Българите, румънците и социалният дъмпинг
Когато компании от България изпращат служащи в по-богати страни от Европейски Съюз, те ги обричат на минимално възнаграждение, български осигуровки и бедност. И вършат дъмпинг - подбиват цените на трудовия пазар в приемащите страни, споделя " Дойче веле " в преглед на изявления и репортажи по тематиката.
Френският президент Еманюел Макрон през днешния ден започва обиколката си в три страни – Австрия, Румъния и България. Според предварителните информации основна тематика на диалозите му с български и румънски политици ще бъде общественият дъмпинг, който правят служащи от тези страни във Франция. А във Виена Макрон ще се срещне със съидейник – австрийският канцлер Керн също е срещу обществения дъмпинг.
В преписка на " Франс прес " се дава образец с тези почти 200 хиляди румънски и български интернационалните водачи, които са наети от компании в своите страни, само че работят на европейския пазар. Като румънци и българи те взимат по 50 евро дневно, само че в случай че бяха обаче французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е в това число и Директивата на Европейски Съюз за командированите служащи.
На един строителен обект в Равногор, на стотина километра от София, кореспондентката на ARD Андреа Беер се пробва да разбере какво мисля елементарните служащи за тази противоречива инструкция. Строителят Пламен, който другояче работи в Англия, ѝ споделя: " Братът на моя другар работи като началник на строителен обект в България. Взима към 750 евро на месец. Като елементарен строителен служащ в Англия аз изкарвам два пъти повече. Но половината от тези пари ги разходвам за издръжката си в Лондон – там е доста скъпо. "
" Българинът е безпаричен и елементарно се лъже "
61-годишният електротехник Стоян също е работил в чужбина и доста се ядосва на методите, които употребяват посредническите компании, наемащи служащи за чужбина. Впрочем нито една такава компания не пожела да ми даде информация по въпроса, отбелязва кореспондентката. Стоян разказва по този начин взаимоотношението с медиаторите:
" Искаш ли да работиш в Германия? Искам. Взимаме те, ще получаваш 500 евро на месец, само че от тях ще ни даваш 100. Добре де, но с 400 евро в Германия – какво ще хапвам, какво ще пия? Така е - българинът е безпаричен и елементарно се лъже. "
Тъкмо тези служащи има поради френският президент при своето тридневно пътешестване до Австрия, Румъния и България. Макрон желае по-строги правила по отношение на Директивата на Европейски Съюз за командироване на служащи. Досега беше по този начин: компании от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат служащи и за избран период ги командироват в Германия или Франция - с цел да изпълнят поръчката. Единственото изискване е в Париж или Кьолн да получават годната там минимална часова ставка. Има обаче и един капан: осигуровките на служащите не престават да се заплащат по законите в тяхната страна. А това значи, че по този начин нает български или румънски служащ излиза много по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се обществен дъмпинг, а служащите в Германия или Франция неведнъж губят работните си места.
Йозеф Витке, ръководител на Съюза на електротехниците в Австрия, коментира казуса: " Ние към момента изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за обикновени работи по електроинсталацията – австрийски служащи съвсем няма. В най-хубавия случай – някой началник на бригада от чужденци. "
Ето за какво еврокомисията счита, че служащи могат да бъдат командировани най-много за 24 месеца, а президентът Макрон упорства даже срокът да бъде стеснен до 1 година. Според него тези служащи, които желаят да останат по-дълго, би трябвало към този момент да заплащат вноските си във френската обществена система. Това беше и една от предизборните тематики на новия френски президент. В лицето на австрийския канцлер Керн Макрон откри съидейник.
" Макрон заблуждава "
Румънската евродепутатка Ренате Вебер счита обаче, че цялата полемика към Директивата за командироване на служащи е непотребна. Според нея казусът визира напълно малко хора, тъй като множеството си търсят сами работа в чужбина и не попадат в обсега на директивата.
" Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, с изключение на да продължи да заблуждава френското общество, че в случай че директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в Европейски Съюз. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин льо Пен – и това надали му дава мотив за горделивост. За страдание той не е единственият европейски политик, който прави това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции. "
Независимо от всичко това подбиването на трудовото възнаграждение си остава проблем. Не единствено в строителния бранш, само че и в доста други сектори: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, заболели или безпомощни хора. В тези браншове служащите от небогати страни в Европейски Съюз като България и Румъния непрестанно стават жертва на безскрупулна употреба от страна на български или румънски, само че също по този начин на немски и френски компании, обобщава в края на кореспонденцията си Андреа Беер.
Френският президент Еманюел Макрон през днешния ден започва обиколката си в три страни – Австрия, Румъния и България. Според предварителните информации основна тематика на диалозите му с български и румънски политици ще бъде общественият дъмпинг, който правят служащи от тези страни във Франция. А във Виена Макрон ще се срещне със съидейник – австрийският канцлер Керн също е срещу обществения дъмпинг.
В преписка на " Франс прес " се дава образец с тези почти 200 хиляди румънски и български интернационалните водачи, които са наети от компании в своите страни, само че работят на европейския пазар. Като румънци и българи те взимат по 50 евро дневно, само че в случай че бяха обаче французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е в това число и Директивата на Европейски Съюз за командированите служащи.
На един строителен обект в Равногор, на стотина километра от София, кореспондентката на ARD Андреа Беер се пробва да разбере какво мисля елементарните служащи за тази противоречива инструкция. Строителят Пламен, който другояче работи в Англия, ѝ споделя: " Братът на моя другар работи като началник на строителен обект в България. Взима към 750 евро на месец. Като елементарен строителен служащ в Англия аз изкарвам два пъти повече. Но половината от тези пари ги разходвам за издръжката си в Лондон – там е доста скъпо. "
" Българинът е безпаричен и елементарно се лъже "
61-годишният електротехник Стоян също е работил в чужбина и доста се ядосва на методите, които употребяват посредническите компании, наемащи служащи за чужбина. Впрочем нито една такава компания не пожела да ми даде информация по въпроса, отбелязва кореспондентката. Стоян разказва по този начин взаимоотношението с медиаторите:
" Искаш ли да работиш в Германия? Искам. Взимаме те, ще получаваш 500 евро на месец, само че от тях ще ни даваш 100. Добре де, но с 400 евро в Германия – какво ще хапвам, какво ще пия? Така е - българинът е безпаричен и елементарно се лъже. "
Тъкмо тези служащи има поради френският президент при своето тридневно пътешестване до Австрия, Румъния и България. Макрон желае по-строги правила по отношение на Директивата на Европейски Съюз за командироване на служащи. Досега беше по този начин: компании от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат служащи и за избран период ги командироват в Германия или Франция - с цел да изпълнят поръчката. Единственото изискване е в Париж или Кьолн да получават годната там минимална часова ставка. Има обаче и един капан: осигуровките на служащите не престават да се заплащат по законите в тяхната страна. А това значи, че по този начин нает български или румънски служащ излиза много по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се обществен дъмпинг, а служащите в Германия или Франция неведнъж губят работните си места.
Йозеф Витке, ръководител на Съюза на електротехниците в Австрия, коментира казуса: " Ние към момента изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за обикновени работи по електроинсталацията – австрийски служащи съвсем няма. В най-хубавия случай – някой началник на бригада от чужденци. "
Ето за какво еврокомисията счита, че служащи могат да бъдат командировани най-много за 24 месеца, а президентът Макрон упорства даже срокът да бъде стеснен до 1 година. Според него тези служащи, които желаят да останат по-дълго, би трябвало към този момент да заплащат вноските си във френската обществена система. Това беше и една от предизборните тематики на новия френски президент. В лицето на австрийския канцлер Керн Макрон откри съидейник.
" Макрон заблуждава "
Румънската евродепутатка Ренате Вебер счита обаче, че цялата полемика към Директивата за командироване на служащи е непотребна. Според нея казусът визира напълно малко хора, тъй като множеството си търсят сами работа в чужбина и не попадат в обсега на директивата.
" Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, с изключение на да продължи да заблуждава френското общество, че в случай че директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в Европейски Съюз. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин льо Пен – и това надали му дава мотив за горделивост. За страдание той не е единственият европейски политик, който прави това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции. "
Независимо от всичко това подбиването на трудовото възнаграждение си остава проблем. Не единствено в строителния бранш, само че и в доста други сектори: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, заболели или безпомощни хора. В тези браншове служащите от небогати страни в Европейски Съюз като България и Румъния непрестанно стават жертва на безскрупулна употреба от страна на български или румънски, само че също по този начин на немски и френски компании, обобщава в края на кореспонденцията си Андреа Беер.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ