Джордж Клуни и Джулия Робъртс отново заедно: „Билет до Рая“ очарова според очакванията
Когато думичката „ ескапизъм “ се употребява в подтекста на кино рецензия в наши дни, тя съвсем непроменяемо се отнася до филми с фантастични детайли и най-често – с комиксови герои. Те несъмнено се вписват в определението за тази чуждица, която в най-общи линии значи „ бягство от действителността “, само че надалеч не изчерпват нейното значение. Романтична комедия като „ Билет до Рая “ съставлява ексапизъм в не по-малка степен от заглавия като „ Тор “ или „ Човек от стомана “.
Смайващите пейзажи от красивите крайбрежия на Австралия, където лентата е снимана, безупречните тоалети на всички персонажи, гримът, дизайнът и цялостният тип на кино лентата не претендират по никакъв метод за непосредственост с ежедневната ни реалност, без значение дали живеем в България, Германия или Съединените щати. Всичко е като извадено от приказка или от рекламна брошура на туристическа организация.
Дори човешките взаимоотношения, въпреки и тук-таме да има спорове, скарвания и доста саркастични забележки, са полирани до степен, в която нямат доста общо с действителността с изключение на най-базисните детайли. Двама разведени родители се пробват да саботират сватбата на щерка си, защото я считат за припрян ход, само че не като я заплашат с отнемане от завещание или чрез гневни викове вкъщи, а посредством допустимо най-леките и развлекателни способи, които са им подръка.
Режисьорът Ол Паркър е специалист в представянето на сходни екранни ситуации: предходното заглавие във филмографията му е „ Мама Миа: Отново дружно “, по-интересното откъм сюжет, по-красиво сниманото и по-успешното в критически и комерсиален аспект продължение на мюзикъла „ Мама Миа “. През неговата камера австралийското крайбрежие минава безпроблемно за Бали и нито някой се усъмнява в това, нито пък желае да търси неправдоподобни елементи от прелестните пейзажи.
Встрани от козметичния тип на кино лентата, неговият сюжет съставлява по едно и също време най-голямата му мощ и най-голямата му уязвимост: действието е строго предвидимо и следва класическа конструкция. За някой, който е отишъл да гледа „ Билет до Рая “ с вярата да види комедийна гражданска война, това може да е дразнещо. За някой, който желае да получи просто доза екранен ескапизъм в компанията на две кино суперзвезди, ще е успокояващо и приемливо.
Ала би трябвало да съм откровен – в случай че в реалност някой от вас си мисли, че тази сантиментална комедия ще страни прекалено много от обичайните тропи и похвати на жанра, то в действителност нямате визия за какъв филм става дума. Достатъчно е да видите постера на лентата. На него Джордж Клуни и Джулия Робъртс се усмихват, облечени в публични тоалети на фона на цветя.
Когато основните функции в даден филм, без значение от жанра, се извършват от звезди от подобен диаметър, от техните представяния зависи триумфа или неуспеха на съответния план. Том Круз може да трансформира екшън с позната сюжетна идея в шлагер с рекордни приходи; Джим Кери е кадърен да докара публиката до сълзи от смях даже в най-ежедневните обстановки на екрана; а Джордж Клуни и Джулия Робъртс могат да трансфорат мъчително предвидима сантиментална комедия в еликсир за душата.
Химията посред им, образувана през годините и демонстрирана в четири техни взаимни планове от предишното, е неустоима. Всяко заяждане, всеки жест и всяко поколебаване попадат право в задачата си, внушават напълно тъкмо това, което фенът следва да почувства, и забавляват. В техните опитни ръце познатият сюжет се развива на екрана като разплитаща се панделка на хубав и предстоящ подарък: крайният резултат е явен, само че ни носи усмивка по този начин или другояче.
Компания им вършат способни, млади поддържащи реализатори, измежду които изпъква най-много Кейтлин Девър, екранната щерка на двете звезди. Нейното показване е междинната колона, на която се крепи триумфът на кино лентата – даже и без тя да е постоянна, структурата няма да рухне, само че въпреки всичко носи доза нужна сигурност. Девър съумява да направи тъкмо това, което се чака от нея, и да забавлява паралелно с Клуни и Робъртс.
Най-забавните моменти от лентата са тези, които са директно ориентирани към целевата публика от по-възрастни фенове. Независимо дали са на възраст от към 50 години като звездите на кино лентата, или на към 30 години и са израснали с филмите на двамата носители на „ Оскар “, точно те ще донесат на кино лентата приходите, които успее да притегли, и ще се смеят най-шумно на моментите, в които Клуни и Робъртс танцуват дезориентирано на музикални шлагери от 90-те години.
В последна сметка „ Билет до Рая “ ще ви забавлява съгласно упованията ви към него и даже ще отговори на заглавието си, в случай че те не са прекомерно повишени. В последна сметка не всеки филм следва да е популярен, провокационен или да разрушава клишета и стандарти: от време на време доза положително развлечение в приятна комапания е всичко, от което имаме потребност в киносалона.
Смайващите пейзажи от красивите крайбрежия на Австралия, където лентата е снимана, безупречните тоалети на всички персонажи, гримът, дизайнът и цялостният тип на кино лентата не претендират по никакъв метод за непосредственост с ежедневната ни реалност, без значение дали живеем в България, Германия или Съединените щати. Всичко е като извадено от приказка или от рекламна брошура на туристическа организация.
Дори човешките взаимоотношения, въпреки и тук-таме да има спорове, скарвания и доста саркастични забележки, са полирани до степен, в която нямат доста общо с действителността с изключение на най-базисните детайли. Двама разведени родители се пробват да саботират сватбата на щерка си, защото я считат за припрян ход, само че не като я заплашат с отнемане от завещание или чрез гневни викове вкъщи, а посредством допустимо най-леките и развлекателни способи, които са им подръка.
Режисьорът Ол Паркър е специалист в представянето на сходни екранни ситуации: предходното заглавие във филмографията му е „ Мама Миа: Отново дружно “, по-интересното откъм сюжет, по-красиво сниманото и по-успешното в критически и комерсиален аспект продължение на мюзикъла „ Мама Миа “. През неговата камера австралийското крайбрежие минава безпроблемно за Бали и нито някой се усъмнява в това, нито пък желае да търси неправдоподобни елементи от прелестните пейзажи.
Встрани от козметичния тип на кино лентата, неговият сюжет съставлява по едно и също време най-голямата му мощ и най-голямата му уязвимост: действието е строго предвидимо и следва класическа конструкция. За някой, който е отишъл да гледа „ Билет до Рая “ с вярата да види комедийна гражданска война, това може да е дразнещо. За някой, който желае да получи просто доза екранен ескапизъм в компанията на две кино суперзвезди, ще е успокояващо и приемливо.
Ала би трябвало да съм откровен – в случай че в реалност някой от вас си мисли, че тази сантиментална комедия ще страни прекалено много от обичайните тропи и похвати на жанра, то в действителност нямате визия за какъв филм става дума. Достатъчно е да видите постера на лентата. На него Джордж Клуни и Джулия Робъртс се усмихват, облечени в публични тоалети на фона на цветя.
Когато основните функции в даден филм, без значение от жанра, се извършват от звезди от подобен диаметър, от техните представяния зависи триумфа или неуспеха на съответния план. Том Круз може да трансформира екшън с позната сюжетна идея в шлагер с рекордни приходи; Джим Кери е кадърен да докара публиката до сълзи от смях даже в най-ежедневните обстановки на екрана; а Джордж Клуни и Джулия Робъртс могат да трансфорат мъчително предвидима сантиментална комедия в еликсир за душата.
Химията посред им, образувана през годините и демонстрирана в четири техни взаимни планове от предишното, е неустоима. Всяко заяждане, всеки жест и всяко поколебаване попадат право в задачата си, внушават напълно тъкмо това, което фенът следва да почувства, и забавляват. В техните опитни ръце познатият сюжет се развива на екрана като разплитаща се панделка на хубав и предстоящ подарък: крайният резултат е явен, само че ни носи усмивка по този начин или другояче.
Компания им вършат способни, млади поддържащи реализатори, измежду които изпъква най-много Кейтлин Девър, екранната щерка на двете звезди. Нейното показване е междинната колона, на която се крепи триумфът на кино лентата – даже и без тя да е постоянна, структурата няма да рухне, само че въпреки всичко носи доза нужна сигурност. Девър съумява да направи тъкмо това, което се чака от нея, и да забавлява паралелно с Клуни и Робъртс.
Най-забавните моменти от лентата са тези, които са директно ориентирани към целевата публика от по-възрастни фенове. Независимо дали са на възраст от към 50 години като звездите на кино лентата, или на към 30 години и са израснали с филмите на двамата носители на „ Оскар “, точно те ще донесат на кино лентата приходите, които успее да притегли, и ще се смеят най-шумно на моментите, в които Клуни и Робъртс танцуват дезориентирано на музикални шлагери от 90-те години.
В последна сметка „ Билет до Рая “ ще ви забавлява съгласно упованията ви към него и даже ще отговори на заглавието си, в случай че те не са прекомерно повишени. В последна сметка не всеки филм следва да е популярен, провокационен или да разрушава клишета и стандарти: от време на време доза положително развлечение в приятна комапания е всичко, от което имаме потребност в киносалона.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ