Клане, започнато от луди старци, които си мислят, че са велики геополитици - това е мръсната война на Путин
Когато Евгени Чубарин споделя на майка си, че се причислява към съветската войска, с цел да се бие против Украйна, тя плаче и го моли да не отпътува. Но насладата му си пролича. На 15 май той към този момент имал АК-47 и бил на път. 24-годишният служащ в каменна фабрика е погубен на идващия ден.
Истории като неговата са табу в Русия, където съкрушителната тъга на доста фамилии е заровена под триумфалната бомбастичност на държавните медии. Войната се показва като екзистенциална битка за оцеляване, както против " нацистите ", по този начин и против НАТО, а фактическото осведомително затъмнение за кървавите жертви акцентира паниката на Кремъл за трайността на създаваната от него поддръжка.
И въпреки всичко някои истории се промъкват. Владимир Крот е 59-годишен водач със руско обучение, пенсиониран деец от войната в Афганистан, който моли да служи в Украйна. Продължил да пита макар многократните отводи и през юни, когато жертвите се нараснали, най-сетне му споделили " да ". Крот умира единствено няколко дни по-късно, когато самолетът му Су-25 пада по време на подготвителен полет в Южна Русия. Той оставя брачна половинка и 8-годишна щерка.
Броят на починалите във войната е държавна загадка. Поставянето на въпроси за нашествието или критикуването на военните е закононарушение. Независими публицисти, които беседват с опечалени родственици или отразяват погребения, са задържани и им е казано, че проявлението на такива " сълзи и премеждия " е нездравословно за публичния морал. Властите са наредили да бъдат закрити някои онлайн страници за възпоменания.
Приоритет на Кремъл е да попречи на гневните гласове на скърбящите фамилии и антивоенните деятели да се обединят и да наберат мощ. Информацията за починалите във войната може да възпре все по-належащите старания на Русия за набиране на военнослужещи, като търси пандизчии с боен опит и предлага високоплатени контракти за изпращане на военни елементи.
Агенти на вътрешната сигурност посетиха Дмитрий Шкребец това лято, откакто той упрекна съветските управляващи, че лъжат за това
какъв брой моряци са починали при потапянето на черноморския флагман " Москва "
от украински ракети на 13 април. Синът му Егор, един от новобранците на борда, е разгласен за " липсващ ". Агентите упрекват Шкребец, че е отправял бомбени закани и конфискуват преносимия компютър му, както той в детайли разказва във ВКонтакте, съветската версия на Фейсбук. Във вторник, 111 дни след гибелта на Егор, военните най-сетне издават смъртен акт на татко му.
" Никога няма да е по-лесно ", написа Шкребец в обява. " Никога няма да има същинска наслада. Никога повече няма да бъдем същите. Станахме разнообразни, станахме по-нещастни, само че и по-силни, по-издръжливи. Вече не се опасяваме даже от тези, от които би трябвало да се опасяваме ".
Независимият анализатор Бобо Ло от австралийския мозъчен концерн Lowy Institute обаче счита, че Кремъл значително е овладял риска от безредици поради огромния брой жертви. Тъй като множеството хора са толкоз внимателни в изразяването на противоречие, измерването на действителното равнище на поддръжка за войната е мъчно. Социологическата компания VCIOM, която е близка до държавните управляващи, заяви през юни, че 72% от руснаците поддържат бойните дейности.
От политическа позиция съветският президент Владимир Путин " съумя да отбрани това ", споделя Ло, някогашен заместник-ръководител на задачата в австралийското посолство в Москва. " Отчасти посредством управление на осведомителния роман, само че също по този начин и тъй като в този момент това се преглежда като война против Запада ".
Тъй като доста фамилии се опасяват да приказват и няма правдиво броене на жертвите, самостоятелните медии и правозащитните групи водят свои лични сметки. Техните данни, учредени единствено на доказани известия за гибел от открити източници, са скромни.
Независимата съветска медия " Медиазона " и съветската новинарска работа на Би Би Си преброиха 5185 починали във войната към 29 юли, като най-големи са загубите в отдалечени и небогати региони като южната област Дагестан и сибирската област Бурятия. Богатите градове Москва и Санкт Петербург съвсем не са били наранени, заключават двете медии. Москва с 12,5 млн. поданици е изгубила единствено 11 военнослужещи, а Санкт Петербург - 35.
За разлика от тях Централно разузнавателно управление на САЩ и английското разузнаване MI6 пресмятат, че от нахлуването на страната им в Украйна в края на февруари до момента са починали минимум 15 000 руснаци - загуби, равни на траялата десетилетие руска война в Афганистан. И това е " евентуално консервативна оценка ", съобщи ръководителят на MI6 Ричард Мур на Аспенския конгрес по сигурността предишния месец.
Смъртта на Чубарин е злокобно отражение на отчаянието на съветските военни. Бивш новобранец от Карелския район, той подписал тримесечен контракт и бил прекомерно разчувствуван, с цел да попита какъв брой ще му платят. Майка му, Нина Чубарина, счита, че той е желал да се потвърди като мъж. Тя се чуди дали не се пробва да си върне някогашната брачна половинка.
" Знаеше, че това е рисково ", споделя тя в едно скорошно изявление. Той отпътува на 11 май, като след идването си в Белгород в Южна Русия изпраща радостни известия и видеоклипове. През четирите си дни там е получил малко образование, след което небрежно се е обадил у дома. Бил е получил картечница и се е отправил към войната.
" Това беше всичко. Това беше последният път, когато говорихме ", споделя тя. Военните ѝ оповестяват, че е бил открит мъртъв покрай Мариупол на 16 май. " Той беше доста самоуверен човек, не се опасяваше от нищо. Беше толкоз радостен, открит и добър ".
Чубарина, работничка в млечна плантация, не слага под въпрос войната. Тя единствено препрочита стихотворението, което синът ѝ изпраща, до момента в който е наборник през 2017 година, за това, че е пораснал и я е оставил: " Прости ми за цялата болежка, която падна върху изтощените ти плещи. Моля те, приеми моя войнишки реверанс. Той е от дъното на сърцето ми. "
Сергей Дъстин от Балтийск отхвърля да мълчи. Дъщеря му Александра се омъжва за морски пехотинец на име Максим и на 19 години става вдовица. Той излива гнева си във Facebook, като споделя, че руснаците би трябвало да попитат за какво умират синовете им.
Той разказва войната като
" кръвопролитие, стартирано от луди старци, които си мислят, че са велики геополитици
и суперстратези, неспособни в действителност на нищо друго с изключение на на опустошение, закани против света, надуване на бузи и безкрайни неистини ".
В някои мнения той беше наименуван изменник. Зет му беше отпътувал през зимата на " подготвителни учения " и се беше озовал в Украйна. Един остарял другар от Украйна се сражаваше на другата страна. Дъстин се надяваше, че никой от двамата няма да почине.
Той отхвърляше да чуе каквито и да било детайлности за това по какъв начин е умрял младият мъж, а щерка му се затвори в себе си от тъга. " За нея е доста мъчно да разбере и да признае, че брачният партньор ѝ е взел участие в интервенция, която, меко казано, надалеч не е била приятна ", споделя той. " Цялата тази история просто носи тъга и покруса за всички ".
Не са доста скърбящите фамилии, които обществено слагат под въпрос военните старания. Мълчанието служи за минимизиране на публичното схващане за нейното влияние на домашния фронт. Неотдавнашно изследване на самостоятелния новинарски уебсайт " Люди Байкала " в град Улан-Уде в Източен Сибир откри, че малко поданици знаят, че са починали над 250 души от района - брой, който уеб сайтът е пресметнал, употребявайки открити източници.
Все отново се появиха пукнатини. В Бурятия група съпруги на съветски бойци снимаха видеоклип през юни, с цел да изискат от военните да върнат мъжете им вкъщи. Според Александра Гармажапова, основателка на фондация " Свободна Бурятия ", стотици бойци от района са се свързали с група деятели там, с цел да получат информация по какъв начин да прекратят договорите си. Жертвите на локалната мемориална страница във ВКонтакте се усилват всекидневно.
В понеделник беше доказана гибелта на локалните баскетболисти Дмитрий Лагунов и Николай Багров. На страницата се отзова жена на име Раиса Дугарова. " Защо Бурятия би трябвало да погребва синовете си всеки ден? ", попита тя. " Защо вършим това? "
На идващия ден имало още един запис - за гибелта на Золто Чимитов, ефрейтор на към 30 години, роден в селцето Цакир. Той става първенец по бокс, а по-късно се образова за лесовъд. Имал е три деца.
" О, боже, апелирам те, стой тази война. Колко наши момчета могат да умрат? " - написа жена на име Евгения Яковлева. " Душата ми е раздрана от болежка. Не знам по какъв начин да приема това, да оцелея и да пребивавам с него ".
Истории като неговата са табу в Русия, където съкрушителната тъга на доста фамилии е заровена под триумфалната бомбастичност на държавните медии. Войната се показва като екзистенциална битка за оцеляване, както против " нацистите ", по този начин и против НАТО, а фактическото осведомително затъмнение за кървавите жертви акцентира паниката на Кремъл за трайността на създаваната от него поддръжка.
И въпреки всичко някои истории се промъкват. Владимир Крот е 59-годишен водач със руско обучение, пенсиониран деец от войната в Афганистан, който моли да служи в Украйна. Продължил да пита макар многократните отводи и през юни, когато жертвите се нараснали, най-сетне му споделили " да ". Крот умира единствено няколко дни по-късно, когато самолетът му Су-25 пада по време на подготвителен полет в Южна Русия. Той оставя брачна половинка и 8-годишна щерка.
Броят на починалите във войната е държавна загадка. Поставянето на въпроси за нашествието или критикуването на военните е закононарушение. Независими публицисти, които беседват с опечалени родственици или отразяват погребения, са задържани и им е казано, че проявлението на такива " сълзи и премеждия " е нездравословно за публичния морал. Властите са наредили да бъдат закрити някои онлайн страници за възпоменания.
Приоритет на Кремъл е да попречи на гневните гласове на скърбящите фамилии и антивоенните деятели да се обединят и да наберат мощ. Информацията за починалите във войната може да възпре все по-належащите старания на Русия за набиране на военнослужещи, като търси пандизчии с боен опит и предлага високоплатени контракти за изпращане на военни елементи.
Агенти на вътрешната сигурност посетиха Дмитрий Шкребец това лято, откакто той упрекна съветските управляващи, че лъжат за това
какъв брой моряци са починали при потапянето на черноморския флагман " Москва "
от украински ракети на 13 април. Синът му Егор, един от новобранците на борда, е разгласен за " липсващ ". Агентите упрекват Шкребец, че е отправял бомбени закани и конфискуват преносимия компютър му, както той в детайли разказва във ВКонтакте, съветската версия на Фейсбук. Във вторник, 111 дни след гибелта на Егор, военните най-сетне издават смъртен акт на татко му.
" Никога няма да е по-лесно ", написа Шкребец в обява. " Никога няма да има същинска наслада. Никога повече няма да бъдем същите. Станахме разнообразни, станахме по-нещастни, само че и по-силни, по-издръжливи. Вече не се опасяваме даже от тези, от които би трябвало да се опасяваме ".
Независимият анализатор Бобо Ло от австралийския мозъчен концерн Lowy Institute обаче счита, че Кремъл значително е овладял риска от безредици поради огромния брой жертви. Тъй като множеството хора са толкоз внимателни в изразяването на противоречие, измерването на действителното равнище на поддръжка за войната е мъчно. Социологическата компания VCIOM, която е близка до държавните управляващи, заяви през юни, че 72% от руснаците поддържат бойните дейности.
От политическа позиция съветският президент Владимир Путин " съумя да отбрани това ", споделя Ло, някогашен заместник-ръководител на задачата в австралийското посолство в Москва. " Отчасти посредством управление на осведомителния роман, само че също по този начин и тъй като в този момент това се преглежда като война против Запада ".
Тъй като доста фамилии се опасяват да приказват и няма правдиво броене на жертвите, самостоятелните медии и правозащитните групи водят свои лични сметки. Техните данни, учредени единствено на доказани известия за гибел от открити източници, са скромни.
Независимата съветска медия " Медиазона " и съветската новинарска работа на Би Би Си преброиха 5185 починали във войната към 29 юли, като най-големи са загубите в отдалечени и небогати региони като южната област Дагестан и сибирската област Бурятия. Богатите градове Москва и Санкт Петербург съвсем не са били наранени, заключават двете медии. Москва с 12,5 млн. поданици е изгубила единствено 11 военнослужещи, а Санкт Петербург - 35.
За разлика от тях Централно разузнавателно управление на САЩ и английското разузнаване MI6 пресмятат, че от нахлуването на страната им в Украйна в края на февруари до момента са починали минимум 15 000 руснаци - загуби, равни на траялата десетилетие руска война в Афганистан. И това е " евентуално консервативна оценка ", съобщи ръководителят на MI6 Ричард Мур на Аспенския конгрес по сигурността предишния месец.
Смъртта на Чубарин е злокобно отражение на отчаянието на съветските военни. Бивш новобранец от Карелския район, той подписал тримесечен контракт и бил прекомерно разчувствуван, с цел да попита какъв брой ще му платят. Майка му, Нина Чубарина, счита, че той е желал да се потвърди като мъж. Тя се чуди дали не се пробва да си върне някогашната брачна половинка.
" Знаеше, че това е рисково ", споделя тя в едно скорошно изявление. Той отпътува на 11 май, като след идването си в Белгород в Южна Русия изпраща радостни известия и видеоклипове. През четирите си дни там е получил малко образование, след което небрежно се е обадил у дома. Бил е получил картечница и се е отправил към войната.
" Това беше всичко. Това беше последният път, когато говорихме ", споделя тя. Военните ѝ оповестяват, че е бил открит мъртъв покрай Мариупол на 16 май. " Той беше доста самоуверен човек, не се опасяваше от нищо. Беше толкоз радостен, открит и добър ".
Чубарина, работничка в млечна плантация, не слага под въпрос войната. Тя единствено препрочита стихотворението, което синът ѝ изпраща, до момента в който е наборник през 2017 година, за това, че е пораснал и я е оставил: " Прости ми за цялата болежка, която падна върху изтощените ти плещи. Моля те, приеми моя войнишки реверанс. Той е от дъното на сърцето ми. "
Сергей Дъстин от Балтийск отхвърля да мълчи. Дъщеря му Александра се омъжва за морски пехотинец на име Максим и на 19 години става вдовица. Той излива гнева си във Facebook, като споделя, че руснаците би трябвало да попитат за какво умират синовете им.
Той разказва войната като
" кръвопролитие, стартирано от луди старци, които си мислят, че са велики геополитици
и суперстратези, неспособни в действителност на нищо друго с изключение на на опустошение, закани против света, надуване на бузи и безкрайни неистини ".
В някои мнения той беше наименуван изменник. Зет му беше отпътувал през зимата на " подготвителни учения " и се беше озовал в Украйна. Един остарял другар от Украйна се сражаваше на другата страна. Дъстин се надяваше, че никой от двамата няма да почине.
Той отхвърляше да чуе каквито и да било детайлности за това по какъв начин е умрял младият мъж, а щерка му се затвори в себе си от тъга. " За нея е доста мъчно да разбере и да признае, че брачният партньор ѝ е взел участие в интервенция, която, меко казано, надалеч не е била приятна ", споделя той. " Цялата тази история просто носи тъга и покруса за всички ".
Не са доста скърбящите фамилии, които обществено слагат под въпрос военните старания. Мълчанието служи за минимизиране на публичното схващане за нейното влияние на домашния фронт. Неотдавнашно изследване на самостоятелния новинарски уебсайт " Люди Байкала " в град Улан-Уде в Източен Сибир откри, че малко поданици знаят, че са починали над 250 души от района - брой, който уеб сайтът е пресметнал, употребявайки открити източници.
Все отново се появиха пукнатини. В Бурятия група съпруги на съветски бойци снимаха видеоклип през юни, с цел да изискат от военните да върнат мъжете им вкъщи. Според Александра Гармажапова, основателка на фондация " Свободна Бурятия ", стотици бойци от района са се свързали с група деятели там, с цел да получат информация по какъв начин да прекратят договорите си. Жертвите на локалната мемориална страница във ВКонтакте се усилват всекидневно.
В понеделник беше доказана гибелта на локалните баскетболисти Дмитрий Лагунов и Николай Багров. На страницата се отзова жена на име Раиса Дугарова. " Защо Бурятия би трябвало да погребва синовете си всеки ден? ", попита тя. " Защо вършим това? "
На идващия ден имало още един запис - за гибелта на Золто Чимитов, ефрейтор на към 30 години, роден в селцето Цакир. Той става първенец по бокс, а по-късно се образова за лесовъд. Имал е три деца.
" О, боже, апелирам те, стой тази война. Колко наши момчета могат да умрат? " - написа жена на име Евгения Яковлева. " Душата ми е раздрана от болежка. Не знам по какъв начин да приема това, да оцелея и да пребивавам с него ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ