"Пробуждане" от Нора Робъртс
Когато е дребна, бащата на Брийн й споделя приказки за вълшебни места. За свят с две луни и храбри воини, за вълшебен създания и вековни обичаи.
Днес Брийн е тревожна млада жена с голям студентски дълг и работа, която ненавижда. Един ден тя схваща, че преди татко й да изчезне от живота й, е разкрил банкова сметка на нейно име. И в сметката има съвсем четири милиона $, които майка й е крила от нея.
Подобно положение може да промени живота на Брийн. Но тя не знае, че употребявайки част от него за дълго жадувано пътешестване до Ирландия, ще откри отговори на въпроси, които даже не е подозирала, че желае да зададе.
Тук тя ще научи кой е мъжът със сребристи коси, който я преследва от известно време. И за какво чува гласа му да шепти в главата й: „ Ела си вкъщи, Брийн Шивон. Време е да си дойдеш вкъщи “.
А също и за какво сънува дракони. И че съществува магичен портал, който ще я води в земята на феите, където я чака същинската й орис.
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден. Известно време работи като секретарка, само че не се усеща на мястото си. След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 590 000 почитатели.
През миналата година ИК „ Хермес “ зарадва читателите с нови издания и красиво ново оформление на вълнуващата трилогия „ Хотелът “, както и с ново заглавие от поредицата за детектив Ив Далас. Сега следва да се потопят във вълнуващата трилогия за магия и обич - „ Сърцето на дракона “.
Откъс
Пулсиращата болежка в главата на Брийн Кели се усили, до момента в който се возеше в рейса, който като че ли страдаше от тежки пристъпи на хълцане. Беше прекарала един ужасяващ ден (който, за благополучие, към този момент привършваше), само че той беше единствено част от една ужасна седмица в един ужасяващ месец – или по-скоро два месеца.
Непрекъснато си подсещаше, че би трябвало да бъде по-весела. Беше петък, а това означаваше, че има още цели два дни, преди да е неотложно да се върне още веднъж в класната стая и да се пробва да преподава литература на възпитаници в главното учебно заведение.
Естествено, щеше да прекара забележителна част от тези два дни в оценяване на контролни работи и приготовление на уроци, само че най-малко нямаше да бъде в класната стая с всички тези очи, вперени в нея – някои отегчени, други отнесени и единствено дребна част от тях изпълнени с вяра. Не, нямаше да стои изправена пред тях и да се усеща несъответстваща и не на мястото си също като гимназистка, която избира в този миг да е на всички места другаде във Вселената, само че не и в класната стая.
Напомни си, че преподаването въпреки всичко е най-уважаваната, удовлетворяваща, значима и жизненоважна специалност.
За жал обаче, тя не се справяше добре с нея.
Автобусът изхълца още веднъж на идната си спирка, неколцина души слязоха, други се качиха. Тя ги наблюдаваше. Беше добра в наблюдението, тъй като то бе доста по-лесно от това да участваш интензивно в нещо.
Виждаше дамата със сивия състезателен панталон с телефон в ръка и извънредно отпаднал взор. Брийн реши, че е самотна майка, която се прибира след работа и ревизира децата си по телефона. Сигурно в никакъв случай не си беше представяла, че животът й може да е толкоз сложен.
Или пък двамата младежи по потници, къси панталони „ Адидас “ и със слушалки в ушите. Отиваха да се видят с другари, да поиграят баскетбол, да хапнат пица, да гледат някой филм. Брийн им завиждаше за възрастта – за тях уикендът не означаваше нищо друго, с изключение на занимания.
А мъжът в черно... Той гледаше право към нея, изучавайки я с очи, тъй че тя отклони взор от него. Стори й се прочут. Защо ли й се струваше, че го познава? Беше с посребрени коси, наподобяващи на грива, и Брийн реши, че би трябвало да е някой учител от колежа. Но не. Някакъв си професор в рейса не би провокирал сухота в устата й и толкоз мощно сърцетуптене. Тя изпита ужасяващото безпокойство, че той ще стане и ще се реалокира до нея. Ако го направеше, тя нямаше да може да слезе от рейса. Щеше просто да продължи да се вози и да се вози, без да отива на никое място, като хваната в капан.
Знаеше, че това е полуда, само че не й пукаше. Изправи се внезапно и забърза към предната врата, а куфарчето й за документи се заудря в бедрото й. Така и не посмя да го огледа повторно, само че се наложи да мине доста покрай него, с цел да стигне до вратата, и макар че той отстъпи малко настрана, тя усети по какъв начин ръката й леко се удари в него, до момента в който го подминаваше.
Дробовете й се свиха, а краката й се подкосиха. Някой я попита дали е добре, и тя с тъга се залюля към вратата. В главата си можеше да чуе гласа му: Ела си вкъщи, Брийн Шивон. Време е да си дойдеш вкъщи.
Сграбчи мощно дръжката, с цел да резервира равновесие, и едвам не се препъна по стъпалата, след което побягна. Усещаше, че хората я зяпат и учудено обръщат глави след нея, а това единствено утежняваше нещата. Мразеше да притегля внимание и постоянно се стараеше да се слива с тълпата и просто да не изпъква с нищо.
Автобусът изхълца още веднъж около нея.
Въпреки че въздухът влизаше и излизаше от дробовете й със свистене, напрежението в гърдите й отслабна. Нареди си да забави ход и просто да продължи да върви като естествен човек. Отне й минута, с цел да успее, и още една, с цел да се ориентира.
Не беше изпитвала толкоз мощен припадък на паническа офанзива от нощта преди първия й образователен ден в главно учебно заведение „ Грейди “. Тогава Марко, най-хубавият й другар още от детската градина, й беше оказал помощ да се оправи с нея, както и с още една не чак толкоз мощна, настъпила преди първата й родителска среща.
„ Той е просто някакъв човек в рейса – сподели си тя. – Не съставлява опасност, за бога! “
Освен това въобще не го беше чула да приказва в главата й. Да вярваш, че чуваш мислите на другите, си е същинска полуда.
Та нали майка й го набиваше в съзнанието още от... откогато се помнеше?
***
Най-хубавите мемоари на Брийн бяха от времето, когато живееха в дребна къща, а нейната спалня беше със полегат таван. Имаха остаряла тухлена камина във всекидневната – не газова или електрическа, а такава, която се палеше с същинско дърво. Там дворът им беше цялостен с завършения също като историите, които татко й разказваше преди лягане.
Вълшебни истории за вълшебни места.
Караниците бяха развалили всичко – както тези, които чуваше през стените, по този начин и звучащите в главата й.
И тогава той си беше тръгнал. Отначало беше единствено за седмица-две, след което в неделята я водеше на пикник или в зоопарка. По това време тя си мечтаеше да стане ветеринарен доктор.
След това той просто не се върна.
И повече от петнайсет години по-късно тя към момента се надяваше, че татко й ще се върне.
Днес Брийн е тревожна млада жена с голям студентски дълг и работа, която ненавижда. Един ден тя схваща, че преди татко й да изчезне от живота й, е разкрил банкова сметка на нейно име. И в сметката има съвсем четири милиона $, които майка й е крила от нея.
Подобно положение може да промени живота на Брийн. Но тя не знае, че употребявайки част от него за дълго жадувано пътешестване до Ирландия, ще откри отговори на въпроси, които даже не е подозирала, че желае да зададе.
Тук тя ще научи кой е мъжът със сребристи коси, който я преследва от известно време. И за какво чува гласа му да шепти в главата й: „ Ела си вкъщи, Брийн Шивон. Време е да си дойдеш вкъщи “.
А също и за какво сънува дракони. И че съществува магичен портал, който ще я води в земята на феите, където я чака същинската й орис.
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден. Известно време работи като секретарка, само че не се усеща на мястото си. След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 590 000 почитатели.
През миналата година ИК „ Хермес “ зарадва читателите с нови издания и красиво ново оформление на вълнуващата трилогия „ Хотелът “, както и с ново заглавие от поредицата за детектив Ив Далас. Сега следва да се потопят във вълнуващата трилогия за магия и обич - „ Сърцето на дракона “.
Откъс
Пулсиращата болежка в главата на Брийн Кели се усили, до момента в който се возеше в рейса, който като че ли страдаше от тежки пристъпи на хълцане. Беше прекарала един ужасяващ ден (който, за благополучие, към този момент привършваше), само че той беше единствено част от една ужасна седмица в един ужасяващ месец – или по-скоро два месеца.
Непрекъснато си подсещаше, че би трябвало да бъде по-весела. Беше петък, а това означаваше, че има още цели два дни, преди да е неотложно да се върне още веднъж в класната стая и да се пробва да преподава литература на възпитаници в главното учебно заведение.
Естествено, щеше да прекара забележителна част от тези два дни в оценяване на контролни работи и приготовление на уроци, само че най-малко нямаше да бъде в класната стая с всички тези очи, вперени в нея – някои отегчени, други отнесени и единствено дребна част от тях изпълнени с вяра. Не, нямаше да стои изправена пред тях и да се усеща несъответстваща и не на мястото си също като гимназистка, която избира в този миг да е на всички места другаде във Вселената, само че не и в класната стая.
Напомни си, че преподаването въпреки всичко е най-уважаваната, удовлетворяваща, значима и жизненоважна специалност.
За жал обаче, тя не се справяше добре с нея.
Автобусът изхълца още веднъж на идната си спирка, неколцина души слязоха, други се качиха. Тя ги наблюдаваше. Беше добра в наблюдението, тъй като то бе доста по-лесно от това да участваш интензивно в нещо.
Виждаше дамата със сивия състезателен панталон с телефон в ръка и извънредно отпаднал взор. Брийн реши, че е самотна майка, която се прибира след работа и ревизира децата си по телефона. Сигурно в никакъв случай не си беше представяла, че животът й може да е толкоз сложен.
Или пък двамата младежи по потници, къси панталони „ Адидас “ и със слушалки в ушите. Отиваха да се видят с другари, да поиграят баскетбол, да хапнат пица, да гледат някой филм. Брийн им завиждаше за възрастта – за тях уикендът не означаваше нищо друго, с изключение на занимания.
А мъжът в черно... Той гледаше право към нея, изучавайки я с очи, тъй че тя отклони взор от него. Стори й се прочут. Защо ли й се струваше, че го познава? Беше с посребрени коси, наподобяващи на грива, и Брийн реши, че би трябвало да е някой учител от колежа. Но не. Някакъв си професор в рейса не би провокирал сухота в устата й и толкоз мощно сърцетуптене. Тя изпита ужасяващото безпокойство, че той ще стане и ще се реалокира до нея. Ако го направеше, тя нямаше да може да слезе от рейса. Щеше просто да продължи да се вози и да се вози, без да отива на никое място, като хваната в капан.
Знаеше, че това е полуда, само че не й пукаше. Изправи се внезапно и забърза към предната врата, а куфарчето й за документи се заудря в бедрото й. Така и не посмя да го огледа повторно, само че се наложи да мине доста покрай него, с цел да стигне до вратата, и макар че той отстъпи малко настрана, тя усети по какъв начин ръката й леко се удари в него, до момента в който го подминаваше.
Дробовете й се свиха, а краката й се подкосиха. Някой я попита дали е добре, и тя с тъга се залюля към вратата. В главата си можеше да чуе гласа му: Ела си вкъщи, Брийн Шивон. Време е да си дойдеш вкъщи.
Сграбчи мощно дръжката, с цел да резервира равновесие, и едвам не се препъна по стъпалата, след което побягна. Усещаше, че хората я зяпат и учудено обръщат глави след нея, а това единствено утежняваше нещата. Мразеше да притегля внимание и постоянно се стараеше да се слива с тълпата и просто да не изпъква с нищо.
Автобусът изхълца още веднъж около нея.
Въпреки че въздухът влизаше и излизаше от дробовете й със свистене, напрежението в гърдите й отслабна. Нареди си да забави ход и просто да продължи да върви като естествен човек. Отне й минута, с цел да успее, и още една, с цел да се ориентира.
Не беше изпитвала толкоз мощен припадък на паническа офанзива от нощта преди първия й образователен ден в главно учебно заведение „ Грейди “. Тогава Марко, най-хубавият й другар още от детската градина, й беше оказал помощ да се оправи с нея, както и с още една не чак толкоз мощна, настъпила преди първата й родителска среща.
„ Той е просто някакъв човек в рейса – сподели си тя. – Не съставлява опасност, за бога! “
Освен това въобще не го беше чула да приказва в главата й. Да вярваш, че чуваш мислите на другите, си е същинска полуда.
Та нали майка й го набиваше в съзнанието още от... откогато се помнеше?
***
Най-хубавите мемоари на Брийн бяха от времето, когато живееха в дребна къща, а нейната спалня беше със полегат таван. Имаха остаряла тухлена камина във всекидневната – не газова или електрическа, а такава, която се палеше с същинско дърво. Там дворът им беше цялостен с завършения също като историите, които татко й разказваше преди лягане.
Вълшебни истории за вълшебни места.
Караниците бяха развалили всичко – както тези, които чуваше през стените, по този начин и звучащите в главата й.
И тогава той си беше тръгнал. Отначало беше единствено за седмица-две, след което в неделята я водеше на пикник или в зоопарка. По това време тя си мечтаеше да стане ветеринарен доктор.
След това той просто не се върна.
И повече от петнайсет години по-късно тя към момента се надяваше, че татко й ще се върне.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ