Загинаха, но не на война...
Когато футболен почитател, без значение от възрастта, спомене датата 29 май 1985-а, знае защо става дума. Помните ли стадион " Хейзел "? Да, стадионът в центъра на Европа, в Брюксел. 39 починали и над 600 ранени. Поколенията, родени доникъде на 70-те години на предишния век, чудесно си спомнят ужаса от финала за КЕШ сред Ливърпул и Ювентус. По-младите, които се интересуват, също знаят доста за злокобната преживелица в белгийската столица.
О, да, не беше война, само че сцените са сходни... И въпреки, че доста хора постоянно са заклеймявали футболните почитатели като зверове, като изроди с шалчета и фланелки, в последна сметка става дума за човешки животи. Да, някои починаха поради безхаберие и остарели уреди - и ето за какво в днешно време от ден на ден се нуждаем от нови такива, с цел да не ставаме очевидци на сходни нещастия!
Бесни почитатели, неприятна организация, срутена бетонна стена. УЕФА въпреки всичко подрежда финалът за КЕШ в белгийската столица (Купата на европейските шампиони) - предшественикът на Шампионската лига, сред Ливърпул и Ювентус да се играе. " Бианконерите " печелят с гол от дузпа на Мишел Платини, а фаулът против Бонек въобще не беше осъществен в наказателното поле! Но тогава нямаше ВАР.
Днес се навършват 41 години от една от най-мрачните дати в историята на футбола. Броени минути преди началото на финала се разиграва кървясъл призрачен сън, довел до гибелта на 39 души, най-вече италиански почитатели, и над 600 ранени.
Феновете на двата отбора – измежду най-активните и многочислени в Европа – бяха сблъскани заради незаконно неприятна организация, липса на буфери и несъответстваща реакция от страна на белгийската полиция и УЕФА. Въпреки очевидния безпорядък и стотици ранени, европейската централа взима скандалното решение мачът да се играе – за " да не се провокира още по-голямо напрежение ". Играчите научават за същинските мащаби на нещастието едвам след последния съдийски сигнал.
Според тогавашния играещ управител на Ливърпул Кени Далглиш, който в този момент е с купата " сър ", клубът е предупреждавал месеци по-рано, че " Хейзел " не е подобаващ за подобен край. Никой не ги чува.
Стюардите са безсилни и вместо да се пробват да спрат враждуващите публики, бягат за живота си. Блок Z не устоя на напора, а при сриването на оградата умират 32 италианци, четирима белгийци, двама французи и един ирландец. Сериозна виновност носят и домакините, които подценяват обстановката на стадиона и изпращат многочислени полицейски елементи да охраняват в центъра, където има конфликти на почитатели на двата тима, пристигнали без билети.
През 1985-а българската телевизия не дава нито кадър от борбите, което за тези години е обикновено, а в ефира върви друга стратегия и надпис, който изяснява на феновете, че дуелът закъснява, след което излъчването стартира от първия съдийски сигнал.
14 хулигани от Ливърпул бяха вкарани в пандиза след нещастието.
Шефът на полицията в Брюксел, един белгийски футболен функционер и генералният секретар на УЕФА Ханс Бангертер пък бяха санкционирани в презрян опит да се замаже кошмарната безнаказаност, която лиши живота на 39 души.
Последиците са пагубни: британските клубове са извадени от Европа за 5 години (а Ливърпул – за шест), с аргумента, че почитателите им са хулигани. Но по всичко проличава, че наказването е било политически режисирано от тогавашния министър председател на Англия Маргарет Тачър, чиято злост към работническия Ливърпул е обществена загадка. Разбира се, и те ненавиждат от дъното на душата си Желязната лейди.
Трагедията на " Хейзел " бележи края на една сантиментална ера във футболната просвета – тази на пътуващите хиляди почитатели, същинската пристрастеност и атмосферата по трибуните. Само няколко години по-късно ще се родят Висшата лига и Шампионската лига – лъскави, само че и надълбоко комерсиализирани наследници на остарелия дух.
О, да, не беше война, само че сцените са сходни... И въпреки, че доста хора постоянно са заклеймявали футболните почитатели като зверове, като изроди с шалчета и фланелки, в последна сметка става дума за човешки животи. Да, някои починаха поради безхаберие и остарели уреди - и ето за какво в днешно време от ден на ден се нуждаем от нови такива, с цел да не ставаме очевидци на сходни нещастия!
Бесни почитатели, неприятна организация, срутена бетонна стена. УЕФА въпреки всичко подрежда финалът за КЕШ в белгийската столица (Купата на европейските шампиони) - предшественикът на Шампионската лига, сред Ливърпул и Ювентус да се играе. " Бианконерите " печелят с гол от дузпа на Мишел Платини, а фаулът против Бонек въобще не беше осъществен в наказателното поле! Но тогава нямаше ВАР.
Днес се навършват 41 години от една от най-мрачните дати в историята на футбола. Броени минути преди началото на финала се разиграва кървясъл призрачен сън, довел до гибелта на 39 души, най-вече италиански почитатели, и над 600 ранени.
Феновете на двата отбора – измежду най-активните и многочислени в Европа – бяха сблъскани заради незаконно неприятна организация, липса на буфери и несъответстваща реакция от страна на белгийската полиция и УЕФА. Въпреки очевидния безпорядък и стотици ранени, европейската централа взима скандалното решение мачът да се играе – за " да не се провокира още по-голямо напрежение ". Играчите научават за същинските мащаби на нещастието едвам след последния съдийски сигнал.
Според тогавашния играещ управител на Ливърпул Кени Далглиш, който в този момент е с купата " сър ", клубът е предупреждавал месеци по-рано, че " Хейзел " не е подобаващ за подобен край. Никой не ги чува.
Стюардите са безсилни и вместо да се пробват да спрат враждуващите публики, бягат за живота си. Блок Z не устоя на напора, а при сриването на оградата умират 32 италианци, четирима белгийци, двама французи и един ирландец. Сериозна виновност носят и домакините, които подценяват обстановката на стадиона и изпращат многочислени полицейски елементи да охраняват в центъра, където има конфликти на почитатели на двата тима, пристигнали без билети.
През 1985-а българската телевизия не дава нито кадър от борбите, което за тези години е обикновено, а в ефира върви друга стратегия и надпис, който изяснява на феновете, че дуелът закъснява, след което излъчването стартира от първия съдийски сигнал.
14 хулигани от Ливърпул бяха вкарани в пандиза след нещастието.
Шефът на полицията в Брюксел, един белгийски футболен функционер и генералният секретар на УЕФА Ханс Бангертер пък бяха санкционирани в презрян опит да се замаже кошмарната безнаказаност, която лиши живота на 39 души.
Последиците са пагубни: британските клубове са извадени от Европа за 5 години (а Ливърпул – за шест), с аргумента, че почитателите им са хулигани. Но по всичко проличава, че наказването е било политически режисирано от тогавашния министър председател на Англия Маргарет Тачър, чиято злост към работническия Ливърпул е обществена загадка. Разбира се, и те ненавиждат от дъното на душата си Желязната лейди.
Трагедията на " Хейзел " бележи края на една сантиментална ера във футболната просвета – тази на пътуващите хиляди почитатели, същинската пристрастеност и атмосферата по трибуните. Само няколко години по-късно ще се родят Висшата лига и Шампионската лига – лъскави, само че и надълбоко комерсиализирани наследници на остарелия дух.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ