Когато гледате даден обект във Вселената, не го виждате такъв,

Когато гледате даден обект във Вселената, не го виждате подобен, какъвто е сега на наблюдението. Скоростта на светлината, макар че е най-бързата скорост, с която всеки сигнал може да се движи във Вселената, въпреки всичко е последна. Няма значение какъв брой близо или какъв брой надалеч е даден обект, вие го виждате единствено подобен, какъвто е бил преди несъмнено време: сега, в който следеният обект е излъчвал (или отразявал) светлина. Фактът, че светлината би трябвало да измине пътя от проучвания обект до наблюдаващия, основава празнота в знанията за обекта, която може да бъде запълнена единствено посредством заключения.

Всеки наблюдаващ във Вселената, в случай че не е прекарал доста време в пътешестване със скорост, близка до скоростта на светлината (или не е бил в извънредно мощно гравитационно поле, като да вземем за пример оттатък хоризонта на събитията на черна дупка), ще възприема сегашните събития като еднакъв миг във времето по отношение на Големия гърмеж: от това събитие са минали 13,8 милиарда години. За околните обекти скоростта на светлината е задоволително огромна, с цел да може в множеството случаи да се пренебрегне разликата във времето сред източника и наблюдаващия. Но колкото по-далеч гледаме, толкоз по-назад във времето се връщаме и толкоз по-близо сме досега на Големия гърмеж.

Това значи, че когато отдалечен наблюдаващ огледа към Земята, той ни вижда такива, каквито сме били в предишното. Ето какви заключения би направил някой извънземен астроном, който гледа към нашата планета:

От Вояджър-1, най-отдалеченият от нас галактически уред, основан от индивида

Понастоящем „ Вояджър 1 “ се намира на 157,8 астрономически единици (разстоянието от Земята до Слънцето) от нас – към 23,5 милиарда километра, в случай че се изразим по-конвенционално. Изстрелян през 1977 година, той доближи до настоящето си местонахождение за 45 години и към този момент се намира оттатък границата на нашата Слънчева система. Той е един от петте галактически апарата, които сега се отдалечават от нашата Слънчева система, и ще остане най-отдалеченият за всички времена, в случай че, несъмнено, не изстреляме нов галактически уред, който да го изпревари.

И въпреки всичко, защото е толкоз надалеч – по-далеч от която и да е планета, луна, метеорит или обект от пояса на Кайпер в нашата Слънчева система – той вижда планетата Земя със забавяне по-малко от един ден. Той ни вижда такива, каквито сме били преди 21 часа и 46 минути. Наблюдател на Луната ни вижда такива, каквито сме били преди ~1,25 секунди; наблюдаващ на Юпитер, който в този момент е на най-близкото си разстояние от 59 години насам, ни вижда такива, каквито сме били преди ~33 минути; наблюдаващ на Плутон, който в този момент е на 5,1 милиарда километра, ни вижда такива, каквито сме били преди ~4 часа и 44 минути.

От всяка точка на нашата Слънчева система или даже покрай нея дълбочината на погледа към предишното би била доста дребна – изключително в случай че се преглежда в галактически мащаб. На това може да се огледа по следния метод: даже една светлинна година е доста, доста огромно разстояние спрямо мащаба на нашата Слънчева система; разстояние, което „ Вояджър 1 “ не би минал и за десетки хиляди години.

От Сириус, най-ярката звезда в нощното небе на Земята

Звездите в нашата вселена са най-близките познати обекти отвън Слънчевата система, като всяка забележима с просто око звезда се намира в рамките на галактиката Млечен път. Най-ярката от тях, Сириус, се намира на 8,6 светлинни години от нас, което значи, че за един конвенционален сириусианец Земята наподобява по този начин, както е изглеждала при започване на месец февруари 2014 година

По това време Барак Обама е президент на Съединените щати. Предстои Шотландия да гласоподава дали да остане част от Обединеното кралство. Украинският президент Виктор Янукович преди малко е подал оставка и е напуснал страната. ИДИЛ към този момент съставлява възходяща опасност в Ирак и Сирия. В Либерия, Гвинея и Сиера Леоне са регистрирани първите случаи на ебола.

И макар че това не е вечно, равнището на въглероден диоксид в атмосферата през зимата към момента пада под 400 частици на милион. Достатъчно напредналите сирийци биха могли да слушат какво излъчва нашата просвета, да дефинират климата и времето, да декодират нашите излъчвания и да дефинират равнището на софтуерното ни развиване. Двустранната връзка, в случай че решат да отговорят на нашето наличие, би могла да бъде открита единствено за 17 години.

От TOI 700 – първата звездна система, в обитаемата зона на която бе открита екзопланета с размерите на Земята

Така се случи, че в звездната система TOI 700, която се намира на 101,6 светлинни години от Земята, има най-малко 3 (а може би и 4) екзопланети. Най-вътрешната планета е скалиста; втората планета евентуално е по-малка и по-топла версия на Нептун; а третата екзопланета, TOI 700d, е с към 70% по-голяма маса и 19% по-голям радиус от този на Земята. (Ако съществува TOI 700e, тя също ще е скалиста и ще се намира в орбитата на TOI 700d и тогава към този момент ще е четвъртата екзопланета).

Погледната от този свят, Земята наподобява по този начин, както е изглеждала малко след края на 1920 година Първите радиопредавания от нашата планета преди малко са достигнали до системата TOI 700 – започвайки от станцията 8MK в Детройт, Мичиган. Нивата на CO2 в земната атмосфера едвам са минали границата от 300 частици на милион и са 303. По принцип тази екзопланета може да записва началото на трансформацията на нашата атмосфера в следствие от човешката индустриална активност. 85% от повърхността на Земята към момента е дива природа; единствено 15% са изменени и то най-вече за произвеждане на храна. Земята несъмнено е обитаема и се появяват първите признаци, че на нея живее софтуерно напреднал тип. Обменът на известия в двете направления ще отнеме повече от 2 века; нито един човек няма да доживее да види отговора на известието, изпратено до него.

От Големия Магеланов облак, най-близката до нас вселена отвън Млечния път

С излизането отвън рамките на личната ни вселена прекосяваме към доста по-големи дистанции и доста по-далечни времена на наблюдаване. Големият Магеланов облак съдържа към 10 милиарда звезди, има диаметър от към 32 000 светлинни години и се намира на разстояние 160 000 светлинни години. За жителите на тази вселена Млечният път би изглеждал голям и впечатляващ, заемайки от 30 до 60 градуса в небето – според от това какъв брой положителни са вашите очи.

Наблюдател, който гледа към Земята, би видял нашата планета такава, каквато е била преди 160 000 години. Хомо сапиенс към този момент се е появил, само че към момента не е бил единственият представител на своя жанр на планетата, защото към нашите директни предшественици са се включили неандерталците, денисовците и евентуално последните оживели представители на Хомо еректус. Нашата планета към този момент е имала признаци на живот, комплициран и разнороден, само че се е намирала в предтехнологично положение. Земята се е намирала в ледников интервал в продължение на съвсем 80 000 години – предпоследният ледников интервал преди появяването на човешката цивилизация. От позиция на жителите на Големия Магеланов облак надали някой би могъл да допусна съществуването на разсъдък на Земята.

От галактиката Андромеда, най-голямата вселена в Местната група

Сега в действителност навлизаме в далечното минало – от гледната точка на външния наблюдаващ. Андромеда се намира на към 2,5 милиона светлинни години от нас: тя е единствената вселена в Местната група, която е по-масивна и с повече звезди от нашия Млечен път. Тези, които в този момент живеят в Андромеда, биха видели нашата планета такава, каквато е била преди 2,5 милиона години: доста преди да се появят актуалните хора.

На процедура андромедианците биха могли да видят самата зора на палеолитната епоха, когато човешките предшественици за първи път стартират да употребяват принадлежности от каменната епоха. В допълнение към пожарите, породени от горещината, от ударите на мълнии и вулканичните изригвания, още преди появяването на Homo habilis е имало огньове, запалени през нощта от нашите предшественици хоминиди, първите представители на рода Homo. В продължение на повече от един милион години нашите предшественици са живели дружно с хоминидите извънредно на африканския континент, където са палели огньове през нощта. По това време на Земята е имало великански, продължителни изригвания, в това число в планината Кения, Малкия бариерен остров, остров Норфолк и лавовото поле Боринг, които са изхвърляли в атмосферата стотици и даже хиляди кубични километри материал.

От Messier 87, най-масивната вселена в центъра на най-близкия куп галактики, купът Дева

Нека се отдалечим още повече. На към 55-60 милиона светлинни години от нас се намира центърът на галактическия куп Дева. Това е най-близкият до нас голям куп галактики във Вселената – към 1000 пъти по-малък от масата на Млечния път. Първата черна дупка, която сме видели непосредствено (по-точно изображение на акреционния ѝ диск), се намира в центъра на гигантската елиптична вселена Messier 87, ситуирана в самия център на купа. Нейната светлина, която следим, е била излъчена преди към 55-60 милиона години и затова един наблюдаващ оттова би видял Земята такава, каквато е била преди тези толкоз доста години.

По това време нашата планета е в развой на възобновяване след фантастично всеобщо измиране, породено от удара на метеорит, който е образувал кратера Чиксулуб. Това събитие е довело до кредно-палеогенското измиране. Почти всички най-големи растителни и скотски типове на Земята са изчезнали, в това число всички неафрикански динозаври и всички летящи влечуги. Бозайниците, които до тогава са били дребни същества, почнали бързо да порастват и по това време за първи път се е появил еохипусът, прародителят на коня. Малките хищници, като анкалагонът и катерещият се по дърветата хряк, ранни образци за копитни бозайници, са доминирали на сушата. Торбестите и плацентарните бозайници се развиват паралелно с разцепването на Пангея, което стартира да разделя огромния античен океан на два обособени водоема, които в последна сметка се разделят от Америка.

Земята явно е била жив, населен свят, въпреки и доста друг по състав на земята и атмосферата от този, който познаваме. Сатурн, видимо тяло в нашата Слънчева система, е имал по-големи и по-масивни пръстени от тези, които виждаме през днешния ден.

Можем да продължим с 3C 273 – първия видян от човечеството квазар и с галактиката 3C 295, която относително до неотдавна се считаше за най-отдалечената от нас вселена.

Изводът е явен. Хората, единствената умна и напреднала цивилизация, която познаваме, съществуват едвам от няколкостотин хиляди години. Само няколко хиляди близки звездни системи биха могли да схванат, че сме станали софтуерно напреднали; единствено тези в нашата родна вселена и малко оттатък нея по принцип биха могли да знаят за нашето битие. И въпреки всичко, макар краткостта на нашето групово битие, ние сме в положение да учим, изследваме и следим големи пространства от Вселената от най-ранните моменти на горещия Голям гърмеж. За един уединен тип, живеещ на бледосиня точка посред голям галактически океан, това е може би най-голямото достижение.