Заобиколени сме от много повече глупаци и идиоти, отколкото предполагаме
Когато двама спорят, единият от тях е простак, а другият – лукавец
Защото единият не знае истината и спори. А другият я знае, само че все пак спори (стара национална мъдрост)
За да се разбере същността на нелепостта, би трябвало да сме наясно с главните закона на нелепостта, дефинирани от Карло Чипола – италиански икономист и един от водещите икономически историци на своето потомство.
Най-популярното му произведение е сборникът с есета Allegro ma non troppo („ Щастлив, само че не прекалено много “). Първото есе от сборника е „ Принципи на човешката нелепост “. То преглежда спорната материя на нелепостта.
Глупакът е човек, чийто дейности водят до загуби за различен човек или група хора, без освен това да носят изгода на самия настоящ индивид
Дори могат да му навредят.
Глупостта хората се дели на 4 групи: балами, умници, бандити и простаци. Ако предприемете деяние, от които самите вие губите, само че носите изгода другиму, то вие сте глупак. Ако постъпката ви носи полза и на вас, и на другите, вие сте хитрец. Ако дейностите ви са потребни за вас, само че от тях някой страда, вие сте престъпник. И най-после, вие ще сте простак, в случай че това, което вършиме, не носи изгода нито на вас, нито на който и да било другиго.
Наблюдение. Подобна подредба се харесва на хората, до момента в който не проучват житейските си обстановки, и не им харесва даже след лекомислен разбор на дейностите им. Затова пък действително форсира акомодацията концепцията за дейно съдействие във всевъзможни взаимоотношения.
Човек постоянно подценява броя на идиотите, които го заобикалят
Звучи като мъглява простащина и снобизъм, само че животът потвърждава истинността на този принцип. Както и да оценявате хората, вие непрекъснато ще се сблъсквате със следните обстановки:
- човек, който наподобява интелигентен и разумен, от време на време се оказва необикновен идиот;
- простаците непрекъснато се появяват на най-неочаквани места в най-неочакваното време, с цел да разрушат проектите ви.
Наблюдение. ВСЕКИ човек от време на време (и то задълго) влиза в режим „ простак ”. Но равнището на осъзнатост и развиване на егото му пречи да признае тази елементарна истина. Доказателство за това е високият % на разводите по отношение на общия брой бракове или големият % – 92%, на взаимна конфликтност (тоест процентът на чиновниците, които постоянно или от време на време влизат в открити спорове на работното място).
