Когато есента настъпи, а сутрините започнат да хапят по носа,

Когато есента настъпи, а сутрините стартират да хапят по носа, настава времето на най-ароматния воин на сезона – чесънът. Няма потребност от рецепта, нито от докторска записка, единствено от малко кураж, тъй като този " имунустимулант не на таблетки, а на скилидки “ не е за хора със едва подушване.

Да, чесънът мирише. И не, няма паста за зъби, която да прикрие този факт. Причината не е в устата, а в корема – ароматните серни съединения се усвояват в храносмилателната система и се освобождават през дъха и кожата. Тоест, можеш да си миеш зъбите до на следващия ден, само че чесънът ще припомня за себе си, до момента в който организмът не реши, че имунитетът ти към този момент е задоволително заздравен, твърди " Фокус “. И въпреки всичко, това е дребна цена за огромна изгода. Защото, до момента в който парфюмът избледнява, алицинът – дейното вещество в чесъна – прави чудеса вътре в нас.

От епохи чесънът е бил част от домашната аптека и националната митология. Българинът го е употребил освен в буркана, само че и като талисман срещу уроки и заболявания. Вярвал е, че гони злото, и се е кълнял, че ни пази от " всевъзможни вампири “ – действителни или не чак толкоз. Древните египтяни са го давали на служащите при градежа на пирамидите, с цел да не припадат от жегата; римляните са го яли преди борба, а ние – преди грипния сезон. Във всяка ера чесънът е бил знак на устойчивост и мощ, въпреки и с мирис, който мъчно се не помни.

Когато скилидката се смачка, се освобождава алицин – веществото, което работи като натурален антибиотик. То убива бактерии, укрепва имунитета, намалява равнищата на неприятния холестерол и оказва помощ на сърцето. Въпреки че не е чудодеен лек, е най-евтиният и наличен метод да помогнем на тялото си да устои на настинките и напрежението от промяната на сезоните.

Бабините предписания с чесън се завръщат, единствено че с нови имена и съвременно звучене.

– Чесновият мед към този момент е прочут като " имунен шот “, въпреки да си е същото – обелени скилидки, залети с същински мед и оставени да престоят десетина дни. Една лъжичка заран на гладно и усещаш по какъв начин тялото се разсънва.

– Печеният чесън пък е гурме версията на остарялото лекарство – цяла глава, поръсена със сол и зехтин, изпечена до златисто. Получава се крем с усет на орех и аромат на победа.

– А чесновата туршия – скилидки, моркови и копър, потопени в саламура – към този момент се назовава " натурален пробиотик “. Разликата е единствено в това, че бабите ни не го публикуваха в обществените мрежи, а просто го назоваха здраве.

Да обичаш чесъна значи да го приемеш с всичките му странности. Той не е предпазлив, не се прикрива и не се преценява. Но нали тъкмо такива неща са същински потребни? Може да те издаде на километър, само че ще ти подари топли длани, умерено гърло и кръв, която не се плаши от вируси.

В свят, в който имунитетът се популяризира в блистери и цветни опаковки, чесънът остава скромен. Той не дава обещание чудеса, не коства скъпо и не идва с указания. Само със храброст – и мирис, който няма потребност да се крие. Защото, както споделят старите хора: по-добре да миришеш на чесън, в сравнение с болест.