МЪСК РАЗТЪРСИ БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО: Срамен провал – няма кой да спаси малолетни от мрежа за принуда, отвличания и проституция
Когато един от най-богатите хора в света с идея, а точно Елон Мъск, разгласява скандалното видео, той възпламени съчка кибрит. Последвалото отвращение не беше ориентирано към видеото, а към мрачната действителност, която то разкри:
Британските институции неведнъж и срамно се провалиха в отбраната на младите девойки от проведена мрежа за отвличания и насила към проституция.
Thoughts on this video?
pic.twitter.com/wfi4k2BZcJ— Elon Musk (@elonmusk) January 5, 2025
Истини, които ни беше казано да не споделяме
В продължение на години кавги с подстрекаване към продажбата на плът преследват градове из цяла Англия – Родъръм, Телфорд, Рочдейл, Оксфорд и други – където уязвими, най-вече бели девойки от работническата класа, са били систематично експлоатирани от паяжина от мрежи, най-вече по-възрастни мъже от пакистански мюсюлмански генезис.
Моделът беше ужасяващо прочут: предизвестията бяха подценени, жертвите не имаха вяра, чиновниците бяха парализирани от страха, с цел да не бъдат оповестени за расисти. Въпреки обществените следствия, медийните разкрития и прогресиращите резултати, правораздаването е разпокъсано, постепенно и постоянно липсва.
Вирусният пост на Мъск не разкри нищо ново, той просто върна въпроса назад в светлината на прожекторите, изправяйки ги пред истината, която те в действителност се пробват да погребат.
Тази просвета на отказване разреши на малтретирането да продължи дълго откакто е трябвало да завърши. В същото време Кралската прокуратура беше подложена на критика за гонене на политически комфортни цели другаде – в това число случаи на полово принуждение в академични кампуси, от време на време с несъстоятелни доказателства и мощен напън от деятели.
Много преди свадите с подстрекателството да привлекат национално внимание, деятели, цивилен публицисти и елементарни хора се опитваха да вдигнат паника. Сред най-известните, въпреки и поляризиращи, беше Томи Робинсън. Дълбоко спорна фигура, Робинсън постоянно се е сблъсквал с правната система поради методите си. Но за своите поддръжници той даде глас на жертвите, които систематично бяха пренебрегнати както от всеобщата общност, по този начин и от институциите.
Позната обстановка
Вместо да се изправят непосредствено против казуса, управляващите постоянно изглеждаха по-загрижени за това да заглушат тези, които насочваха вниманието към него. Протестиращите бяха задържани. Докладите бяха потулени. Самият Робинсън беше съден за пренебрежение към съда през юли 2019 година, откакто предаваше онлайн във Фейсбук от място на правосъден развой против тайфа за подстрекателство на деца, акт, за който той твърди, че е имал за цел да принуди естаблишмънта просто да се задейства.
Критиците настояват, че сходни преследвания са били по-малко ориентирани към отбрана на правосъдната честност и повече към отбрана на институционалната известност. Сега министър-председателят Киър Стармър, който беше тогава шеф на държавното обвиняване (DPP) и началник на Кралската прокуратура (CPS) от 2008 до 2013 година, е изправен пред възходящ интерес и в този смисъл публичен надзор, точно поради ролята си през оня интервал. Мнозина упрекват CPS под негово управление, че е дала приоритет на идеологическите чувствителни въпроси пред справедливостта за експлоатираните деца.
Роля на свободата на словото, даже и неуместна
Възраждането на абсурда през 2024 година се дължи значително на вирусната мощ на обществените медии и платформи като X (бивш Twitter). Решението на Илон Мъск да насочи вниманието към казуса изведе на международната сцена дълго пренебрегнат вътрешен неуспех. За мнозина това акцентира жизненоважната роля на свободата на словото, даже когато е неуместна, като надзор върху институционалната мощност.
Негативната реакция беше незабавна. Критиците упрекнаха Мъск и други в подбудителство на екстремизъм, до момента в който поддръжниците приветстваха епизода като доказателство, че демокрацията зависи от това да се сблъскаме с неуместните истини, изключително когато държавните управления заобикалят отговорност.
Британските политически водачи, в това число министър председателят Киър Стармър, в този момент са изправени пред възходящ напън да обяснят за какво правораздаването е било забавено толкоз дълго и за какво тези, които са вдигнали паника, са били третирани по-сурово от самите причинители. В отговор Стармър разгласи ново следствие на банди за приготовление на деца през юни 2025 година, признавайки нуждата от възобновено следствие. надзор.
Дългият път към отчетността
Британската общност от ден на ден се съмнява, че политическият хайлайф е подготвен или кадърен да се оправи с коренните аргументи за този скандал. Въпреки че фигури като Найджъл Фараж приказват по-открито, същинската промяна изисква повече от промени в изборната система, тя изисква надълбоко културно преосмисляне от страна на правоприлагащите органи, медиите и… правосъдна система.
Основният въпрос остава:
Как системата е разрешила това принуждение да продължи толкоз дълго и кой ще бъде измамен под отговорност?
Никоя система не може да претендира, че е правораздавателна и в този смисъл обективна, щом санкционира лицата, подаващи сигнали за нередности по-сурово от нарушителите.
И в този смисъл, това, което стартира като приглушен глас, интензивен от една от най-влиятелните фигури в света, още веднъж изведе тези неуместни истини на напред във времето. Правосъдието освен би трябвало да спечелва, само че би трябвало и да е на показ, би трябвало да се види действието по неговото осъществяване. Нещо като:
Справедливост – истина в деяние!
Превод и редакция: Димитър Димитров/ SafeNews
Източник: @visegrad24
Още вести четете в: Крими & Темида, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
