Джордже Енеску - Моцарт, когото пропуснахме
Когато е на 3, той стартира да свири по слух, а на 7 към този момент е във Виенската консерватория със особено позволение. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви описваме за румънския Моцарт - Джордже Енеску.
Джордже Енеску, цигулар, пианист, композитор, диригент, музикален възпитател (1881 – 1955)
Произход: Румъния, семейство на земевладелци
Образование: дете-чудо, композира на пет, на седем учи във Виенската консерватория, на 12 приключва със сребърен орден и продължава в Парижката консерватория Интереси: пиано, цигулка, фолклор, диригентство
Най-известни произведения : „ Румънска поема “, „ Румънски рапсодии “, „ Сюита №1 за оркестър “, „ Седем песни по стихове на Клемент Маро “
Румънският музикален талант Джордже Енеску приживе е прочут в Европа като цигулар и музикален възпитател, а в Съединени американски щати - като ослепителен диригент. Като композитор не е известен колкото би трябвало, само че в новото хилядолетие стартира да възкръсва. „ Моцарт, който пропуснахме ” – това заглавие на „ Гардиън ” май споделя всичко.
Джордже Енеску е роден през 1881 в молдовско селце. Семейството е заможно, а татко му е цигулар-любител, само че Джуряк самичък си взима първите уроци. На 3 чува циганска група и се захласва, опъва връв върху летва и „ свири “. Техните го поощрят - подаряват му цигулка, само че детска, с три струни. Той е засегнат, хвърля я в огъня и желае същински инструмент. Е, купуват му и стартира да свири по слух, а татко му го учи на ноти.
Малкият е на 4, само че схваща нотите, играе си с тях и по този начин напредва, че го водят на експерт – композитора Едуард Кудела. На първата им среща Кудела споделя: „ Е, да чуем какво можеш с цигулката “. А дребният дава отговор: „ Ами да чуем първо теб дали въобще можеш да свириш “.
Купуват пиано на Джордже и той не слиза от него. Запазени са и някои композиции, да вземем за пример „ Румънската земя ”, с уточнението: „ Опус за пиано и цигулка от Джордже Енеску, румънски композитор на пет години и четвърт ”.
На 7 е към този момент във Виенската консерватория със особено позволение – законът не разрешава студентите да са под 14. Там Енеску учи цигулка, пиано, естетика, контрапункт и комбинация.
В къщата, където живее, среща един от живите си идоли – Брамс. На 10 свири в двореца, на 11 дава първи независим концерт. Публиката пощурява, а вестниците пишат за „ гениалното дете, което удиви Европа ”. Преди да навърши 13, Енеску приключва със сребърен орден и изнася концерти, в това число лични композиции за цигулка, които, съгласно рецензията, са с огромна трудност. Това обаче не му стига и отива в Париж да си доучи.
Енеску е в парижката консерватория от 1895 до 1899, учи комбинация при Жул Масне, а професорът по естетика Андре Жедалж споделя: „ Той единствен от моите студенти има хрумвания и дух ”.
На 16 Енеску показва в Париж първата си зряла творба – „ Румънска поема ”, и Соната №1 за цигулка и пиано, а критик написа: „ Един млад румънец, Джордже Енеску, удиви Париж с изумителния си гений. Той е освен цигулар-виртуоз от най-висока класа, само че и изключително талантлив и саморасъл композитор ”.
Скоро по-късно Енеску се показва и в родината, а, въпреки да живее повече по света, той постоянно тънко втъкава детайли от румънския фолклор в класическите композиции, които го слагат измежду най-големите европейски музикални гении от първата половина на 20 век.
Енеску опитва в всякакви стилове – романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм, неоромантизъм, само че е по този начин талантлив, че бързо ги изчерпва и продължава в друга посока. Това е една от особеностите, които вършат творчеството му мъчно налично за необятната аудитория.
Музиката му е доста съсредоточена, това също затруднява контакта, а да не приказваме за цялостната липса у него на предпочитание да промотира творбите си. Щом ги напише и показа веднъж-дваж, не се интересува повече, има по-важни каузи.
Сред по-важните каузи е любовта му към Мария Росети-Тескану, дама от свитата на румънската кралица. Енеску я вижда на 17, на първия концерт в Букурещ. Тя е на 19 и се дами за принц Михаил Кантакузин. През 1907 двамата публично се срещат, а любовта им избухва през 1914. Той я обича, тя него също, макар аферите, които той се прави, че не вижда.
Джордже и Мария се женят чак 1937. Тя се предава, когато при следващия опит за самоубийство си оставя ужасяващ белег от киселина на красивото лице. Изкарват ВСВ в Букурещ, само че Енеску е опустошен и би трябвало съществено да работи за прехраната.
Новата комунистическа власт желае да го употребява за агитация, само че той емигрира в Париж. Последните си години прекарва в растяща беднотия – поради възрастта, Енеску не може нито да дирижира, нито да изнася концерти пълноценно, а приходите му от авторски права са малко.
До края на живота му копоите на Секуритате пробват да го върнат в Румъния, оказват му финансов и психически напън, само че великият румънски композитор не се поддава, умира на независимост и е заровен в Пер Лашез. 13 години по-късно до него ляга и музата му – Мария Кантакузина, която, също като родната Румъния, го наранява мощно.
Но въпреки всичко тъкмо за тях двете Джордже Енеску сътвори най-прекрасната си музика.
Джордже Енеску, цигулар, пианист, композитор, диригент, музикален възпитател (1881 – 1955)
Произход: Румъния, семейство на земевладелци
Образование: дете-чудо, композира на пет, на седем учи във Виенската консерватория, на 12 приключва със сребърен орден и продължава в Парижката консерватория Интереси: пиано, цигулка, фолклор, диригентство
Най-известни произведения : „ Румънска поема “, „ Румънски рапсодии “, „ Сюита №1 за оркестър “, „ Седем песни по стихове на Клемент Маро “
Румънският музикален талант Джордже Енеску приживе е прочут в Европа като цигулар и музикален възпитател, а в Съединени американски щати - като ослепителен диригент. Като композитор не е известен колкото би трябвало, само че в новото хилядолетие стартира да възкръсва. „ Моцарт, който пропуснахме ” – това заглавие на „ Гардиън ” май споделя всичко.
Джордже Енеску е роден през 1881 в молдовско селце. Семейството е заможно, а татко му е цигулар-любител, само че Джуряк самичък си взима първите уроци. На 3 чува циганска група и се захласва, опъва връв върху летва и „ свири “. Техните го поощрят - подаряват му цигулка, само че детска, с три струни. Той е засегнат, хвърля я в огъня и желае същински инструмент. Е, купуват му и стартира да свири по слух, а татко му го учи на ноти.
Малкият е на 4, само че схваща нотите, играе си с тях и по този начин напредва, че го водят на експерт – композитора Едуард Кудела. На първата им среща Кудела споделя: „ Е, да чуем какво можеш с цигулката “. А дребният дава отговор: „ Ами да чуем първо теб дали въобще можеш да свириш “.
Купуват пиано на Джордже и той не слиза от него. Запазени са и някои композиции, да вземем за пример „ Румънската земя ”, с уточнението: „ Опус за пиано и цигулка от Джордже Енеску, румънски композитор на пет години и четвърт ”.
На 7 е към този момент във Виенската консерватория със особено позволение – законът не разрешава студентите да са под 14. Там Енеску учи цигулка, пиано, естетика, контрапункт и комбинация.
В къщата, където живее, среща един от живите си идоли – Брамс. На 10 свири в двореца, на 11 дава първи независим концерт. Публиката пощурява, а вестниците пишат за „ гениалното дете, което удиви Европа ”. Преди да навърши 13, Енеску приключва със сребърен орден и изнася концерти, в това число лични композиции за цигулка, които, съгласно рецензията, са с огромна трудност. Това обаче не му стига и отива в Париж да си доучи.
Енеску е в парижката консерватория от 1895 до 1899, учи комбинация при Жул Масне, а професорът по естетика Андре Жедалж споделя: „ Той единствен от моите студенти има хрумвания и дух ”.
На 16 Енеску показва в Париж първата си зряла творба – „ Румънска поема ”, и Соната №1 за цигулка и пиано, а критик написа: „ Един млад румънец, Джордже Енеску, удиви Париж с изумителния си гений. Той е освен цигулар-виртуоз от най-висока класа, само че и изключително талантлив и саморасъл композитор ”.
Скоро по-късно Енеску се показва и в родината, а, въпреки да живее повече по света, той постоянно тънко втъкава детайли от румънския фолклор в класическите композиции, които го слагат измежду най-големите европейски музикални гении от първата половина на 20 век.
Енеску опитва в всякакви стилове – романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм, неоромантизъм, само че е по този начин талантлив, че бързо ги изчерпва и продължава в друга посока. Това е една от особеностите, които вършат творчеството му мъчно налично за необятната аудитория.
Музиката му е доста съсредоточена, това също затруднява контакта, а да не приказваме за цялостната липса у него на предпочитание да промотира творбите си. Щом ги напише и показа веднъж-дваж, не се интересува повече, има по-важни каузи.
Сред по-важните каузи е любовта му към Мария Росети-Тескану, дама от свитата на румънската кралица. Енеску я вижда на 17, на първия концерт в Букурещ. Тя е на 19 и се дами за принц Михаил Кантакузин. През 1907 двамата публично се срещат, а любовта им избухва през 1914. Той я обича, тя него също, макар аферите, които той се прави, че не вижда.
Джордже и Мария се женят чак 1937. Тя се предава, когато при следващия опит за самоубийство си оставя ужасяващ белег от киселина на красивото лице. Изкарват ВСВ в Букурещ, само че Енеску е опустошен и би трябвало съществено да работи за прехраната.
Новата комунистическа власт желае да го употребява за агитация, само че той емигрира в Париж. Последните си години прекарва в растяща беднотия – поради възрастта, Енеску не може нито да дирижира, нито да изнася концерти пълноценно, а приходите му от авторски права са малко.
До края на живота му копоите на Секуритате пробват да го върнат в Румъния, оказват му финансов и психически напън, само че великият румънски композитор не се поддава, умира на независимост и е заровен в Пер Лашез. 13 години по-късно до него ляга и музата му – Мария Кантакузина, която, също като родната Румъния, го наранява мощно.
Но въпреки всичко тъкмо за тях двете Джордже Енеску сътвори най-прекрасната си музика.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ