На тази дата: 145 години от рождението на Сергей Дягилев
Когато приказваме освен за балет, а за изкуство въобще, името Сергей Дягилев се откроява със собствен, незабравим искра. Една от най-видните фигури в модернизирането на балета, в организирането на огромни постановки, в популяризирането на съветската просвета в Европа и света.
Дягилев е културен филантроп, балетен импресарио, татко на най-известния съветски балет „ Ballet russes ”,
прочут още като „ Руския балет на Дягилев ” и „ Руски сезони ”. Той е още изтъкнат интелектуалец, балетен теоретик, публицист и уредник на разнообразни културни прояви. Неговата натрупа има постановки над 20 години по сцените на Европа, Съединени американски щати и Русия, което я прави най-успешната балетна натрупа на всички времена.
Роден на 31 март 1872 година в Новгородската губерния, той израства в действителност в гр. Перм, индустриален център на Урал, на 1500 км от Москва. Това обаче не пречи Сергей да оформя необятни и напредничави възгледи, да се интересува от изкуство – фамилията му следи всички събития в културния живот на Русия и младият Сергей безусловно е захласнат от изкуството, като ползите му главно са към класическата музика.
По-късно Дягилев учи право в Санкт Петербург и се озовава в центъра на разцвета на съветската съвременна просвета – негови близки са Стравински, Римски-Корсаков. Постепенно той се сплотява с още художници, млади композитори и балетни хореографи и стартира изнасяне на съветска просвета към Европа. Целта е Париж - при започване на 20 век градът е международна столица на културата.
Първият състав на Руски балет, Дягилев в средата
Първата натрупа, която Дягилев води в Париж през 1909 година, е образувана от балетисти от петербургския Мариински спектакъл и московския Болшой спектакъл. „ Руските сезони ” са шлагер от първото си зрелище – извънреден гений, мащаб и съвременно балетно изкуство на всички равнища. Успехът му е свръхестествен. За проведените от него изложения и постановки пишат всички вестници. „ Варварското изкуство ”, както го назовават публицистите, цялостни залите с съвременна музика, хореография, сценография и обилни костюми. Преситеният парижкият културен живот не е виждал нищо такова до момента. " Петрушка ", " Жар птица ", " Шехерезада " се трансформират в събития, за които всички приказват.
Скица на костюмите от драмата " Хованщина ". A. Ложкин, 1909 година
Първата международна война трансформира всичко. Финасирането му е понижено и на моменти стопира. Публиката се отдръпва от залите. Парите все не стигат. Но Дягилев не се отхвърля и до последно и безкомпромисно провежда балетни постановки и всевъзможни културни събития. Покрай неговата интензивност и неуморима сила популярност получават освен съветски актьори като Николай Рьорих и Наталия Гончарова, Прокофиев, Нижински и Баланчин, само че и Хуан Миро, Клод Дебюси, Мануел да Фала, Ерик Стие, Анри Матис.
Работници от декорите с Пикасо (с баретата)
Сергей Дягилев умира на 57 години - през 1929 година във Венеция, от затруднения на диабет. Днес той е знак на филантроп, на персона, захласната от изкуството, от пристрастеността да го популяризира. Приносът му за съветската просвета, за балетното изкуство, за модернизма е безценен.
Дягилев е културен филантроп, балетен импресарио, татко на най-известния съветски балет „ Ballet russes ”,
прочут още като „ Руския балет на Дягилев ” и „ Руски сезони ”. Той е още изтъкнат интелектуалец, балетен теоретик, публицист и уредник на разнообразни културни прояви. Неговата натрупа има постановки над 20 години по сцените на Европа, Съединени американски щати и Русия, което я прави най-успешната балетна натрупа на всички времена. Роден на 31 март 1872 година в Новгородската губерния, той израства в действителност в гр. Перм, индустриален център на Урал, на 1500 км от Москва. Това обаче не пречи Сергей да оформя необятни и напредничави възгледи, да се интересува от изкуство – фамилията му следи всички събития в културния живот на Русия и младият Сергей безусловно е захласнат от изкуството, като ползите му главно са към класическата музика.
По-късно Дягилев учи право в Санкт Петербург и се озовава в центъра на разцвета на съветската съвременна просвета – негови близки са Стравински, Римски-Корсаков. Постепенно той се сплотява с още художници, млади композитори и балетни хореографи и стартира изнасяне на съветска просвета към Европа. Целта е Париж - при започване на 20 век градът е международна столица на културата.
Първият състав на Руски балет, Дягилев в средата
Първата натрупа, която Дягилев води в Париж през 1909 година, е образувана от балетисти от петербургския Мариински спектакъл и московския Болшой спектакъл. „ Руските сезони ” са шлагер от първото си зрелище – извънреден гений, мащаб и съвременно балетно изкуство на всички равнища. Успехът му е свръхестествен. За проведените от него изложения и постановки пишат всички вестници. „ Варварското изкуство ”, както го назовават публицистите, цялостни залите с съвременна музика, хореография, сценография и обилни костюми. Преситеният парижкият културен живот не е виждал нищо такова до момента. " Петрушка ", " Жар птица ", " Шехерезада " се трансформират в събития, за които всички приказват.
Скица на костюмите от драмата " Хованщина ". A. Ложкин, 1909 година
Първата международна война трансформира всичко. Финасирането му е понижено и на моменти стопира. Публиката се отдръпва от залите. Парите все не стигат. Но Дягилев не се отхвърля и до последно и безкомпромисно провежда балетни постановки и всевъзможни културни събития. Покрай неговата интензивност и неуморима сила популярност получават освен съветски актьори като Николай Рьорих и Наталия Гончарова, Прокофиев, Нижински и Баланчин, само че и Хуан Миро, Клод Дебюси, Мануел да Фала, Ерик Стие, Анри Матис.
Работници от декорите с Пикасо (с баретата)
Сергей Дягилев умира на 57 години - през 1929 година във Венеция, от затруднения на диабет. Днес той е знак на филантроп, на персона, захласната от изкуството, от пристрастеността да го популяризира. Приносът му за съветската просвета, за балетното изкуство, за модернизма е безценен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ