Когато Доналд Тръмп въведе своята доктрина за 5%, с която

Когато Доналд Тръмп вкара своята " теория за 5% ", с която изиска съдружниците в НАТО да отделят 5% от Брутният вътрешен продукт за защита и сигурност до 2035 година, генералният секретар на НАТО Марк Рюте я назова " трансформационен скок ". Действително алиансът обичайно прави оценка приноса на съдружниците главно посредством закрепен % от Брутният вътрешен продукт, отделян за военни разноски. Но въпреки тази мярка да е политически комфортна, сама по себе си тя надалеч не е задоволителна за подсилване на военните качества.   В страни, където чувството за опасност е ниско и въоръжените сили имат второстепенна роля във вътрешната политика и публичния спор, този индикатор може даже да се окаже контрапродуктивен.   Натискът държавните управления да харчат повече не основава автоматизирано по-силни армии, а от време на време даже подкопава военната успеваемост.   Италия е явен образец. Италианското общество не възприема директна военна опасност за националната сигурност, а сред армията и цивилното население съществува огромна отдалеченост. В резултат натискът за увеличение на разноските за армията няма необикновен резултат.   В Италия връзките сред войската и обществото са мощно повлияни от наследството на Втората международна война.   След провалянето си страната губи огромна част от военния си авторитет, престиж и значение - сходно на следвоенна Германия и Япония. Десетилетия наред обществото отхвърля използването на мощ в интернационалните връзки и мъчно вижда смисъла от съществуването на въоръжени сили.   Това отслабва ролята на армията и уголемява пропастта с обществото, пораждайки незнание, равнодушие и даже съмнение.   На оперативно равнище гражданско-военните връзки в Италия се характеризират с два съществени казуса:   Слабо познаване на армията - както измежду обществото, по този начин и измежду университетските и политическите среди. Малко специалисти схващат действителната организация и потребности на въоръжените сили (проблем, годен и за страни като Германия и Испания).   Нежелание да се поемат разноските - ефикасната войска изисква вложения в образование, полигони, муниции - разноски без забележим вътрешнополитически резултат като претовареност или стопански напредък.   Първият проблем поражда, когато страна регистрира нарастване на военния бюджет без действително да отделя повече средства . Така тя покрива задачите без вътрешнополитическа цена. Това провокира спор в Италия, откакто НАТО регистрира, че страната доближава 2% от Брутният вътрешен продукт за защита - скок от към 1.5% година по-рано. Мнозина се питат по какъв начин е реализирано това нарастване от към 14 милиарда евро за месеци.  
Още по тематиката
28 август 2025 14:14 Отговорът остава неразбираем даже в формалния планов документ на министерството на защитата (DPP). Там единствено се показва, че в изчисленията са включени разноски за военна подвижност и други свързани с защитата действия, евентуално и киберсигурност.   В резюме: Италия официално извършва задачите на НАТО, само че действителните запаси за армията са по-малки, в сравнение с наподобяват. Това е значително неизбежно в общество, скептично към военните разноски, даже на фона на войната в Украйна и неустойчивостта в Средиземноморието.   Реално нарастване е допустимо най-много когато се показва като обслужващо невоенни цели - да вземем за пример корабостроителни стратегии, оправдавани с миграционен надзор и гражданска отбрана.   Може да се направи извод, че закрепен % от Брутният вътрешен продукт е неефикасен индикатор в страни с огромна бездна сред войска и общество.   За това са нужни редица промени, които включват доближаване сред военни и жители, публичен спор за защитата, по-силна роля на университетите и армията и така нататък.   Без публично схващане и поддръжка даже по-големите бюджети няма да реализират резултат в защитата.   Изследванията обрисуват три съществени механизма за смяна.  
Още по тематиката
29 октомври 2025 07:39 Първият е появяването на сериозна външна опасност. Именно подобен развой се следи в огромна част от Централна и Източна Европа, където страхът от съветския ревизионизъм води до дълбоки промени в гражданско-военните връзки и до корав ангажимент за подсилване на въоръжените сили. Тази динамичност обаче не се демонстрира в страни като Италия или Испания, където съветската опасност не се възприема като изключително остра.   Вторият път е насърчаването на открит публичен спор за защитата. Той би трябвало да бъде почтен и неидеологизиран, без да прикрива главното предопределение на армията – воденето на бойни дейности. За да се случи това, дебатът следва да включва освен университетите, само че и самите въоръжени сили.   Третата самодейност е физическото доближаване на обществото с армията . В този подтекст постоянно се показва наборната работа, само че резултатът ѝ върху гражданско-военната бездна остава противоречив: съгласно едни тя я понижава, съгласно други – я задълбочава.   По-ефективен метод би могъл да бъде вложението в основаването или укрепването на районни аварийни формирования – доброволни структури, които разрешават на хората да водят естествен живот, като в същото време натрупват директен опит с военната работа.   Ако НАТО желае страните членки да изградят действителни отбранителни качества, не е задоволително просто да упорства за по-големи бюджети.   Необходим е успореден ангажимент за превъзмогване на гражданско-военната отдалеченост. Това изисква по-дълбок и по-информиран публичен спор за въоръжените сили – задача, която остава сложна в огромна част от Европа, където проучванията в региона на военните въпроси, сигурността и отбранителната политика към момента са маргинализирани в университетските среди и постоянно се посрещат с идеологическо съмнение.   Преодоляването на този недостиг допуска устойчиви вложения в академични и аналитични планове, обществени лекции и полемики, просветителни начинания в учебните заведения, дни на отворените порти във военните бази, стажове и стипендии, както и пилотни стратегии за основаване или подсилване на районни аварийни елементи. Без по-отворена и интелектуално плуралистична академична среда, която да преглежда военната успеваемост и отбранителното индустриално съдействие като законни обекти на разбор, по-високите разноски за защита надали ще се трансфорат в действителен боен потенциал.    Анализ на Габриеле Наталиция, доцент по политически науки в университета " Сапиенца " в Рим, и Матео Мадзиоти ди Челсо, постдокторант във Френския институт за стратегически проучвания към Военното учебно заведение и старши теоретичен помощник в Центъра за интернационалните проучвания.   Източник: БГНЕС