Бог не иска тялото ни, бог иска душата ни. Трансплантираната Ирен Дикова, за която донорството е кауза
Когато е едвам на 19 и щастливо сбъдва фантазиите си, тя получава тежка диагноза. Следва страшна прогноза - в случай че не ѝ трансплантират нов бял дроб, няма да оцелее. Ирен Дикова обаче е упорита, борбена и същински състезател. Днес живее пълностоен втори живот и оказва помощ на хора с нейната орис.
Дни преди да навърши 27, когато белият ѝ дроб отхвърля изцяло, тя има шанса да е във Виена. Там лекарите незабавно правят животоспасяващата трансплантация, която не е допустима в България.
Вече на 32, в този момент Ирен Дикова има своя идея - да стимулира други трансплантирани и да убеждава от ден на ден българи какъв брой значимо е донорството.
На 9 октомври - Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи, тя и други хора, претърпели трансплантация, техни близки и лекари взеха алегорично присъединяване в тазгодишния Софийски маратон, като пробягаха 100 метра от трасето. Ирен би пробягала и цялото разстояние, само че не съумява да се запише.
Цял живот е спортувала, има куп медали от надпревари по тенис на корт. Не стопира да спортува и в този момент - играе тенис, кара ски, катери се в планината, кара колело. И желае да покаже, че трансплантираните хора не би трябвало да се усещат разнообразни, както и че могат да живеят както преди, в случай че съумеят да се възстановят.
" Има прелестен живот и след трансплантацията и хората би трябвало да бъдат доста дейни, изключително тези с трансплантиран бял дроб. На медицинските конгреси от ден на ден се приказва какъв брой дейни би трябвало да сме, за разлика от преди години, когато беше противоположното - да се пазиш, да не спортуваш, да не се претоварваш, в противен случай ", сподели пред Свободна Европа Ирен.
Тя е първата българка, която през 2018 година взе участие на Европейското състезание за хора с трансплантиран бял дроб или сърце в Италия, и победи със златен орден на тенис на корт и сребърно отличие на тенис на маса.
А за всичките години, в които се бори с тежкото си заболяване, тя стопира да е дейна единствено за година и половина и даже и тогава кара ски в Австрия с кислородна машина.
" Аз съм някогашен играч по алпийски ски, само че тогава не беше по никакъв начин елементарно, дишах мъчно, машината не смогваше. Но аз съм си овен и по душа, и по зодия и бях упорита. И майка ми постоянно ме е надъхвала да не спирам, да не се отхвърлям ", сподели още тя.
След като приключва учебно заведение, Ирен, която е от семейство на архитекти, сбъдва една от най-големите си фантазии - призната е да следва интериорен дизайн в Милано. Чувства се прелестно в Италия, пътува, забавлява се - животът е пред нея.
Скоро обаче стартира постоянно да се задъхва, разболява се два пъти от пневмония. Тръгва по лекари и проучвания. Чува тежка диагноза - муковисцидоза , генетично заболяване, което предизвиква увреждания на белия дроб. Животът й се трансформира - прегледи на всеки три месеца, един път годишно влизане в болница за вливане на антибиотици. В началото има момент на обезсърчение, само че тя не се предава. Първоначално заболяването протича относително леко и тя съумява да приключи магистратура по интериорен дизайн в миланския Istituto Marangoni. Продължава и да спортува.
След завръщането си в България основава компания за интериорен и тримерен дизайн - Elite Interior & Design. Първият ѝ план е театрален фон в телевизионно предаване. По-късно основава личен бранд тениски с обръщение – Bloom Stars . След това със своя другарка откриват арт пространство в София – Flower’s and Co Gallery. Участва и в бизнес плана 9 Academy.
В идващите две години обаче положението й се утежнява прогресивно. Семейството открива, че, за жалост, възможностите ѝ в България не са по никакъв начин положителни и ще би трябвало да търсят избавление в чужбина. Насочват ги към проф. Венцислав Петков , който от години работи във Виена. Там излиза наяве, че единственият късмет за Ирен е белодробна трансплантация.
За да се случи това в Австрия обаче, тя би трябвало да се реалокира да живее там и да стартира да работи, с цел да се обезпечава. Живее с помощта на кислородна терапия, а когато пътува, носи спомагателен куфар - единствено за медицински апарати и медикаменти. По това време белият ѝ дроб действа на по-малко от 30% от потенциала си.
След голям брой проучвания Ирен съумява да влезе в листата на чакащите за трансплантация в Австрия. През март 2017 година тя пътува с татко си, когато внезапно се утежнява. Веднага търсят незабавна помощ и е откарана в болница в сериозно положение с кола за спешна помощ. Когато след 48 часа идва в схващане, схваща, че са ѝ трансплантирани два нови бели дроба.
" Моят шанс беше, че бях във Виена и че бях в листата. Когато положението е животоспасяващо, се прави интервенция незабавно. Ако бях в България, в този момент нямаше да си приказваме, както, за жалост, към този момент се случи с няколко мои познати ", споделя Ирен.
И прибавя, че до момента в който България е имала контракт с Евротрансплант, възможностите за българите, които чакат трансплантация, са по-добри, само че откогато той е преустановен, обстановката е пагубна. Затова тя поучава всички, които имат опция да потърсят помощ в чужбина, да го създадат. Но се бунтува против това.
" Ако страната реши да направи нещо, ще избави човешки животи ", приканва тя ръководещите.
По данни на донорската акция " Да! За живот! " от началото на годината до 5 октомври в България са осъществени единствено 18 трансплантации. 11 от тях - на бъбрек, 5 - на черен дроб, 2 - на сърце и нито една на бял дроб. За съпоставяне единствено в болничното заведение, в която е оперирана Ирен, за година се вършат към 200 трансплантации единствено на бели дробове. 901 български жители чакат за трансплантация.
Тя се обръща и към хората, които могат да оказват помощ донорството в България да се развива.
" Дишам с помощта на един човек, който е изпаднал в мозъчна гибел и околните му са дали неговите дробове. Трябва да бъдем съпричастни към непознатата болежка, тъй като в никакъв случай не знаем по кое време ние или наш непосредствен ще чуем страшна диагноза, която може да промени живота ни или даже да го отнеме “, споделя Ирен.
Разказва, че в болничното заведение, в която е трансплантирана, има голям афиш, който приканва за помощ хората, които по религиозни аргументи отхвърлят донорството: " Бог не желае тялото ни, господ желае душата ни ".
" След гибелта душата отива там, където би трябвало, а тялото изгнива. Защо би трябвало да се случва това, в случай че можеш да дариш живот на различен човек, даже на до 8 души, в случай че се употребяват всички органи? ", пита Ирен.
А посланието ѝ към хората с нейната орис е - придвижването е доста значимо. Затова дружно със Сдружението на белодробно трансплантирани , в което членува, разгласяват благотворително книга с извършения за подготовка преди интервенцията и след нея.
След трансплантацията Ирен остава да живее в Австрия, където има своя компания за интериорен дизайн. Живее там със брачна половинка си - графичен дизайнер, с който са женени от една година. Двамата работят дружно и постоянно пътуват до България, където той има своя компания.
Мечтата на Ирен Дикова към този момент стартира да се сбъдва: " Винаги съм желала да основа семейство, сложихме началото, в този момент остава да имаме дете. Искам и да се развъртвам в посоката, в която ходя, и да съумявам да оказвам помощ на повече хора ".
Дни преди да навърши 27, когато белият ѝ дроб отхвърля изцяло, тя има шанса да е във Виена. Там лекарите незабавно правят животоспасяващата трансплантация, която не е допустима в България.
Вече на 32, в този момент Ирен Дикова има своя идея - да стимулира други трансплантирани и да убеждава от ден на ден българи какъв брой значимо е донорството.
На 9 октомври - Европейският ден на донорството и трансплантацията на органи, тя и други хора, претърпели трансплантация, техни близки и лекари взеха алегорично присъединяване в тазгодишния Софийски маратон, като пробягаха 100 метра от трасето. Ирен би пробягала и цялото разстояние, само че не съумява да се запише.
Цял живот е спортувала, има куп медали от надпревари по тенис на корт. Не стопира да спортува и в този момент - играе тенис, кара ски, катери се в планината, кара колело. И желае да покаже, че трансплантираните хора не би трябвало да се усещат разнообразни, както и че могат да живеят както преди, в случай че съумеят да се възстановят.
" Има прелестен живот и след трансплантацията и хората би трябвало да бъдат доста дейни, изключително тези с трансплантиран бял дроб. На медицинските конгреси от ден на ден се приказва какъв брой дейни би трябвало да сме, за разлика от преди години, когато беше противоположното - да се пазиш, да не спортуваш, да не се претоварваш, в противен случай ", сподели пред Свободна Европа Ирен.
Тя е първата българка, която през 2018 година взе участие на Европейското състезание за хора с трансплантиран бял дроб или сърце в Италия, и победи със златен орден на тенис на корт и сребърно отличие на тенис на маса.
А за всичките години, в които се бори с тежкото си заболяване, тя стопира да е дейна единствено за година и половина и даже и тогава кара ски в Австрия с кислородна машина.
" Аз съм някогашен играч по алпийски ски, само че тогава не беше по никакъв начин елементарно, дишах мъчно, машината не смогваше. Но аз съм си овен и по душа, и по зодия и бях упорита. И майка ми постоянно ме е надъхвала да не спирам, да не се отхвърлям ", сподели още тя.
След като приключва учебно заведение, Ирен, която е от семейство на архитекти, сбъдва една от най-големите си фантазии - призната е да следва интериорен дизайн в Милано. Чувства се прелестно в Италия, пътува, забавлява се - животът е пред нея.
Скоро обаче стартира постоянно да се задъхва, разболява се два пъти от пневмония. Тръгва по лекари и проучвания. Чува тежка диагноза - муковисцидоза , генетично заболяване, което предизвиква увреждания на белия дроб. Животът й се трансформира - прегледи на всеки три месеца, един път годишно влизане в болница за вливане на антибиотици. В началото има момент на обезсърчение, само че тя не се предава. Първоначално заболяването протича относително леко и тя съумява да приключи магистратура по интериорен дизайн в миланския Istituto Marangoni. Продължава и да спортува.
След завръщането си в България основава компания за интериорен и тримерен дизайн - Elite Interior & Design. Първият ѝ план е театрален фон в телевизионно предаване. По-късно основава личен бранд тениски с обръщение – Bloom Stars . След това със своя другарка откриват арт пространство в София – Flower’s and Co Gallery. Участва и в бизнес плана 9 Academy.
В идващите две години обаче положението й се утежнява прогресивно. Семейството открива, че, за жалост, възможностите ѝ в България не са по никакъв начин положителни и ще би трябвало да търсят избавление в чужбина. Насочват ги към проф. Венцислав Петков , който от години работи във Виена. Там излиза наяве, че единственият късмет за Ирен е белодробна трансплантация.
За да се случи това в Австрия обаче, тя би трябвало да се реалокира да живее там и да стартира да работи, с цел да се обезпечава. Живее с помощта на кислородна терапия, а когато пътува, носи спомагателен куфар - единствено за медицински апарати и медикаменти. По това време белият ѝ дроб действа на по-малко от 30% от потенциала си.
След голям брой проучвания Ирен съумява да влезе в листата на чакащите за трансплантация в Австрия. През март 2017 година тя пътува с татко си, когато внезапно се утежнява. Веднага търсят незабавна помощ и е откарана в болница в сериозно положение с кола за спешна помощ. Когато след 48 часа идва в схващане, схваща, че са ѝ трансплантирани два нови бели дроба.
" Моят шанс беше, че бях във Виена и че бях в листата. Когато положението е животоспасяващо, се прави интервенция незабавно. Ако бях в България, в този момент нямаше да си приказваме, както, за жалост, към този момент се случи с няколко мои познати ", споделя Ирен.
И прибавя, че до момента в който България е имала контракт с Евротрансплант, възможностите за българите, които чакат трансплантация, са по-добри, само че откогато той е преустановен, обстановката е пагубна. Затова тя поучава всички, които имат опция да потърсят помощ в чужбина, да го създадат. Но се бунтува против това.
" Ако страната реши да направи нещо, ще избави човешки животи ", приканва тя ръководещите.
По данни на донорската акция " Да! За живот! " от началото на годината до 5 октомври в България са осъществени единствено 18 трансплантации. 11 от тях - на бъбрек, 5 - на черен дроб, 2 - на сърце и нито една на бял дроб. За съпоставяне единствено в болничното заведение, в която е оперирана Ирен, за година се вършат към 200 трансплантации единствено на бели дробове. 901 български жители чакат за трансплантация.
Тя се обръща и към хората, които могат да оказват помощ донорството в България да се развива.
" Дишам с помощта на един човек, който е изпаднал в мозъчна гибел и околните му са дали неговите дробове. Трябва да бъдем съпричастни към непознатата болежка, тъй като в никакъв случай не знаем по кое време ние или наш непосредствен ще чуем страшна диагноза, която може да промени живота ни или даже да го отнеме “, споделя Ирен.
Разказва, че в болничното заведение, в която е трансплантирана, има голям афиш, който приканва за помощ хората, които по религиозни аргументи отхвърлят донорството: " Бог не желае тялото ни, господ желае душата ни ".
" След гибелта душата отива там, където би трябвало, а тялото изгнива. Защо би трябвало да се случва това, в случай че можеш да дариш живот на различен човек, даже на до 8 души, в случай че се употребяват всички органи? ", пита Ирен.
А посланието ѝ към хората с нейната орис е - придвижването е доста значимо. Затова дружно със Сдружението на белодробно трансплантирани , в което членува, разгласяват благотворително книга с извършения за подготовка преди интервенцията и след нея.
След трансплантацията Ирен остава да живее в Австрия, където има своя компания за интериорен дизайн. Живее там със брачна половинка си - графичен дизайнер, с който са женени от една година. Двамата работят дружно и постоянно пътуват до България, където той има своя компания.
Мечтата на Ирен Дикова към този момент стартира да се сбъдва: " Винаги съм желала да основа семейство, сложихме началото, в този момент остава да имаме дете. Искам и да се развъртвам в посоката, в която ходя, и да съумявам да оказвам помощ на повече хора ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ