Този човек спаси света точно преди 36 години
Когато две велики сили се гледат през мерника на нуклеарни ракети, целият свят е в заплаха, цялата човешка цивилизация, а по време на Студената война обстановката беше на ръба да ескалира в нещо извънредно.
Към средата на 80-те години броят на дейните нуклеарни бойни глави в света доближи своя връх - изумителните 70 300. За съпоставяне през днешния ден единствено 3500 са дейни, а общият брой бойни глави е понижен до към 14 000.
Какъв би бил мащабът, в случай че по време на Студената война бе избухнал нуклеарен спор сред двете съществени сили - Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики? Достатъчно е да се каже единствено, че би било сюжет на тотално заличаване и експлоадиране на Третата международна война, което би довело до, както споделя Алберт Айнщайн, Четвърта международна война с камъни и тояги.
Точно това възспираше Великите сили да нападат, тъй като следователно те знаеха, че и те ще се изправят пред нуклеарна офанзива и заличаване. Но какво щеше стане, в случай че се получи неточност, неправилна информация, която може да провокира реакция и цялостен безпорядък?
Имало е няколко такива сериозни обстановки, най-опасната от които се случи на 26 септември 1983 година
Американски нуклеарни ракети летят към Съюз на съветските социалистически републики
Станислав Петров бил подполковник в руските зенитни сили, отговарящи за ръководството на системата „ Око “ - система, създадена от Съветите за ранно предизвестие за нуклеарна офанзива. На този ден, малко след среднощ, се случи най-лошото, което можеше да се случи на Петров - системата оповестява, че американците преди малко са изстреляли нуклеарна ракета против Съюз на съветските социалистически републики!
Петров имал единствено два разновидността - незабавно да предизвести началниците си да отвърнат на удара, т.е. да изстрелят руски нуклеарни ракети към Съединени американски щати, или самичък да реши всичко това като неточност и да не реагира. Докато се колебаел, системата още веднъж прозвучала - от Съединени американски щати били изстреляни още четири ракети и летели към Съюз на съветските социалистически републики!
Петров решил да интерпретира това като систематична неточност, въпреки че нямало по какъв начин да го удостовери. Единственият метод бил да изчака и да види дали ракетите в действителност ще ударят Съветския съюз. Това значи, че това било негово персонално решение и това решение избавило света.
Защо взел такова решение?
Има няколко аргументи, заради които Петров решил да не осведоми началниците си и да стартира нуклеарна война, а всичко е можело да бъдат неправилни. Той вярвал, че в случай че американците извършат офанзива, те ще изстрелят голям боеприпас на Съюз на съветските социалистически републики с голям брой бойни глави, а освен пет.
Освен това предизвестието за офанзива на системата минало доста бързо през всичките 30 пласта на автоматизирано засвидетелствуване. Затова Петров предположил, че може да е неточност в системата.
Никой не знаеше за това до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В изявление през 2013 година Петров цитира друга причина - за разлика от своите военно подготвени сътрудници, той е бил граждански. Според него, в случай че сътрудниците му били забелязали това, те биха реагирали, както са подготвени, без да обмислят другите благоприятни условия. Те биха дали отговор прецизно съгласно инструкциите и това би довело до злополука с невиждан мащаб.
Петров нарушил протокола и рискувал доста, само че това избавило света. Според специалисти, в случай че бе уведомил военното командване на Съюз на съветските социалистически републики, то щеше да има единствено няколко минути за реакция, което значи, че нямало да има време за контакт с Вашингтон - което би довело до изстрелването на руски нуклеарни ракети към Съединени американски щати и Трета международна война.
Не е воин?
Не се знае доста за живота му след случая. Той бил окуражителен от военните за решението, само че нищо не било упоменато обществено. Петров получил нервозен срив и умрял през май 2017 година Новината за гибелта му се появи в съветските медии едвам през септември.
Самият Петров не желал да се акцентира и бил непретенциозен, макар че доста страни му връчваха разнообразни награди след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Всичко, което се случи, нямаше значение за мен - просто си вършех работата. Бях точният човек на вярното място и това е всичко. Покойната ми брачна половинка не знаеше за това 10 години. Когато казусът се появи на бял свят, тя ме попита: „ Какво си направил? “, А аз отговорих: "Нищо, нищо не направих “.
Превод: БЛИЦ
Към средата на 80-те години броят на дейните нуклеарни бойни глави в света доближи своя връх - изумителните 70 300. За съпоставяне през днешния ден единствено 3500 са дейни, а общият брой бойни глави е понижен до към 14 000.
Какъв би бил мащабът, в случай че по време на Студената война бе избухнал нуклеарен спор сред двете съществени сили - Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики? Достатъчно е да се каже единствено, че би било сюжет на тотално заличаване и експлоадиране на Третата международна война, което би довело до, както споделя Алберт Айнщайн, Четвърта международна война с камъни и тояги.
Точно това възспираше Великите сили да нападат, тъй като следователно те знаеха, че и те ще се изправят пред нуклеарна офанзива и заличаване. Но какво щеше стане, в случай че се получи неточност, неправилна информация, която може да провокира реакция и цялостен безпорядък?
Имало е няколко такива сериозни обстановки, най-опасната от които се случи на 26 септември 1983 година
Американски нуклеарни ракети летят към Съюз на съветските социалистически републики
Станислав Петров бил подполковник в руските зенитни сили, отговарящи за ръководството на системата „ Око “ - система, създадена от Съветите за ранно предизвестие за нуклеарна офанзива. На този ден, малко след среднощ, се случи най-лошото, което можеше да се случи на Петров - системата оповестява, че американците преди малко са изстреляли нуклеарна ракета против Съюз на съветските социалистически републики!
Петров имал единствено два разновидността - незабавно да предизвести началниците си да отвърнат на удара, т.е. да изстрелят руски нуклеарни ракети към Съединени американски щати, или самичък да реши всичко това като неточност и да не реагира. Докато се колебаел, системата още веднъж прозвучала - от Съединени американски щати били изстреляни още четири ракети и летели към Съюз на съветските социалистически републики!
Петров решил да интерпретира това като систематична неточност, въпреки че нямало по какъв начин да го удостовери. Единственият метод бил да изчака и да види дали ракетите в действителност ще ударят Съветския съюз. Това значи, че това било негово персонално решение и това решение избавило света.
Защо взел такова решение?
Има няколко аргументи, заради които Петров решил да не осведоми началниците си и да стартира нуклеарна война, а всичко е можело да бъдат неправилни. Той вярвал, че в случай че американците извършат офанзива, те ще изстрелят голям боеприпас на Съюз на съветските социалистически републики с голям брой бойни глави, а освен пет.
Освен това предизвестието за офанзива на системата минало доста бързо през всичките 30 пласта на автоматизирано засвидетелствуване. Затова Петров предположил, че може да е неточност в системата.
Никой не знаеше за това до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. В изявление през 2013 година Петров цитира друга причина - за разлика от своите военно подготвени сътрудници, той е бил граждански. Според него, в случай че сътрудниците му били забелязали това, те биха реагирали, както са подготвени, без да обмислят другите благоприятни условия. Те биха дали отговор прецизно съгласно инструкциите и това би довело до злополука с невиждан мащаб.
Петров нарушил протокола и рискувал доста, само че това избавило света. Според специалисти, в случай че бе уведомил военното командване на Съюз на съветските социалистически републики, то щеше да има единствено няколко минути за реакция, което значи, че нямало да има време за контакт с Вашингтон - което би довело до изстрелването на руски нуклеарни ракети към Съединени американски щати и Трета международна война.
Не е воин?
Не се знае доста за живота му след случая. Той бил окуражителен от военните за решението, само че нищо не било упоменато обществено. Петров получил нервозен срив и умрял през май 2017 година Новината за гибелта му се появи в съветските медии едвам през септември.
Самият Петров не желал да се акцентира и бил непретенциозен, макар че доста страни му връчваха разнообразни награди след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Всичко, което се случи, нямаше значение за мен - просто си вършех работата. Бях точният човек на вярното място и това е всичко. Покойната ми брачна половинка не знаеше за това 10 години. Когато казусът се появи на бял свят, тя ме попита: „ Какво си направил? “, А аз отговорих: "Нищо, нищо не направих “.
Превод: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ