Шокови вълни на китайските кредитни пазари. Може ли да видим нова световна рецесия?
Когато една империя на недвижимите парцели стартира да се пропуква, първите звуци са тихи, съвсем незабележими: спад в продажбите, незавършени планове, по-трудни кредитни условия. Но когато пропадането доближи сърцевината на най-големите ѝ конгломерати, шумът към този момент не може да бъде пренебрегнат.
Китайският колос Vanke - в миналото знак на непоклатимост, дисциплинираност и непоклатима поддръжка от страната - изпрати нова шокова вълна през Азия и световните кредитни пазари, откакто предложи да отсрочи изплащането на локална облигация с падеж на 15 декември. Това не е просто корпоративна вест. Това е напукване в плочата на втората по величина стопанска система в света, която от години се пробва да удържи натиска на личната си имотна агресия.
Пазарната реакция беше незабавна и брутална. Доларовият заем на Vanke с падеж 2027 се срути до 23 цента за $ - най-ниското равнище от издаването му през 2017 година и 60% намаляване единствено за дни. Паниката се придвижи и в оншор пазара, където ниската ликвидност докара до обилни съмнения и даже краткотрайно прекъсване на търговията. Фактът, че един от най-здравите играчи стартира да поддава, изправя бранша пред мъчителен въпрос: в случай че Vanke не може да удържи на напрежението, кой може?
Тази реакция не е просто боязън от нов дефолт. Тя е боязън от едно по-дълбоко отчаяние - че китайското държавно управление към този момент не желае да избавя даже стратегически значими компании. Пазарът беше привикнал да приема поддръжката за даденост.
От $50 милиарда доходи до цялостен провал: Хронология на банкрута на най-задлъжнелия брокер в света
Символ на дългогодишните проблеми на китайския бранш на недвижимите парцели
Първо за Evergrande, след това за Country Garden, и макар срутва на доверието, мнозина имаха вяра, че Vanke е прекомерно огромна, прекомерно алегорична, прекомерно преплетена с държавните структури, с цел да бъде пусната да се огъва. Отказът от директна поддръжка би бил революционен сигнал - освен за бранша, само че и за целия китайски кредитен пазар.
Източник:
Ефектът на вълната се усети мигновено. Облигациите на Longfor - различен в миналото здрав състезател - паднаха с най-големия си дневен спад от две години. Индексът на китайските строителни компании означи пета поредна губеща сесия. Vanke загуби една трета от пазарната си стойност единствено от септември насам. Пазарите не реагират единствено на новината за закъснение на заплащането - те реагират на подозрение, което се промъква постепенно, само че непреклонно: в случай че и водачите падат, тогава може би цялата конструкция е по-нестабилна, в сравнение с наподобява.
Фундаментите поддържат това чувство. За първите 10 месеца Vanke е осъществила продажби за към 100 милиарда юана - половината от миналогодишното равнище. В салдото стоят 60 милиарда юана в наличия против 152 милиарда в краткосрочни отговорности.
До юни 2026 предстоят още 13,4 милиарда юана падежи - доста повече от свободния кредитен предел, който компанията има от главния си акционер Shenzhen Metro. А точно този акционер, който до неотдавна беше опората на непоклатимост, алармира, че идващите траншове ще идват при по-строги условия. Това беше моментът, в който пазарът разбра: държавната поддръжка може да бъде лимитирана, условна или оттеглена.
За Китай това не е просто проблем на един бранш. Недвижимите парцели са към една четвърт от стопанската система, в случай че включим строителство, материали, финансиране и ползване, обвързвано с жилищата. Балансът сред непоклатимост и честен риск е сложен: в случай че страната избавя всеки огромен състезател, тя дава сигнал, че рискът е безвъзмезден и че безконтролният напредък може да продължава. Ако обаче остави флагман да се огъне, тя рискува да подкопае доверието към целия бранш. Именно тази алтернатива прави обстановката толкоз деликатна.
Някои анализатори считат, че Vanke е повратна точка - първият огромен тест на това какво китайските управляващи са подготвени да защитят, и какво не. Правителството обмисля дотации за нови ипотечни лихви, вкарва насърчителни ограничения, само че резултатът от миналогодишните интервенции се изчерпа за месеци. Фундаменталният проблем остава: търсенето на парцели в Китай понижава структурно поради демографски спад, непотребни жилища и смяна в потребителските настройки. Не можеш да спасиш бранш от свръхкапацитет посредством евтини заеми. Можеш единствено да забавиш неизбежната промяна.
Това слага въпроса, който международните пазари към този момент стартират да задават на глас: може ли рецесията в китайските недвижими парцели да издърпа световната стопанска система надолу?
Парадоксът е, че отговорът не зависи единствено от размера на вредите в Китай, а и от това по какъв начин света ще реагира. Една задълбочаваща се китайска рецесия може да се трансформира в три типа потрес: търговски, финансов и психически.
Търговският потрес би понижил световното търсене на индустриални метали, сила, машини и първокласни артикули. Финансовият потрес би минал през азиатските банки, офшорните доларови пазари и световните фондове с експозиция в корпоративни облигации. Но най-опасен е психологическият потрес - подозрението в устойчивостта на втория по величина мотор на международната стопанска система.
Историята демонстрира, че световните рецесии постоянно идват не от един трагичен срив, а от струпване на подозрения, които трансформират държанието на вложителите, компаниите и потребителите. Китай през днешния ден е в сходна фаза: не колапс, а последователно изтъняване на доверието. Ако кредитните пазари стартират да ценят китайския риск като систематичен, а не като характерен, тогава възобновяване на световното търсене може да се забави тъкмо в миг, в който светът чака цикъл на ниски лихви и нов напредък.
Може ли рецесията да се задълбочи? Да. Всички структурни фактори сочат в тази посока: продължаващ спад на продажбите, демографски напън, лимитирана държавна поддръжка, висок корпоративен дълг и едва потребителско доверие. Може ли да се трансформира в световна криза?
Не сама по себе си, само че като катализатор - да. Ако Китай навлезе в нескончаем интервал на едва кредитиране и ниско търсене, това неизбежно ще се отрази върху Европа, върху Азия, върху веригите за доставки и върху цените на суровините. В един обвързван свят даже локализирана рецесия може да промени световната инерция.
Какво ще се случва на интернационалните пазари през 2026-а година?
На 2 октомври ще се организира петото издание на форума " Силата на Инвестициите ", проведен от финансовия уебсайт Infostock.bg.
Истинският риск е не в дефолта на Vanke, а в това, което той символизира: началото на нов стадий, в който и огромните, и дребните играчи към този момент не могат да разчитат на автоматизирана поддръжка и в който китайската стопанска система влиза в режим на по-нисък напредък, повече нерешителност и по-малко кредитни тласъци.
Светът се надява Китай да се приземи меко. Но когато бранш от 25% от стопанската система стартира да се пропуква, меките приземявания не са обезпечени.
*Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Китайският колос Vanke - в миналото знак на непоклатимост, дисциплинираност и непоклатима поддръжка от страната - изпрати нова шокова вълна през Азия и световните кредитни пазари, откакто предложи да отсрочи изплащането на локална облигация с падеж на 15 декември. Това не е просто корпоративна вест. Това е напукване в плочата на втората по величина стопанска система в света, която от години се пробва да удържи натиска на личната си имотна агресия.
Пазарната реакция беше незабавна и брутална. Доларовият заем на Vanke с падеж 2027 се срути до 23 цента за $ - най-ниското равнище от издаването му през 2017 година и 60% намаляване единствено за дни. Паниката се придвижи и в оншор пазара, където ниската ликвидност докара до обилни съмнения и даже краткотрайно прекъсване на търговията. Фактът, че един от най-здравите играчи стартира да поддава, изправя бранша пред мъчителен въпрос: в случай че Vanke не може да удържи на напрежението, кой може?
Тази реакция не е просто боязън от нов дефолт. Тя е боязън от едно по-дълбоко отчаяние - че китайското държавно управление към този момент не желае да избавя даже стратегически значими компании. Пазарът беше привикнал да приема поддръжката за даденост.
От $50 милиарда доходи до цялостен провал: Хронология на банкрута на най-задлъжнелия брокер в света
Символ на дългогодишните проблеми на китайския бранш на недвижимите парцели
Първо за Evergrande, след това за Country Garden, и макар срутва на доверието, мнозина имаха вяра, че Vanke е прекомерно огромна, прекомерно алегорична, прекомерно преплетена с държавните структури, с цел да бъде пусната да се огъва. Отказът от директна поддръжка би бил революционен сигнал - освен за бранша, само че и за целия китайски кредитен пазар.
Източник:
Ефектът на вълната се усети мигновено. Облигациите на Longfor - различен в миналото здрав състезател - паднаха с най-големия си дневен спад от две години. Индексът на китайските строителни компании означи пета поредна губеща сесия. Vanke загуби една трета от пазарната си стойност единствено от септември насам. Пазарите не реагират единствено на новината за закъснение на заплащането - те реагират на подозрение, което се промъква постепенно, само че непреклонно: в случай че и водачите падат, тогава може би цялата конструкция е по-нестабилна, в сравнение с наподобява.
Фундаментите поддържат това чувство. За първите 10 месеца Vanke е осъществила продажби за към 100 милиарда юана - половината от миналогодишното равнище. В салдото стоят 60 милиарда юана в наличия против 152 милиарда в краткосрочни отговорности.
До юни 2026 предстоят още 13,4 милиарда юана падежи - доста повече от свободния кредитен предел, който компанията има от главния си акционер Shenzhen Metro. А точно този акционер, който до неотдавна беше опората на непоклатимост, алармира, че идващите траншове ще идват при по-строги условия. Това беше моментът, в който пазарът разбра: държавната поддръжка може да бъде лимитирана, условна или оттеглена.
За Китай това не е просто проблем на един бранш. Недвижимите парцели са към една четвърт от стопанската система, в случай че включим строителство, материали, финансиране и ползване, обвързвано с жилищата. Балансът сред непоклатимост и честен риск е сложен: в случай че страната избавя всеки огромен състезател, тя дава сигнал, че рискът е безвъзмезден и че безконтролният напредък може да продължава. Ако обаче остави флагман да се огъне, тя рискува да подкопае доверието към целия бранш. Именно тази алтернатива прави обстановката толкоз деликатна.
Някои анализатори считат, че Vanke е повратна точка - първият огромен тест на това какво китайските управляващи са подготвени да защитят, и какво не. Правителството обмисля дотации за нови ипотечни лихви, вкарва насърчителни ограничения, само че резултатът от миналогодишните интервенции се изчерпа за месеци. Фундаменталният проблем остава: търсенето на парцели в Китай понижава структурно поради демографски спад, непотребни жилища и смяна в потребителските настройки. Не можеш да спасиш бранш от свръхкапацитет посредством евтини заеми. Можеш единствено да забавиш неизбежната промяна.
Това слага въпроса, който международните пазари към този момент стартират да задават на глас: може ли рецесията в китайските недвижими парцели да издърпа световната стопанска система надолу?
Парадоксът е, че отговорът не зависи единствено от размера на вредите в Китай, а и от това по какъв начин света ще реагира. Една задълбочаваща се китайска рецесия може да се трансформира в три типа потрес: търговски, финансов и психически.
Търговският потрес би понижил световното търсене на индустриални метали, сила, машини и първокласни артикули. Финансовият потрес би минал през азиатските банки, офшорните доларови пазари и световните фондове с експозиция в корпоративни облигации. Но най-опасен е психологическият потрес - подозрението в устойчивостта на втория по величина мотор на международната стопанска система.
Историята демонстрира, че световните рецесии постоянно идват не от един трагичен срив, а от струпване на подозрения, които трансформират държанието на вложителите, компаниите и потребителите. Китай през днешния ден е в сходна фаза: не колапс, а последователно изтъняване на доверието. Ако кредитните пазари стартират да ценят китайския риск като систематичен, а не като характерен, тогава възобновяване на световното търсене може да се забави тъкмо в миг, в който светът чака цикъл на ниски лихви и нов напредък.
Може ли рецесията да се задълбочи? Да. Всички структурни фактори сочат в тази посока: продължаващ спад на продажбите, демографски напън, лимитирана държавна поддръжка, висок корпоративен дълг и едва потребителско доверие. Може ли да се трансформира в световна криза?
Не сама по себе си, само че като катализатор - да. Ако Китай навлезе в нескончаем интервал на едва кредитиране и ниско търсене, това неизбежно ще се отрази върху Европа, върху Азия, върху веригите за доставки и върху цените на суровините. В един обвързван свят даже локализирана рецесия може да промени световната инерция.
Какво ще се случва на интернационалните пазари през 2026-а година?
На 2 октомври ще се организира петото издание на форума " Силата на Инвестициите ", проведен от финансовия уебсайт Infostock.bg.
Истинският риск е не в дефолта на Vanke, а в това, което той символизира: началото на нов стадий, в който и огромните, и дребните играчи към този момент не могат да разчитат на автоматизирана поддръжка и в който китайската стопанска система влиза в режим на по-нисък напредък, повече нерешителност и по-малко кредитни тласъци.
Светът се надява Китай да се приземи меко. Но когато бранш от 25% от стопанската система стартира да се пропуква, меките приземявания не са обезпечени.
*Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ