Цензура и култура
Когато един програмен шеф стартира да " свежда " какви въпроси да бъдат задавани на дадени посетители в предаване за просвета, още повече в социална телевизия като Българска национална телевизия, това към този момент не е публицистична политика. Това е интервенция, прерастваща в цензура.
А когато същият този програмен шеф подрежда даден посетител в същото това предаване за просвета да бъде изписан на екрана не с професионалното си занимание, а с партийната си принадлежност, това е повече от съществено нарушаване на гражданските свободи.
Да не приказваме, че въпросът може да се обърне – прочее каква е " политическата обективност " на самия програмен шеф Емил Кошлуков, поредно минал, доколкото си припомням, най-малко през три партии – от Съюз на демократичните сили, през Национална движение „Симеон Втори", към " Новото време " (на което бе даже водач!)? Тази " политическа еластичност " ли е формулата на " медийния плурализъм ", която ще подсигурява високи професионални стандарти в неговата активност като програмен шеф и водещ на дискусионно политическо предаване, въпреки да подухва мисли таман за тесни пристрастия? В този смисъл мониторингът на Съвет за електронни медии над активността на господин Кошлуков е неизбежен. Той е съществено предизвикателство и не е ясно за какво Българска национална телевизия би трябвало да си го предизвиква. Бележка в кръга на шегата: не знам на практика допустимо ли е да се направи лист на кандидат-депутатите от обединенията, чийто партиен кадър е бил господин Кошлуков, освен това с разбъркванията им из цялото политическо пространство. Ако Съвет за електронни медии имаше подобен запас, резултатите от сходен опит щяха да се извънредно забавни. Като представителна извадка за политическите нрави в обществото, в което живеем.
Но да не се отклоняваме от тематиката. А тя е, че намесата на Емил Кошлуков в предаването " Денят стартира с просвета " на Българска национална телевизия въобще не е " фамилен скандал ", нито единствено " информационен проблем ".
И не е по никакъв начин инцидентно, че на този опит за цензура реагираха две журналистически организации – Съюз на българските журналисти и АЕЖ, че поддръжката си на предаването дадоха СБХ и " Музикаутор ", както и от ден на ден хора, за които културата не е " начин на живот ", а поле за творчество и рефлексия. Нито е инцидентно, че в интернет върви подписка за оставката на Емил Кошлуков като програмен шеф на Българска национална телевизия 1.
" Денят стартира с просвета " би трябвало да бъде подсилен, и то непременно, тъй като е от дребното островчета, които носят смисъл измежду безчет комерсиализирани телевизионни пространства на преливане от пусто в празно.
Мога да го заявя и като човек, една седмица " мъчил " се като гост-водещ на това предаване, който е изпитал на гърба си какъв напън е да се подготвяш до късна доба, изключително до момента в който изгледаш филмите или прочетеш книгите, които ще се разискват в утринното издание.
Последното е във връзка намеците на господин Кошлуков, че екипът " трябвало да работи повече ". Явно той не си дава сметка по какъв начин се вършат всеки ден " 100 минути за просвета " – онлайн, с репортажи и директни включвания, какъв е размерът от нужната за това подготовка на Анна Ангелова и Димитър Стоянович, на Александра Гюзелева и Николай Колев.
Ето за какво предаването е в действителност " неповторимо ", както призна и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров. И то – дружно с " Библиотеката " и " История.бг. " – направи доста, с цел да заблещука искрица, с цел да стартира аудиторията да възстановява интереса си към българската история и актуалната просвета.
Да, само че това става постепенно и последователно. И то не се мери с високи проценти ефирен рейтинг. Необходимо е време и още доста старания, с цел да се култивира отначало усет към четенето, да престанат да пустеят изложбените и концертните зали, належащо е непрекъснато поощрение на към този момент одобрените и зараждащите различни пространства за просвета.
Небивалият триумф на последния панаир на книгата в НДК, възраждащият се интерес към новото българско кино и спектакъл, бурните разногласия към опазването на архитектурното завещание обаче са знаци, че нещо в полето на културата у нас се трансформира. Пак ще кажа – с цената на големи старания от страна на малко хора, които " копаят с игла бунар ", в случай че употребявам едни думи на екзарх Йосиф. Екипът на " Денят стартира с просвета " е несъмнено от тях.
Затова неговата отбрана е " отбрана на публичната задача на Българска национална телевизия ", както писа тези дни проф. Нели Огнянова.
Иначе алтернативата е добре позната – " олекотяване " и " начин на живот преправка " предвид на цялостно обезличаване.
Тогава " Денят (ще) стартира с Кошлуков " по Българска национална телевизия. И ще приключва отново с него.
А когато същият този програмен шеф подрежда даден посетител в същото това предаване за просвета да бъде изписан на екрана не с професионалното си занимание, а с партийната си принадлежност, това е повече от съществено нарушаване на гражданските свободи.
Да не приказваме, че въпросът може да се обърне – прочее каква е " политическата обективност " на самия програмен шеф Емил Кошлуков, поредно минал, доколкото си припомням, най-малко през три партии – от Съюз на демократичните сили, през Национална движение „Симеон Втори", към " Новото време " (на което бе даже водач!)? Тази " политическа еластичност " ли е формулата на " медийния плурализъм ", която ще подсигурява високи професионални стандарти в неговата активност като програмен шеф и водещ на дискусионно политическо предаване, въпреки да подухва мисли таман за тесни пристрастия? В този смисъл мониторингът на Съвет за електронни медии над активността на господин Кошлуков е неизбежен. Той е съществено предизвикателство и не е ясно за какво Българска национална телевизия би трябвало да си го предизвиква. Бележка в кръга на шегата: не знам на практика допустимо ли е да се направи лист на кандидат-депутатите от обединенията, чийто партиен кадър е бил господин Кошлуков, освен това с разбъркванията им из цялото политическо пространство. Ако Съвет за електронни медии имаше подобен запас, резултатите от сходен опит щяха да се извънредно забавни. Като представителна извадка за политическите нрави в обществото, в което живеем.
Но да не се отклоняваме от тематиката. А тя е, че намесата на Емил Кошлуков в предаването " Денят стартира с просвета " на Българска национална телевизия въобще не е " фамилен скандал ", нито единствено " информационен проблем ".
И не е по никакъв начин инцидентно, че на този опит за цензура реагираха две журналистически организации – Съюз на българските журналисти и АЕЖ, че поддръжката си на предаването дадоха СБХ и " Музикаутор ", както и от ден на ден хора, за които културата не е " начин на живот ", а поле за творчество и рефлексия. Нито е инцидентно, че в интернет върви подписка за оставката на Емил Кошлуков като програмен шеф на Българска национална телевизия 1.
" Денят стартира с просвета " би трябвало да бъде подсилен, и то непременно, тъй като е от дребното островчета, които носят смисъл измежду безчет комерсиализирани телевизионни пространства на преливане от пусто в празно.
Мога да го заявя и като човек, една седмица " мъчил " се като гост-водещ на това предаване, който е изпитал на гърба си какъв напън е да се подготвяш до късна доба, изключително до момента в който изгледаш филмите или прочетеш книгите, които ще се разискват в утринното издание.
Последното е във връзка намеците на господин Кошлуков, че екипът " трябвало да работи повече ". Явно той не си дава сметка по какъв начин се вършат всеки ден " 100 минути за просвета " – онлайн, с репортажи и директни включвания, какъв е размерът от нужната за това подготовка на Анна Ангелова и Димитър Стоянович, на Александра Гюзелева и Николай Колев.
Ето за какво предаването е в действителност " неповторимо ", както призна и генералният шеф на Българска национална телевизия Константин Каменаров. И то – дружно с " Библиотеката " и " История.бг. " – направи доста, с цел да заблещука искрица, с цел да стартира аудиторията да възстановява интереса си към българската история и актуалната просвета.
Да, само че това става постепенно и последователно. И то не се мери с високи проценти ефирен рейтинг. Необходимо е време и още доста старания, с цел да се култивира отначало усет към четенето, да престанат да пустеят изложбените и концертните зали, належащо е непрекъснато поощрение на към този момент одобрените и зараждащите различни пространства за просвета.
Небивалият триумф на последния панаир на книгата в НДК, възраждащият се интерес към новото българско кино и спектакъл, бурните разногласия към опазването на архитектурното завещание обаче са знаци, че нещо в полето на културата у нас се трансформира. Пак ще кажа – с цената на големи старания от страна на малко хора, които " копаят с игла бунар ", в случай че употребявам едни думи на екзарх Йосиф. Екипът на " Денят стартира с просвета " е несъмнено от тях.
Затова неговата отбрана е " отбрана на публичната задача на Българска национална телевизия ", както писа тези дни проф. Нели Огнянова.
Иначе алтернативата е добре позната – " олекотяване " и " начин на живот преправка " предвид на цялостно обезличаване.
Тогава " Денят (ще) стартира с Кошлуков " по Българска национална телевизия. И ще приключва отново с него.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ