Когато говорим, вибрациите на гласните ни струни се предават към

Когато приказваме, вибрациите на гласните ни струни се предават към молекулите на въздуха, изпълващ ларинкса ни и околната среда. Тези вибрации се предават от молекула на молекула през пространството, до момента в който не доближат тъпанчетата ни и по този начин възприемаме звука от нечий глас. Неизменна част от всяко празненство, на което са се оказали балони цялостни с хелий, е вдишването с уста на този химичен детайл и резултатът от това - гласът ни става като на анимационен воин. И е в действителност много занимателно, само че на какво ли се дължи това? Атмосферният въздух на Земята има релативно непрекъснат химичен състав - към 78% азот, 21% О2, 0,9% аргон и 0,038% въглероден диоксид. Всеки един от тези газове си има характерна маса. Както се вижда, въздухът, който дишаме, е формиран най-вече от азот, а той има седем пъти по-голяма маса от тази на хелия. Колкото по-лек е газът, през който минават звуковите талази, толкоз по-бързо се движат те. Когато осъществим пространството към гласните си струни с хелий, звукът от тях придобива три пъти по-голяма скорост и го възприемаме по познатия на всички креслив метод. Трябва да отбележим, че в наличието на хелия гласните струни не трансформират скоростта си на вибриране. Променя се единствено скоростта, с която се движи създаденият от тях тон. Ето още една тематика за диалог на идващото празненство с балони.