Когато футболните хора чуят името Христо Бонев, малки и големи

Когато футболните хора чуят името Христо Бонев, дребни и огромни към този момент знаят, че приказваме за една от най-големите футболни митове на България. Зума беше талантлив състезател и е образец за подражателство на поколенията, а с това, което е постигнал в националния и е направил за него, той от дълго време си е извоювал правото да дава отзиви и оценки за държавния отбор.

потърси Христо Бонев, с цел да каже какво мисли след шумния неуспех на трикольорите в Лига на нациите и вижда ли излаз от създалата се обстановка.

Г-н Бонев, зная, че мъчно се приказва в подобен миг. Вие, по какъв начин приехте провалянето от Грузия?

Като всички, които обичат и симпатизират на националния ми тим, ми е тежко. Ако би трябвало да съм почтен обаче, не съм очаквал такава продукция от нашите, нито загуба, а още по-малко пък такова цифрово изражение на резултат. За страдание още веднъж се удостовери мрачната ни футболна реалност.

При 1:2 имахте ли вяра, че ще стигнем до поврат?

И да съм имал, тя бързо изчезна. Но по метода, по който играеха двата отбора, нямаше по какъв начин да бъда оптимист.

Ясен Петров подаде оставка след загубата. Той ли носи главната виновност?

Защо да я носи той? Ясен опита да направи нещо. Сплоти играчите, построи колектив и постановяваше млади момчета.

Тогава излиза, че е сбъркал с избора?

След подобен резултат е най-лесно да упрекнеш селекционера, а не играчите. Прави ми усещане обаче, че Ясен се доверяваше на едно главно ядро футболисти, макар че предложения и много футболисти за малко повече от една година. Но през последните месеци някои от тях не играят постоянно в клубовете си и откакто им липсва игрова процедура, може би не са в оптимално положение.

Възможно ли фланелката на националния да е „ тежка “ за обособени играчи?

Вижте, дано тъкмо в този миг да не бързаме с генерални заключения и изводи. Да оставим тези, които са в националния, да си избистрят главите няколко дни, да си вземат мача в Гибралтар и да отидат в Грузия, с цел да си върнат достолепието. След това ще има задоволително време през лятото за разбори, назначения и асортимент на реализатори.

Какво не е наред в нашия футбол?

Никъде нищо не е наред на всяко едно равнище, като стартираме от основата на пирамидата и стигнем до върха.

Нямаме класни играчи ли?

Не се работи вярно, а и настрана футболът е обществено събитие и е отражение на това, което се случва в страната. Сами виждате какво става в България в този момент, по какъв начин желаете тогава и футболът да го бъде.

Грузия идва с немски треньор и ни мачка. Ние преди години имахме надалеч по-голямо немско име за треньор, само че нищо не постигнахме.

Тогава би трябвало да се замислим, че някои неща опират и до нрав, и до душeвност, и до темперамент. Но освен от едната страна.

Гонзо краткотрайно ще води България за два мача, допустимо ли е да остане и за непрекъснато?

Това го вземат решение тези, които управляват футбола ни. Мен, в случай че питате, Георги е добър лицензиран експерт и непокътнат човек.

Правилно ли ще бъде, в случай че се върнем на разновидността с чужденец за селекционер?

Не мисля. Нали пристигна Матеус, и видяхте какво последва. Или чужденците не могат да убедят с концепциите си нашите играчи, с цел да ги пресъздат те на терена, или играчите не схващат какво желаят от тях.

Г-н Бонев, какво би трябвало да се направи, с цел да спре националният ни тим да страда?

Може и да прозвучи неуместно, само че предвид на всичко това, което се случва в държавния отбор, изходът е да се разгласят няколко нулеви години. През тях да не се желаят резултати от треньори и футболисти, и те да бъдат оставени умерено да работят и творят. Ако и по-късно нещата не потръгнат, излиза, че ще е по-добре да закрием футбола.