Koгато един ден през далечната 1992-а баба ми Злата влезе

Koгато един ден през далечната 1992-а баба ми Злата влезе в стаята ми и видя плаката на The Cure паралелно до този на немския народен тим по футбол на стената, се хвана за сърцето, заби показалец в лицето на Робърт Смит и  изписка: “Леле, чеде, кой е тоя страшният, нагримираният? Сигурно яде деца и се моли на Дявола! ” Не, ма бабо, супер си е индивидът – просто има по-нестандартен фешън усет. Хранителните му привички не ги знам, обаче за твое сведение е безбожник и на никой не се моли. Да й описвам какъв брой популярен музикант е и по какъв начин си пущам “A Forest ” на лууп по три пъти дневно просто нямаше смисъл.

30 години по-късно вокалистът на английската готрок-постпънк-нюуейв тайфа към този момент не стряска бабите по света  – те към този момент са виждали надалеч по-страховити неща да изпълзяват от дебрите на шоубизнеса и един понапълнял техен набор с пчелен кошер вместо коса, очна линия и размазано червило няма по какъв начин да им докара аритмия.

Днес обаче съм тук, не с цел да разисквам външния тип на Робърт Смит, нито музикалното завещание на The Cure и голямото им въздействието върху международната поп просвета въобще, a с цел да ви опиша за 50-годишната му връзка с една жена, която е не по-малко ексцентрична и ексцентрична в мислите и делата си от него. Една жена, която продължава да го дръжка да бъде своята най-хубава и достоверна версия. Това е роман за един съюз сред двама души, който повтаря поговорката “Търкулнало се гърнето – намерило си похлупака. ” 

Робърт Джеймс Смит се ражда през 1959 година в Блекпул в семейство на музиканти. Затова не е чудно че той и по-малката му сестра, Джанет, от напълно дребни демонстрират забележителни музикални умения – тя с пианото, той – с класическата китара.

Училището, което Смит посещава сред 70-а и 72-а, самият той разказва като извънредно демократично за времето си образователно заведение, с новаторски, пробен метод към децата. Робърт е изкушен да ревизира доколко може да обтяга нервите на учебното управление и един ден се появява в учебно заведение, облечен с черна кадифена рокля. Само че и при тази негова демонстрация на екстравагантност учителите показват забележителен издръжливост: Ех, подвигат плещи те, това е просто фаза, през която момчето минава, някаква рецесия на личността, която би трябвало да му помогнем да преодолее. ” Съучениците обаче напълно не са толкоз толерантни и след часовете четири по-големи момчета го спукват от пердах. Това ще е първият от доста последвали случаи, в които Робърт ще има проблеми поради метода, по който избира да наподобява и да се държи.

През 1972-а се реалокира в “Свети Уилфрид ” – учебно заведение с доста по-строги условия и консервативни настройки. Пет години по-късно е изключен за практикуване на “лошо въздействие ” върху съучениците си с музиката на тогавашната му група Malice[1]. Но инчае през времето, прекарано в гимназията, юношата въобще не си губи времето – като се изключи че свири в група, давя изява и на другия си гений, артистичния, като посещава учебния трагичен кръжок. Именно там се среща с бъдещата си брачна половинка, когато и двамата са на 14. 

Тя се споделя Мери и макар славата на екстравагантен саможивец, която му се носи, тя не се тормози да я виждат дружно с рошавото момче с китарата. Първите му усещания от нея е, че Мери е прелестна и външно, като под вътрешно, несъмнено, няма поради вътрешните й органи, а приятната й и спокойна натура. Това, което ги притегля мощно един към различен, са общите им ползи – към театъра и музиката. И двамата са луди по пънк музиканта Алекс Харви и са склонни на всевъзможни хитрини и жертви, единствено и единствено да зърнат идола си онлайн.

Ще минат обаче 15 години преди Робърт и Мери да официализират връзката си и да вземат най-важното решение за двама души, които имат намерение да прекарат остатъка от живота си дружно.

През 77-а Malice към този момент се споделят Easy Cure[2], а Робърт продължава да се изявява единствено като китарист и нищо не подсказва, че в миналото ще бъде нещо друго. Когато през октомври същата година вокалистът О’Туул напуща, с цел да заживее в кибуц в Израел, а една лондонска звукозаписна компания настоятелно чука на вратата им, Смит непредпазливо заема неговото място. “Тогава свирехме по кръчмите, ” спомня си той. “Не си отварях устата –  аз бях единствено постоянно фирканият китарист, който написа странни песни. Понеже  петима вокалисти се смениха за нула време, по едно време почнах да си мисля, че аз ще се оправя по-добре от който и да е от тях. Не харесвах гласа си, само че гласовете на другите не харесвах повече, тъй че в последна сметка взех решение да се опитвам. ”

И му се получава просто отлично.

В началото на идващото десетилетие групата, известна към този момент единствено като The Cure, стопира краткотрайно активността си, и Смит се отдава напълно на другата група, с която е почнал да движи през 79-а и която в следствие ще се трансформира в безусловно културата Siouxie and the Banshees. Това обаче въобще не значи, че е загърбил The Cure вечно. Напротив, в продължение на няколко години по-късно той раздира времето си сред двете групи. През това време обичаната му Мери, която е лицензирана здравна сестра, също си скъсва задника от работа. Освен че е непрекъснато заета в работата си с деца с ментални проблеми, намира време да изкара по някоя лира и като модел.

Всичко това ще се промени откакто албумът на Тhe Cure “Disintegration ” oт 1989 година изстрелва групата в орбитата на международната популярност.

След 15-годишно “ходене ” Робърт и Мери вземат решение, че, по този начин и по този начин не са намерили някой по-добър, с който по този начин да се допълват, по тази причина е извънредно време да го създадат. Да се оженят.  Какво толкоз – няма да боли, а и надали нещо ще се промени, откакто слоат подписите си на парче хартия. Робърт обаче скрито си мечтае да види обичаната си да върви към олтара, облечена в булченска рокля – само че този път в действителност, а не на ужким, както във видеото към шлагера на групата от 1987-а “Just Like Heaven ”, в който тя за няколко секунди се появява, облечена като младоженка.

Женят се на 13 август 1988. в католически манастир в Кроули, Западен Съсекс. Хващам се на бас, че не сте виждали по-странна фотография на младоженци от тази на Мери и Робърт! На нея и двамата са идентичен грим и червило в същия цвят. Разликата е единствено в това, че Мери е с покривало, а Робърт – с костюм.

Сватбеният подарък на музикант за обичаната му е, несъмнено, музикален: баладата “LoveSong ”, която в следствие ще се трансформира в едно от емблематичните части на The Cure. Смит постоянно обича да се майтапи във връзка избора си за брачен подарък: “Мери може и да е очаквала диаманти, обаче аз реших, че да напиша една ария ще ми излезе безусловно без пари. ” Шегата настрани, обаче подаръкът се получава толкоз сполучлив, че и до ден сегашен доста двойки избират тъкмо “Love Song ” за ария, на която да изтанцуват първия си танц като женени.

Въпреки че са дружно от половин век, фамилията на Робърт и Мери по този начин и не усилва броя на членовете си. Още при започване на брака си двамата вземат решение да нямат деца – решение, което в никакъв случай няма да подложат на преосмисляне. Мотивите им може и да наподобяват егоистични за някои, само че в действителност са надълбоко морални и дават отговор на житейската философия на съпрузите. В искрено изявление за “The Guardian ” от 2011 година музикантът споделя: “Никога не съм съжалявал, че нямаме деца. Аз персонално щях да имам нещо срещу да бъда роден, обаче мен никой не ме е питал. Затова и отхвърлям да произведа човешко създание срещу волята му. Да живееш е отвратително тестване и би било двулично от моя страна хем да съзнавам безсмислието на живота, хем да се размножа. “ И доуточнява: “Не ме разбирайте неправилно – кефя се на себе си, само че то отново е на инат себе си. ”

Да не би трябвало да се преценяват с деца, които непрекъснато врънкат за нещо и ти се мотаят в краката, дава опция на съпрузите да живеят в техен личен свят, който външен човек мъчно би схванал. В изявление пред списание The Face от 1985 година Смит прави странното самопризнание, че Мери обича да се маскира като магьосница и да плаши децата от махалата. Освен това от време на време се дегизирала като него самия и навличала пижамата му. “Имаше интервал, когато не смеех да поканя никого вкъщи, тъй като не знаех кой ще отвори вратата – вещицата или мнимият Робърт Смит. ” Нали ви споделих – гърне и капак!

Фактът, че семейство Смит нямат лични деца, не значи, че най-малко на доктрина не са част от едно огромно семейство – единствено броят на общите им племенници е 25! Освен това чрез програмата World Vision двойката стават отдалечени “осиновители ” на две сирачета, от Гватемала и Хаити, за чиито потребности и обучение се грижат от години.

Към днешна дата Робърт и Мери живеят усамотен и надалеч от блясъка на прожекторите в крайбрежното градче Богнър в Западен Съсекс. Това обаче не значи, че поодъртелият Смит си е седнал на задника. Напротив! След 30-годишна пауза на 9 септември следва да излезе дълго чаканият от почитателите винилов лайв албум на The Cure, записан през юли 1992 година по време на паметния им концерт в Обърн Хилс, Мичигън, а за ноември е планувано южноамериканско турне на групата.

Що се отнася до госпожа Смит – в случай че в миналото минавате през Богнър, почукайте на вратата. Може пък и да ви отвори, облечена с пижамата на мъжа си – с тупирана коса и размазано червило.

[1] Зла предумисъл (англ.)

[2] Лесно лекарство (англ.)