жалват, а с цел да разчупят стигмата. Да покажат, че разликата не е уязвимост, а мощ. Че емпатията и разбирането могат да бъдат пътят към по-приемащо общество, в което всеки има право на глас – даже в случай че гласът му звучи малко по-тихо.
А може би точно в тази тишина се раждат концепциите, които трансформират света.
Синдромът на Аспергер, който през днешния ден постоянно се причислява към аутистичния набор, не е болест, а по-скоро друг метод, по който мозъкът възприема света. Хората с Аспергер постоянно се разказват като „ в своя свят “ – те може да имат компликации с разчитането на обществени сигнали, не обичат измененията и се усещат най-добре, когато имат рутина. В подмяна на това обаче постоянно имат изключителна централизация, характерни ползи и гении, изключително в сфери като математика, технологии, просвета и изкуства.
Когато Фийби Гейтс заприказва за татко си, тя не го показа като човек с " проблем ", а като човек, който мисли и усеща друго – и тъкмо това го е направило толкоз сполучлив. „ Баща ми постоянно е бил малко по-особен в общуването – по-затворен, от време на време пряк до прекаленост. Но зад тази въздържаност се крие една голяма сензитивност и мощ “, споделя тя.
Синдромът на Аспергер постоянно остава неусетен в детска възраст, изключително при хора с висока просветеност. Много от тях не получават диагноза, а просто минават за „ особняци “, „ гении “ или „ странници “. Истината е, че светът би бил по-беден без тяхната вероятност – без особеното, задълбоченото, ексцентричното.
Все повече обществени персони приказват намерено за положения от аутистичния набор – не с цел да се жалват, а с цел да разчупят стигмата. Да покажат, че разликата не е уязвимост, а мощ. Че емпатията и разбирането могат да бъдат пътят към по-приемащо общество, в което всеки има право на глас – даже в случай че гласът му звучи малко по-тихо.
А може би точно в тази тишина се раждат концепциите, които трансформират света.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ