Спортни хроники: „Ние сме хулигани и работата ни е да се бием“
Когато Джордж Бест изиска от водачите на агитката да спрат борбите
Един достоен японец може да ви опише толкоз за хулиганските изстъпления в Англия през 70-те и 80-те години на предишния век, колкото не можете да намерите и в архивите на The Times и The Guardian.
Името му е Масахиде Томикоши и е фотограф. Пенсиониран фотограф, който не си сътрудничи с нито една организация или медия и не продава фотосите си. Просто ги споделя в профилите си в обществените мрежи. А архивът му от британските игрища в продължение на съвсем половин век е в действителност впечатляващ.
Томикоши получава първия си фотоапарат на 17-годишна възраст. Той е подарък от татко му, който по време на Втората международна война е пилот-камикадзе в японската войска. След войната стартира работа в списание и предава любовта си към фотографията и на сина си.
„ Татко в никакъв случай не ме е учил по какъв начин да държа вярно камерата или да избера ракурса – споделя Масахиде. – Бях самообразован в дословния смисъл. Баща ми беше направил доста панорамни въздушни фотоси по време на войната и това е нещото, което най-ярко си припомням. Показваше ми фотосите на усмихнатите си сътрудници. Почти всички от тях умряха, тъй като бяха камикадзета като него. “
Томикоши бързо се насочва към спортната снимка. Започва да запечатва моменти от японското състезание по лека атлетика, а след това и от футболния терен. Прави го в продължение на десетилетия. Последното му огромно състезание е международното през 2014 година в Бразилия.
Голяма част от живота си японецът прекарва в Англия. Огромен почитател е на Манчестър Юнайтед и познава доста от звездите на „ алените дяволи “ от близкото и по-далечното минало. Безспорният му любим е Джордж Бест.
„ След една подготовка се спря до мен с други играчи на Манчестър Юнайтед и ми сподели: „ Хей, какъв си ти? Не приличаш доста на англичанин. Да не си сбъркал страната? “. А останалите започнаха да се смеят. Признавам си – в действителност желаех да му отговоря уместно, само че се овладях: „ Аз съм този, който ви снима. Ако не ми се усмихнете в този момент, ще ви фотографирам тази вечер в бара с чаша в ръка. Тогава ще се посмеем дружно. “ Усмивката изчезна от лицето на Бест. На изхода въз основата ме настигна и сподели: „ Слушайте, скърбя, от време на време се унасям. Не се обиждайте, одобрявам вашето отношение, характера ви. Идвайте на тренировките и мачовете ни. “
И Томикоши не отхвърля поканата. А апаратът му запечатва някои страхотни моменти на футболния терен и към него.
През 70-те Масахиде Томикоши доста се впечатлява освен от майсторите с топка в краката, само че и от атмосферата по британските игрища. Съботите в градовете, в които има мачове, са рискови поради боевете сред агитките. Масахиде става очевидец на доста такива.
„ Феновете носят друг тип хубост на футбола. Наистина обичах да ги фотографирам. Но от време на време ставаше ужасно. Полицията не можеше да ги управлява, можеха да се бият, до момента в който капнат от изнемога и сами не решат да спрат. “
Няколко случки ще останат с него до сетния му момент.
През 1973 година почитател на Болтън наръгал почитател на Блекпул. Пет години по-късно, през 1978-а, ентусиастите на Милуол и Ипсуич се сбиват на стадиона. Боят е толкоз огромен, че се придвижва на футболния терен. Полицията дълго време не може да се оправи със обстановката.
Томикоши си спомня и още нещо любопитно към Джордж Бест. Легендарният северноирландец персонално помолил тарторите на агитката на Манчестър Юнайтед да спрат да се заместват в неприятности и да прекратят борбите при гостуванията. Бести окончателно изгубил поддръжката на някои от водачите. „ Спряхме да почитаме Джордж. Ние се бием за достойнството на Манчестър Юнайтед, както и играчите на терена водят борби за емблемата “, му споделиха те.
И боевете не престават, до момента в който не се появява една известна лейди. Твърдяха, че е „ желязна “. Казваше се Маргарет.
