Слушането като суперсила: Как да изградим по-дълбоки връзки чрез истинско присъствие
Когато приказваме с някого, постоянно мислим, че го изслушваме. Но истината е, че доста постоянно просто чакаме реда си да отговорим. В мозъка си приготвяме идващото изречение, търсим решение, проучваме, съдим – и по този начин изпускаме най-същественото: индивида насреща.
Точно за тази тиха, само че могъща мощ – изкуството на същинското слушане – споделя доктор Стивън Маца, клиничен психолог от NewYork-Presbyterian. Според него положителното слушане не е единствено в интерес на другите – то има силата да усъвършенства и нашето лично психологично благоденствие.
Присъствието – невидимата съставна част на положителния диалог
Добрият слушател е на първо място присъстващ. Не просто физически, а с внимание и осъзнатост. Вниманието ни по природа е ориентирано във вътрешността – към мислите и възприятията ни. Но в случай че желаеме да чуем в действителност, би трябвало съзнателно да го пренасочим.
Една елементарна, само че мощна техника е да обърнем внимание на тялото си – да вземем за пример, по какъв начин стъпалата ни допират пода. Това връща съзнанието в сегашния миг. Същата осъзнатост можем да насочим и към индивида насреща – към гласа му, изражението, паузите.
„ Това не се реализира за седмица “, споделя доктор Маца. „ Това е процедура за цялостен живот – да излизаме от личния си разум, с цел да служим на другия. “
Три стъпки към по-добро слушане
Ако желаеме да станем по-добри слушатели, запомнете тези три елементарни, само че дълбоки стъпки:
Бъдете присъстващи . Откъснете вниманието си от вътрешния монолог и се върнете към индивида пред вас. Това става посредством процедура – миг след миг.
ПОЧАКАЙТЕ: „ Защо приказвам? “ Често се включваме в диалог не с цел да помогнем, а с цел да облекчим личното си стеснение от болката на другия. Задайте си въпроса „ Защо приказвам? “ преди да отговорите. Може би е по-добре просто да мълчите и да изслушате.
Утвърдете страстите . Когато въпреки всичко говорите, не бързайте да давате препоръки. Вместо това покажете схващане. Признайте възприятията на индивида. Само по този начин препоръките – в случай че са нужни – ще бъдат признати с отворено сърце.
Истинското слушане построява доверие, непосредственост и сигурност. Това важи освен за персоналните връзки, само че и за родителството, работата, другарствата.
Когато просто присъстваме и позволим на другия да бъде чут, без да го поправяме или успокояваме непременно, му даваме пространство да обработи личните си усеща. А постоянно точно нереагираните страсти са пречката пред решението на външния проблем.
Да бъдеш добър слушател не значи да бъдеш идеален. Означава да присъстваш с желание, с внимание, с човешка топлина. Означава да се откажеш от контрола – и да се довериш на процеса.
И от време на време най-хубавият въпрос, който можем да зададем, откакто сме изслушали:
„ Мога ли да предложа нещо? Или просто искаш да бъда тук с теб? “
Точно за тази тиха, само че могъща мощ – изкуството на същинското слушане – споделя доктор Стивън Маца, клиничен психолог от NewYork-Presbyterian. Според него положителното слушане не е единствено в интерес на другите – то има силата да усъвършенства и нашето лично психологично благоденствие.
Присъствието – невидимата съставна част на положителния диалог
Добрият слушател е на първо място присъстващ. Не просто физически, а с внимание и осъзнатост. Вниманието ни по природа е ориентирано във вътрешността – към мислите и възприятията ни. Но в случай че желаеме да чуем в действителност, би трябвало съзнателно да го пренасочим.
Една елементарна, само че мощна техника е да обърнем внимание на тялото си – да вземем за пример, по какъв начин стъпалата ни допират пода. Това връща съзнанието в сегашния миг. Същата осъзнатост можем да насочим и към индивида насреща – към гласа му, изражението, паузите.
„ Това не се реализира за седмица “, споделя доктор Маца. „ Това е процедура за цялостен живот – да излизаме от личния си разум, с цел да служим на другия. “
Три стъпки към по-добро слушане
Ако желаеме да станем по-добри слушатели, запомнете тези три елементарни, само че дълбоки стъпки:
Бъдете присъстващи . Откъснете вниманието си от вътрешния монолог и се върнете към индивида пред вас. Това става посредством процедура – миг след миг.
ПОЧАКАЙТЕ: „ Защо приказвам? “ Често се включваме в диалог не с цел да помогнем, а с цел да облекчим личното си стеснение от болката на другия. Задайте си въпроса „ Защо приказвам? “ преди да отговорите. Може би е по-добре просто да мълчите и да изслушате.
Утвърдете страстите . Когато въпреки всичко говорите, не бързайте да давате препоръки. Вместо това покажете схващане. Признайте възприятията на индивида. Само по този начин препоръките – в случай че са нужни – ще бъдат признати с отворено сърце.
Истинското слушане построява доверие, непосредственост и сигурност. Това важи освен за персоналните връзки, само че и за родителството, работата, другарствата.
Когато просто присъстваме и позволим на другия да бъде чут, без да го поправяме или успокояваме непременно, му даваме пространство да обработи личните си усеща. А постоянно точно нереагираните страсти са пречката пред решението на външния проблем.
Да бъдеш добър слушател не значи да бъдеш идеален. Означава да присъстваш с желание, с внимание, с човешка топлина. Означава да се откажеш от контрола – и да се довериш на процеса.
И от време на време най-хубавият въпрос, който можем да зададем, откакто сме изслушали:
„ Мога ли да предложа нещо? Или просто искаш да бъда тук с теб? “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ