Зловещ паралел - когато САЩ свалиха ирански пътнически самолет
Когато Доналд Тръмп написа в " Туитър ", че е подготвен да бомбардира 52 обекта, в случай че Иран отвърне със мощ на ликвидирането на ген. Касем Солеймани, иранският му сътрудник Хасан Роухани написа " Който приказва за цифрата 52, би трябвало да помни и цифрата 290 ".
Американският президент имаше поради 52-та американски заложници в посолството в Техеран през 1979 година, а иранският - жертвите на полет 655, пресечен с американска ракета на 3 юли 1988 година Малко след тази замяна в " Туитър " иранска зенитна ракета смъкна украински аероплан със 176 души на борда.
И в двата случая страните се извиниха за нещастието и я оправдаха с военните дейности в региона. След признанието на Техеран вниманието се насочва към това какъв ще е резултатът от иранското следствие и ще има ли осъдени. В случая се ползва националното законодателство и в случай че външният напън е оказал помощ Иран да промени фрапантно версията си за случилото се на 8 януари, то изводите на иранското правораздаване за събитията и отговорните са в пълномощията само на военните съдилища на ислямската република.
Мнозина анализатори се сетиха тази седмица за злокобния паралел с нещастието от преди повече от 30 години, станала в края на войната сред Иран и Ирак.
През лятото на 1988 година ирански и американски елементи на няколко пъти влизат в борба и конфликти в Персийския залив. По същото време цивилен аероплан на " Иран еър " излетява от пристанищния град Бандар Абас
за Дубай. Но екипажът на ракетния крайцер " Вансен " (USS Vincennes) вижда на радарите не Airbus A300, а нещо, което наподобява повече на ирански F-14 Tomcat.
Капитан Уилям Роджърс позволява отбрана на кораба си с ракети и самолетът е свален още до момента в който е в иранското въздушно пространство. На борда умират и 66 деца.
Президентът Роналд Рейгън изрича откровените си съболезнования и изрича страдание за нещастието. Но той също по този начин пази и преценката на кап. Роджърс.
Разследването на военноморските сили на Съединени американски щати приключва със умозаключение, че иранският аероплан е летял ниско, не е изпращал радио сигнал като граждански и не е реагирал на няколкото предизвестия и опити от " Вансен " да се свърже с екипажа му. Министерството на защитата показва в друго разследавне, че капитанът е получавал неточна информация с наближаването на самолета и подлага на критика Иран, че е разрешил осъществяването на полет в зона на боен спор.
През декември 1988 година отчет на интернационален екип авиационни специалисти подлага на критика американския ВМФ, че не е употребявал процедурите за недопускане на цивилен полет в зона на сражения.
Кап. Роджърс е награден от армията по-късно с орден " Легион за заслуги " за службата си в Персийския залив. По принцип това е премия за извънредно доблестно държание при осъществяване на работа и за високи достижения, а в съответния случай се споделя, че капитанът е показал " динамични лидерски качества " и " разумна преценка ".
Случаят със сваления аероплан стига и до фамилията му - през март 1989 година в колата на брачната половинка му избухва самоделна бомба, до момента в който тя кара в Сан Диего. Тя се измъква без пострадвания и следствието в началото позволява терористичен акт поради ролята на брачна половинка ѝ в нещастието.
Случаят завършва 18 години по-късно, откакто против Съединени американски щати е заведено дело в Международния съд. През 1996 година Вашингтон изпаща съвсем 62 млн. $ обезщетение на околните за починалите. В съглашението сред Съединени американски щати и Иран се споделя, че " случаят е трагична човешка неточност ", само че Съединените щати не признават юридическа отговорност за случилото се и не сервират публично опрощение на Иран.
Американският президент имаше поради 52-та американски заложници в посолството в Техеран през 1979 година, а иранският - жертвите на полет 655, пресечен с американска ракета на 3 юли 1988 година Малко след тази замяна в " Туитър " иранска зенитна ракета смъкна украински аероплан със 176 души на борда.
И в двата случая страните се извиниха за нещастието и я оправдаха с военните дейности в региона. След признанието на Техеран вниманието се насочва към това какъв ще е резултатът от иранското следствие и ще има ли осъдени. В случая се ползва националното законодателство и в случай че външният напън е оказал помощ Иран да промени фрапантно версията си за случилото се на 8 януари, то изводите на иранското правораздаване за събитията и отговорните са в пълномощията само на военните съдилища на ислямската република.
Мнозина анализатори се сетиха тази седмица за злокобния паралел с нещастието от преди повече от 30 години, станала в края на войната сред Иран и Ирак.
През лятото на 1988 година ирански и американски елементи на няколко пъти влизат в борба и конфликти в Персийския залив. По същото време цивилен аероплан на " Иран еър " излетява от пристанищния град Бандар Абас
за Дубай. Но екипажът на ракетния крайцер " Вансен " (USS Vincennes) вижда на радарите не Airbus A300, а нещо, което наподобява повече на ирански F-14 Tomcat.
Капитан Уилям Роджърс позволява отбрана на кораба си с ракети и самолетът е свален още до момента в който е в иранското въздушно пространство. На борда умират и 66 деца.
Президентът Роналд Рейгън изрича откровените си съболезнования и изрича страдание за нещастието. Но той също по този начин пази и преценката на кап. Роджърс.
Разследването на военноморските сили на Съединени американски щати приключва със умозаключение, че иранският аероплан е летял ниско, не е изпращал радио сигнал като граждански и не е реагирал на няколкото предизвестия и опити от " Вансен " да се свърже с екипажа му. Министерството на защитата показва в друго разследавне, че капитанът е получавал неточна информация с наближаването на самолета и подлага на критика Иран, че е разрешил осъществяването на полет в зона на боен спор.
През декември 1988 година отчет на интернационален екип авиационни специалисти подлага на критика американския ВМФ, че не е употребявал процедурите за недопускане на цивилен полет в зона на сражения.
Кап. Роджърс е награден от армията по-късно с орден " Легион за заслуги " за службата си в Персийския залив. По принцип това е премия за извънредно доблестно държание при осъществяване на работа и за високи достижения, а в съответния случай се споделя, че капитанът е показал " динамични лидерски качества " и " разумна преценка ".
Случаят със сваления аероплан стига и до фамилията му - през март 1989 година в колата на брачната половинка му избухва самоделна бомба, до момента в който тя кара в Сан Диего. Тя се измъква без пострадвания и следствието в началото позволява терористичен акт поради ролята на брачна половинка ѝ в нещастието.
Случаят завършва 18 години по-късно, откакто против Съединени американски щати е заведено дело в Международния съд. През 1996 година Вашингтон изпаща съвсем 62 млн. $ обезщетение на околните за починалите. В съглашението сред Съединени американски щати и Иран се споделя, че " случаят е трагична човешка неточност ", само че Съединените щати не признават юридическа отговорност за случилото се и не сервират публично опрощение на Иран.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ