Всичко, което вярвате за отслабването, е погрешно
Когато ендокринологът ви огледа с отрицание и отсече: “Трябва да отслабнете! ”, той би следвало да знае, че от време на време това е невероятно. Пълнеенето постоянно не зависи нито от това с какво се храните, нито дали спортувате. Причината е хормонална.
Нова книга на българския пазар разрушава на пух и прахуляк всички теории за аргументите за затлъстяването и всевъзможните рекомендации по какъв начин да отслабнем. “Код: Затлъстяване ” на доктор Джейсън Фънг преглежда централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и разказва извънредно значимата роля на инсулиновата устойчивост. Не можете да постигнете трайно намаляване, в случай че не отстраните същинската причина за трупането на килограми.
Авторът показва своята научно потвърдена доктрина за затлъстяването и дава удивителни хрумвания по какъв начин да се храним вярно. Освен петте съществени стъпки – набор от привички за цялостен живот, посредством които ще подобрите здравето си и ще контролирате равнищата на инсулина си, доктор Фънг разкрива и по какъв начин посредством от време на време недояждане може да се прекъсне цикълът на инсулиновата устойчивост и да се реализира здравословно тегло – и то вечно.
ЗАБЛУДИ
Изкуството на медицината е много необичайно. За някои медицински практики от дълго време се знае, че не работят, само че все пак се предават от потомство лекари на идващото по инерция и въпреки и да са изцяло неефективни, оцеляват изненадващо дълго време. Такива са да вземем за пример лекуването с пиявици (кръвопускане) или да кажем махането на сливиците.
За страдание, и лекуването на затлъстяването е подобен образец. Затлъстяването се дефинира по показателя на телесната маса, който се пресмята, като килограмите се разделят на квадрата на височината на човек в метри. При показател на телесната маса над 30 приказваме за затлъстяване. В продължение на повече от трийсет години лекарите препоръчваха нискомаслена нискокалорична диета за лекуване на затлъстяването. Въпреки това обаче епидемията от затлъстяване се разрастваше. От 1985 до 2011 година честотата на затлъстяването в Канада се утрои – от 6% на 18%.1 Това обаче се случва освен в Северна Америка, а в множеството страни по света.
Всички – здравните служащи и самите пациенти – схващат, че коренната причина за диабет вид 2 е в наднорменото тегло. Има редки случаи на мощно стимулирани пациенти, които смъкват доста количество килограми. Техният диабет вид 2 също обръща своето развиване. Логично, щом наднорменото тегло е подлежащият проблем, то заслужава особено внимание. Въпреки това обаче сякаш експертите по опазване на здравето не се интересуват ни минимум от лекуването му. И аз трябваше да си призная виновността. Макар и да работех повече от двайсет години в областта на медицината, открих, че знанията ми за храненето бяха много обикновени – в най-хубавия случай.
Лечението на тази ужасна болест – затлъстяването – бе оставено на огромните корпорации като “Уейт Уотчърс ”, както и на разнообразни измамници и шарлатани, интересуващи се най-много от изобретяването на най-новото “чудо ” за намаляване. Лекарите не се интересуваха от хранене. Вместо това се бяха вманиачили по намирането и предписването на идващото ново лекарство. Ние се опитвахме да лекуваме проблемите, произлизащи от затлъстяването, вместо самото затлъстяване. В опитите си да установя подлежащата причина за затлъстяването в последна сметка основах Клиниката за натоварен диетологичен надзор в Торонто, Канада.
Нямаше логичност в публикуваната теза, че затлъстяването е дисбаланс сред приема и разхода на калории. Поне от петдесет години се предписваше ограничение на калориите, само че резултатът беше нулев.
Четенето на книги за хранене не помагаше. Не ставаше с “той сподели, тя сподели ”, като се цитират “авторитетни ” лекари. Например доктор Дийн Орниш споделя, че питателните мазнини са неприятни, а въглехидратите – положителни. Той е почитан доктор, по тази причина би трябвало да го слушаме. Но доктор Робърт Аткинс споделя, че питателните мазнини са положителни, а въглехидратите – неприятни. И той е почитан доктор, тъй че и него би трябвало да слушаме. Кой е прав? И кой бърка? В науката за храненето рядко има консенсус за каквото и да е:
• Хранителните мазнини са неприятни. Не, те са положителни. Има положителни и неприятни мазнини.
• Въглехидратите са неприятни. Не, въглехидратите са положителни. Има положителни и неприятни въглехидрати.
• Трябва да ядете по-често денем. Не, би трябвало да ядете по-малко пъти дневно.
• Изчислявайте калориите, които приемате. Не, не ги изчислявайте.
• Млякото е потребно. Не, млякото е нездравословно.
• Месото е потребно. Не, месото е нездравословно.
За да намерим отговорите, би трябвало да се обърнем към основаващата се на доказателства медицина, а не на мъгляви изказвания.
Буквално хиляди книги са отдадени на храненето и отслабването, като нормално са писани от лекари, диетолози, персонални инструктори и други “експерти по здраве ”. С дребни изключения обаче рядко някоя от тях преглежда същинската причина за затлъстяването. Защо качваме килограми? Защо дебелеем?
Основният проблем е, че за затлъстяването няма теоретична рамка. Настоящите теории са мощно опростени и постоянно половинчати:
• Излишъкът от калории предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът от въглехидрати предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът при потреблението на месо предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът на хранителни мазнини предизвиква затлъстяване.
• Липсата на придвижване предизвиква затлъстяване.
Всички хронични болести обаче са многофакторни, като тези фактори не се изключват взаимно. Всички те имат въздействие в друга степен. За сърдечните болести да вземем за пример има редица фактори – фамилната анамнеза, полът, тютюнопушенето, диабетът, високият холестерол, високото кръвно налягане и неналичието на физическа интензивност са единствено някои от тях и са навсякъде приети. Със затлъстяването обаче казусът не е подобен.
Другият огромен проблем при обяснението на затлъстяването е това, че доминират краткосрочните проучвания. Затлъстяването нормално се развива за десетилетия, а ние постоянно вършим заключения въз основата на данни от проучвания, траяли едвам няколко седмици. Ако изучваме процеса на формиране на наслойка, би трябвало да следим метала в продължение на седмици и месеци, а не на часове. По същия метод затлъстяването е заболяване с отминалост. Краткосрочните проучвания не са задоволително информативни.
Макар и да разбирам, че научните проучвания не всеки път са безапелационни, се надявам тази книга, написана въз основата на моите 20-годишни старания, да помогне на пациенти с диабет вид 2 да отслабнат, с цел да се оправят с заболяването, и да даде основата, върху която да стъпите.
Базираната на доказателства медицина не значи да се има вяра на всяко доказателство със подозрително качество. Често чета изказвания като “бе потвърдено, че нискомаслената диета изцяло обръща хода на сърдечните болести ” и се цитира проучване, извършено върху пет лабораторни плъха. Това не може да се назова доказателство. Моите референции са единствено проучвания, извършени с хора и оповестени в авторитетни рецензирани списания. В тази книга не изтъквам нито едно проучване върху животни.
Причината за това решение може да се илюстрира в “Притчата за кравата ”:
Две крави обсъждали най-новото нутриционистично проучване, извършено върху лъвове. Едната крава споделила: “Чу ли, че сме били в неточност през последните 200 години? Най-новото проучване демонстрира, че пасенето на трева е нездравословно, а яденето на месо е потребно. ” Двете крави почнали да ядат месо. Скоро по-късно се разболели и умрели.
И каква е поуката от притчата? Ние не сме мишки. Не сме плъхове. Не сме шимпанзета или паякообразни маймуни. Ние сме индивиди и по тази причина би трябвало да се съобразяваме единствено с проучвания, извършени с хора. Аз се интересувам от затлъстяването при хората, не от затлъстяването при мишките.
Част първа на тази книга – “Епидемията ”, преглежда хронологията на епидемията от затлъстяване и смисъла на фамилната анамнеза и показва по какъв начин двете хвърлят светлина върху аргументите, лежащи в основата на заболяването.
Част втора – “Калориите: огромната илюзия ”, обобщи сегашната доктрина за калориите, включвайки тематиката за спортуването и несъразмерното ястие. Показани са слабите места в настоящето схващане за затлъстяването.
Част трета – “Новият модел на затлъстяването ”, показва хормоналната доктрина за затлъстяването, едно устойчиво пояснение на затлъстяването като медицински проблем. Главите в тази част преглеждат централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и разказват извънредно значимата роля на инсулиновата устойчивост.
Част четвърта – “Затлъстяването като обществено събитие ”, преглежда хормоналната доктрина за затлъстяването и изяснява някои връзки сред затлъстяването и обществения статус. Защо затлъстяването се свързва с бедността? Какво можем да създадем за детското затлъстяване?
Част пета – “Къде бъркаме при храненето? ”, преглежда ролята на мазнините, белтъчините и въглехидратите – трите макронутриента – при наднорменото тегло. Наред с това ще изследваме и една от главните аргументи за надебеляването – фруктозата, както и резултатите на изкуствените подсладители.
Част шеста – “Решението ”, дава управление за дълготрайно лекуване на затлъстяване посредством справяне с хормоналния дисбаланс на високия инсулин в кръвта. Диетологичните препоръки за понижаване на равнищата на инсулина включват понижаване на добавената захар и рафинираните зърнени артикули, поддържане на сдържан банкет на протеини и прибавяне на потребни за здравето мазнини и баластни субстанции. Периодичното недояждане (intermittent fasting) е ефикасен метод да се лекува инсулиновата устойчивост, като се изключат отрицателните резултати на диетите, намаляващи калориите. Управлението на напрежението и подобряването на съня могат да намалят равнищата на кортизола и да управляват инсулина.
“Код – затлъстяване ” слага пиедестал на разбирането на болестта затлъстяване при хората. Макар и да има доста прилики и разлики сред затлъстяването и захарния диабет вид 2, тази книга е най-вече за затлъстяването.
Процесът на оборване на настоящата нутриционистична доктрина нормално е сложен, само че последствията за здравето са прекомерно съществени, с цел да не се направи тази смяна. Каква в действителност е повода да надебеляваме и по какъв начин можем да се оправим с това? Този въпрос е главната тематика на книгата. Представената в нея нова рамка на разбирането и лекуването на затлъстяването дава вяра за едно по-здраво бъдеще.
ЗА АВТОРА
Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ международен ексерт-диетолог, приет за експерт при лекуване на хора с диабет вид 2. Автор е на три бестселъра на здравна тема и създател на лична стратегия за намаляване. Д-р Фънг е приключил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Живее и работи в Торонто, Канада.
Нова книга на българския пазар разрушава на пух и прахуляк всички теории за аргументите за затлъстяването и всевъзможните рекомендации по какъв начин да отслабнем. “Код: Затлъстяване ” на доктор Джейсън Фънг преглежда централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и разказва извънредно значимата роля на инсулиновата устойчивост. Не можете да постигнете трайно намаляване, в случай че не отстраните същинската причина за трупането на килограми.
Авторът показва своята научно потвърдена доктрина за затлъстяването и дава удивителни хрумвания по какъв начин да се храним вярно. Освен петте съществени стъпки – набор от привички за цялостен живот, посредством които ще подобрите здравето си и ще контролирате равнищата на инсулина си, доктор Фънг разкрива и по какъв начин посредством от време на време недояждане може да се прекъсне цикълът на инсулиновата устойчивост и да се реализира здравословно тегло – и то вечно.
ЗАБЛУДИ
Изкуството на медицината е много необичайно. За някои медицински практики от дълго време се знае, че не работят, само че все пак се предават от потомство лекари на идващото по инерция и въпреки и да са изцяло неефективни, оцеляват изненадващо дълго време. Такива са да вземем за пример лекуването с пиявици (кръвопускане) или да кажем махането на сливиците.
За страдание, и лекуването на затлъстяването е подобен образец. Затлъстяването се дефинира по показателя на телесната маса, който се пресмята, като килограмите се разделят на квадрата на височината на човек в метри. При показател на телесната маса над 30 приказваме за затлъстяване. В продължение на повече от трийсет години лекарите препоръчваха нискомаслена нискокалорична диета за лекуване на затлъстяването. Въпреки това обаче епидемията от затлъстяване се разрастваше. От 1985 до 2011 година честотата на затлъстяването в Канада се утрои – от 6% на 18%.1 Това обаче се случва освен в Северна Америка, а в множеството страни по света.
Всички – здравните служащи и самите пациенти – схващат, че коренната причина за диабет вид 2 е в наднорменото тегло. Има редки случаи на мощно стимулирани пациенти, които смъкват доста количество килограми. Техният диабет вид 2 също обръща своето развиване. Логично, щом наднорменото тегло е подлежащият проблем, то заслужава особено внимание. Въпреки това обаче сякаш експертите по опазване на здравето не се интересуват ни минимум от лекуването му. И аз трябваше да си призная виновността. Макар и да работех повече от двайсет години в областта на медицината, открих, че знанията ми за храненето бяха много обикновени – в най-хубавия случай.
Лечението на тази ужасна болест – затлъстяването – бе оставено на огромните корпорации като “Уейт Уотчърс ”, както и на разнообразни измамници и шарлатани, интересуващи се най-много от изобретяването на най-новото “чудо ” за намаляване. Лекарите не се интересуваха от хранене. Вместо това се бяха вманиачили по намирането и предписването на идващото ново лекарство. Ние се опитвахме да лекуваме проблемите, произлизащи от затлъстяването, вместо самото затлъстяване. В опитите си да установя подлежащата причина за затлъстяването в последна сметка основах Клиниката за натоварен диетологичен надзор в Торонто, Канада. Нямаше логичност в публикуваната теза, че затлъстяването е дисбаланс сред приема и разхода на калории. Поне от петдесет години се предписваше ограничение на калориите, само че резултатът беше нулев.
Четенето на книги за хранене не помагаше. Не ставаше с “той сподели, тя сподели ”, като се цитират “авторитетни ” лекари. Например доктор Дийн Орниш споделя, че питателните мазнини са неприятни, а въглехидратите – положителни. Той е почитан доктор, по тази причина би трябвало да го слушаме. Но доктор Робърт Аткинс споделя, че питателните мазнини са положителни, а въглехидратите – неприятни. И той е почитан доктор, тъй че и него би трябвало да слушаме. Кой е прав? И кой бърка? В науката за храненето рядко има консенсус за каквото и да е:
• Хранителните мазнини са неприятни. Не, те са положителни. Има положителни и неприятни мазнини.
• Въглехидратите са неприятни. Не, въглехидратите са положителни. Има положителни и неприятни въглехидрати.
• Трябва да ядете по-често денем. Не, би трябвало да ядете по-малко пъти дневно.
• Изчислявайте калориите, които приемате. Не, не ги изчислявайте.
• Млякото е потребно. Не, млякото е нездравословно.
• Месото е потребно. Не, месото е нездравословно.
За да намерим отговорите, би трябвало да се обърнем към основаващата се на доказателства медицина, а не на мъгляви изказвания.
Буквално хиляди книги са отдадени на храненето и отслабването, като нормално са писани от лекари, диетолози, персонални инструктори и други “експерти по здраве ”. С дребни изключения обаче рядко някоя от тях преглежда същинската причина за затлъстяването. Защо качваме килограми? Защо дебелеем?
Основният проблем е, че за затлъстяването няма теоретична рамка. Настоящите теории са мощно опростени и постоянно половинчати:
• Излишъкът от калории предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът от въглехидрати предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът при потреблението на месо предизвиква затлъстяване.
• Излишъкът на хранителни мазнини предизвиква затлъстяване.
• Липсата на придвижване предизвиква затлъстяване.
Всички хронични болести обаче са многофакторни, като тези фактори не се изключват взаимно. Всички те имат въздействие в друга степен. За сърдечните болести да вземем за пример има редица фактори – фамилната анамнеза, полът, тютюнопушенето, диабетът, високият холестерол, високото кръвно налягане и неналичието на физическа интензивност са единствено някои от тях и са навсякъде приети. Със затлъстяването обаче казусът не е подобен.
Другият огромен проблем при обяснението на затлъстяването е това, че доминират краткосрочните проучвания. Затлъстяването нормално се развива за десетилетия, а ние постоянно вършим заключения въз основата на данни от проучвания, траяли едвам няколко седмици. Ако изучваме процеса на формиране на наслойка, би трябвало да следим метала в продължение на седмици и месеци, а не на часове. По същия метод затлъстяването е заболяване с отминалост. Краткосрочните проучвания не са задоволително информативни.
Макар и да разбирам, че научните проучвания не всеки път са безапелационни, се надявам тази книга, написана въз основата на моите 20-годишни старания, да помогне на пациенти с диабет вид 2 да отслабнат, с цел да се оправят с заболяването, и да даде основата, върху която да стъпите.
Базираната на доказателства медицина не значи да се има вяра на всяко доказателство със подозрително качество. Често чета изказвания като “бе потвърдено, че нискомаслената диета изцяло обръща хода на сърдечните болести ” и се цитира проучване, извършено върху пет лабораторни плъха. Това не може да се назова доказателство. Моите референции са единствено проучвания, извършени с хора и оповестени в авторитетни рецензирани списания. В тази книга не изтъквам нито едно проучване върху животни. Причината за това решение може да се илюстрира в “Притчата за кравата ”:
Две крави обсъждали най-новото нутриционистично проучване, извършено върху лъвове. Едната крава споделила: “Чу ли, че сме били в неточност през последните 200 години? Най-новото проучване демонстрира, че пасенето на трева е нездравословно, а яденето на месо е потребно. ” Двете крави почнали да ядат месо. Скоро по-късно се разболели и умрели.
И каква е поуката от притчата? Ние не сме мишки. Не сме плъхове. Не сме шимпанзета или паякообразни маймуни. Ние сме индивиди и по тази причина би трябвало да се съобразяваме единствено с проучвания, извършени с хора. Аз се интересувам от затлъстяването при хората, не от затлъстяването при мишките.
Част първа на тази книга – “Епидемията ”, преглежда хронологията на епидемията от затлъстяване и смисъла на фамилната анамнеза и показва по какъв начин двете хвърлят светлина върху аргументите, лежащи в основата на заболяването.
Част втора – “Калориите: огромната илюзия ”, обобщи сегашната доктрина за калориите, включвайки тематиката за спортуването и несъразмерното ястие. Показани са слабите места в настоящето схващане за затлъстяването.
Част трета – “Новият модел на затлъстяването ”, показва хормоналната доктрина за затлъстяването, едно устойчиво пояснение на затлъстяването като медицински проблем. Главите в тази част преглеждат централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и разказват извънредно значимата роля на инсулиновата устойчивост.
Част четвърта – “Затлъстяването като обществено събитие ”, преглежда хормоналната доктрина за затлъстяването и изяснява някои връзки сред затлъстяването и обществения статус. Защо затлъстяването се свързва с бедността? Какво можем да създадем за детското затлъстяване?
Част пета – “Къде бъркаме при храненето? ”, преглежда ролята на мазнините, белтъчините и въглехидратите – трите макронутриента – при наднорменото тегло. Наред с това ще изследваме и една от главните аргументи за надебеляването – фруктозата, както и резултатите на изкуствените подсладители.
Част шеста – “Решението ”, дава управление за дълготрайно лекуване на затлъстяване посредством справяне с хормоналния дисбаланс на високия инсулин в кръвта. Диетологичните препоръки за понижаване на равнищата на инсулина включват понижаване на добавената захар и рафинираните зърнени артикули, поддържане на сдържан банкет на протеини и прибавяне на потребни за здравето мазнини и баластни субстанции. Периодичното недояждане (intermittent fasting) е ефикасен метод да се лекува инсулиновата устойчивост, като се изключат отрицателните резултати на диетите, намаляващи калориите. Управлението на напрежението и подобряването на съня могат да намалят равнищата на кортизола и да управляват инсулина.
“Код – затлъстяване ” слага пиедестал на разбирането на болестта затлъстяване при хората. Макар и да има доста прилики и разлики сред затлъстяването и захарния диабет вид 2, тази книга е най-вече за затлъстяването.
Процесът на оборване на настоящата нутриционистична доктрина нормално е сложен, само че последствията за здравето са прекомерно съществени, с цел да не се направи тази смяна. Каква в действителност е повода да надебеляваме и по какъв начин можем да се оправим с това? Този въпрос е главната тематика на книгата. Представената в нея нова рамка на разбирането и лекуването на затлъстяването дава вяра за едно по-здраво бъдеще.
ЗА АВТОРА
Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ международен ексерт-диетолог, приет за експерт при лекуване на хора с диабет вид 2. Автор е на три бестселъра на здравна тема и създател на лична стратегия за намаляване. Д-р Фънг е приключил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Живее и работи в Торонто, Канада.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ