„If I Had Legs I’d Kick You“ изправя зрителя пред болезнено откровен портрет на майчинството
Когато гледах If I Had Legs I’d Kick You, първата ми мисъл беше, че на Роуз Бърн би трябвало да ѝ връчат „ Оскар “ - незабавно. Изпълнението ѝ носи наелектризираща сила, която задава ритъма на целия филм. Затова новината, че е спечелила „ Златен глобус “, откровено ме зарадва.
If I Had Legs I’d Kick You е написан и режисиран от Мери Бронстийн. Австралийката Роуз Бърн завоюва „ Златен глобус “ за най-хубава актриса в категорията „ комедия или мюзикъл “, въпреки че за мен филмът е по-скоро хорър по резултата, който има върху фена - хвърля те в положение на непрекъснато безпокойствие, близо до смут.
При приемането на премията Бърн споделя, че не е подготвяла тирада, майтапи се с обстоятелството, че въобще не пее във кино лентата, и признава, че моментът я е заварил неподготвена.
Това е филм за една майка на ръба на изтощението - за положението, в което непрекъснатото напрежение и неналичието на сън стартират да размиват границите сред действителност и заблуда. Филмът влиза в директен диалог с на Лин Рамзи - истории, които не търсят разтуха или бягство, а държат фена в стеснение и напрежение, без да оферират елементарен излаз.
В благодарствената си тирада Бърн приказва за кино лентата като за дребен самостоятелен план, стигнал до огромна сцена. Тя припомня, че продукцията е снимана за 25 дни и, по личните ѝ думи, „ за към 8,50 $ “, и благодари на Мери Бронстийн за доверието.
Бърн загатва и за какво сътрудникът ѝ Боби Канавале не участва в залата: той е на ревю за влечуги в Ню Джърси, откъдето взима космат гекон за децата им. Родителите ѝ особено са си купили Paramount Plus, с цел да гледат церемонията от Сидни.
В изявление за ELLE Women in Hollywood Бърн приказва за майчинството като за прекарване, белязано от дълбока двоякост - майките по едно и също време са почитани и подценявани, а за този опит се приказва мъчно, в случай че не си непрестанно щастлива.
По думите ѝ If I Had Legs I’d Kick You отхвърля да поддържа тази фасада и упорства да се вгледаме по-внимателно - да забележим нейната героиня такава, каквато е, даже когато прави неприятни, неуместни и сложни за приемане избори.
Роуз Бърн играе Линда - психотерапевтка и майка на ръба, която се пробва да удържи по едно и също време мистериозното заболяване на детето си, отсъстващия брачен партньор и разпадащото се всекидневие. Камерата съвсем не се отделя от лицето ѝ, монтажът не оставя въздух, а ритъмът на кино лентата основава чувство за непрекъснат напън.
Заради това движение и паниката, която провокира у фена, филмът постоянно е именуван „ Uncut Gems за майки “. Сравнението не е инцидентно. Сред продуцентите е Роналд Бронстийн - брачен партньор на режисьорката, дълготраен помощник на и съсценарист на Uncut Gems.
Джош Сафди също стои зад плана. Макар If I Had Legs I’d Kick You да е напълно авторско дело на Мери Бронстийн, в него ясно се усеща силата на този креативен кръг.
Животът на Линда прилича влакче на ужасите, което не стопира да набира скорост, само че в този непрестанен безпорядък проблясват и къси, непредвидени моменти на парадокс. Сцени, толкоз крайни и неуместни, че провокират откровен, нервозен смях, прочут на всеки от нас. Кой не се питал: какъв брой по-зле може да стане този ден?
Съпругът ѝ (Крисчън Слейтър) е в командировка - участва само като глас по телефона, който изисква, изяснява и упреква, непрекъснато увещание, че тя не съумява да се оправи. Когато апартаментът им е наводнен и в тавана зейва голяма дупка, тя се трансформира в метафора за всички тези неща, които просто се случват и са напълно отвън нашия надзор.
Именно тази дупка принуждава Линда да се реалокира с щерка си в неприветлив мотел с нападателна рецепционистка (Айви Уолк) и доброжелателен комшия - изигран от A$AP Rocky, с който тя пуши трева и несполучливо се пробва да избяга от паниките си. В ролята на нейния сътрудник и терапевт е Конан О’Брайън - с извънредно точно комедийно наличие, което не разсейва напрежението, а го изостря.
Детето в никакъв случай не се появява в кадър - тенденциозен и обмислен ход. То не е източник на виновност или спор, а просто дете, с безкрайните си въпроси, възклицания и потребности. Присъствието му само като глас прави нещо доста съответно: измества фокуса от него към Линда. Така отговорността остава напълно върху нейните рамене, а чувството за клаустрофобия към всекидневието ѝ се ускорява. Филмът ни държи в затвореното пространство на подозренията ѝ - дали е добра майка, дали се оправя. Тя даже задава въпроса дали въобще е основана за тази роля.
Филмът е въодушевен от действителна рецесия в живота на Мери Бронстийн - интервал, в който щерка ѝ се разболява тежко и фамилията е насила да се реалокира от Ню Йорк в Сан Диего за лекуване. Именно тогава Бронстийн стартира да написа сюжета - в изолираност, в тясната баня на тъмен мотел, до момента в който се грижи за болното си дете.
Тя акцентира, че If I Had Legs I’d Kick You не е автобиографичен в дословния смисъл, само че е директно обвързван с претърпяното - с това, което самата тя разказва като екзистенциален смут и с чувството, че изцяло се разтваряш в ролята на човек, който се грижи за различен. Проектът бележи и завръщането ѝ към киното след дълга пауза, последвала сложния и спорен банкет на дебюта ѝ Yeast (2008).
В изявленията Мери Бронстийн намерено споделя, че е наясно - това не е филм за всеки. Той не предлага нито утеха, нито разтуха, а нещо друго - цялостно, осезаемо, съвсем физическо съпреживяване, близо до живота подобен, какъвто е: немилостив, нечовечен и уморителен, само че зависещ на една мощ, поради която всичко си заслужава - безусловната обич.
If I Had Legs I’d Kick You е написан и режисиран от Мери Бронстийн. Австралийката Роуз Бърн завоюва „ Златен глобус “ за най-хубава актриса в категорията „ комедия или мюзикъл “, въпреки че за мен филмът е по-скоро хорър по резултата, който има върху фена - хвърля те в положение на непрекъснато безпокойствие, близо до смут.
При приемането на премията Бърн споделя, че не е подготвяла тирада, майтапи се с обстоятелството, че въобще не пее във кино лентата, и признава, че моментът я е заварил неподготвена.
Това е филм за една майка на ръба на изтощението - за положението, в което непрекъснатото напрежение и неналичието на сън стартират да размиват границите сред действителност и заблуда. Филмът влиза в директен диалог с на Лин Рамзи - истории, които не търсят разтуха или бягство, а държат фена в стеснение и напрежение, без да оферират елементарен излаз.
В благодарствената си тирада Бърн приказва за кино лентата като за дребен самостоятелен план, стигнал до огромна сцена. Тя припомня, че продукцията е снимана за 25 дни и, по личните ѝ думи, „ за към 8,50 $ “, и благодари на Мери Бронстийн за доверието.
Бърн загатва и за какво сътрудникът ѝ Боби Канавале не участва в залата: той е на ревю за влечуги в Ню Джърси, откъдето взима космат гекон за децата им. Родителите ѝ особено са си купили Paramount Plus, с цел да гледат церемонията от Сидни.
В изявление за ELLE Women in Hollywood Бърн приказва за майчинството като за прекарване, белязано от дълбока двоякост - майките по едно и също време са почитани и подценявани, а за този опит се приказва мъчно, в случай че не си непрестанно щастлива.
По думите ѝ If I Had Legs I’d Kick You отхвърля да поддържа тази фасада и упорства да се вгледаме по-внимателно - да забележим нейната героиня такава, каквато е, даже когато прави неприятни, неуместни и сложни за приемане избори.
Роуз Бърн играе Линда - психотерапевтка и майка на ръба, която се пробва да удържи по едно и също време мистериозното заболяване на детето си, отсъстващия брачен партньор и разпадащото се всекидневие. Камерата съвсем не се отделя от лицето ѝ, монтажът не оставя въздух, а ритъмът на кино лентата основава чувство за непрекъснат напън.
Заради това движение и паниката, която провокира у фена, филмът постоянно е именуван „ Uncut Gems за майки “. Сравнението не е инцидентно. Сред продуцентите е Роналд Бронстийн - брачен партньор на режисьорката, дълготраен помощник на и съсценарист на Uncut Gems.
Джош Сафди също стои зад плана. Макар If I Had Legs I’d Kick You да е напълно авторско дело на Мери Бронстийн, в него ясно се усеща силата на този креативен кръг.
Животът на Линда прилича влакче на ужасите, което не стопира да набира скорост, само че в този непрестанен безпорядък проблясват и къси, непредвидени моменти на парадокс. Сцени, толкоз крайни и неуместни, че провокират откровен, нервозен смях, прочут на всеки от нас. Кой не се питал: какъв брой по-зле може да стане този ден?
Съпругът ѝ (Крисчън Слейтър) е в командировка - участва само като глас по телефона, който изисква, изяснява и упреква, непрекъснато увещание, че тя не съумява да се оправи. Когато апартаментът им е наводнен и в тавана зейва голяма дупка, тя се трансформира в метафора за всички тези неща, които просто се случват и са напълно отвън нашия надзор.
Именно тази дупка принуждава Линда да се реалокира с щерка си в неприветлив мотел с нападателна рецепционистка (Айви Уолк) и доброжелателен комшия - изигран от A$AP Rocky, с който тя пуши трева и несполучливо се пробва да избяга от паниките си. В ролята на нейния сътрудник и терапевт е Конан О’Брайън - с извънредно точно комедийно наличие, което не разсейва напрежението, а го изостря.
Детето в никакъв случай не се появява в кадър - тенденциозен и обмислен ход. То не е източник на виновност или спор, а просто дете, с безкрайните си въпроси, възклицания и потребности. Присъствието му само като глас прави нещо доста съответно: измества фокуса от него към Линда. Така отговорността остава напълно върху нейните рамене, а чувството за клаустрофобия към всекидневието ѝ се ускорява. Филмът ни държи в затвореното пространство на подозренията ѝ - дали е добра майка, дали се оправя. Тя даже задава въпроса дали въобще е основана за тази роля.
Филмът е въодушевен от действителна рецесия в живота на Мери Бронстийн - интервал, в който щерка ѝ се разболява тежко и фамилията е насила да се реалокира от Ню Йорк в Сан Диего за лекуване. Именно тогава Бронстийн стартира да написа сюжета - в изолираност, в тясната баня на тъмен мотел, до момента в който се грижи за болното си дете.
Тя акцентира, че If I Had Legs I’d Kick You не е автобиографичен в дословния смисъл, само че е директно обвързван с претърпяното - с това, което самата тя разказва като екзистенциален смут и с чувството, че изцяло се разтваряш в ролята на човек, който се грижи за различен. Проектът бележи и завръщането ѝ към киното след дълга пауза, последвала сложния и спорен банкет на дебюта ѝ Yeast (2008).
В изявленията Мери Бронстийн намерено споделя, че е наясно - това не е филм за всеки. Той не предлага нито утеха, нито разтуха, а нещо друго - цялостно, осезаемо, съвсем физическо съпреживяване, близо до живота подобен, какъвто е: немилостив, нечовечен и уморителен, само че зависещ на една мощ, поради която всичко си заслужава - безусловната обич.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ