Не казвайте тази дума на детето, ако искате да го похвалите
Когато детето показва блестящи триумфи в образованието – получава високи оценки на тестванията, написа диктовки без неточност, родителите му споделят: „ Браво, какъв брой си ми умен/умна! “
Би трябвало тази безобидна фраза да го направи решително, само че се оказва, че не е напълно по този начин. Психолози и педагози настояват, че у децата, които я чуват постоянно, се натрупва система от усещания, съгласно които няма място за неточности и схващането, че фаловете са нещо неприятно.
Но не - грешките са един от основните мотори на напредъка. Този, който ги прави и съумява да се възползва от пропуските си, се приспособява по-лесно към разнообразни условия и реализира триумф по-бързо.
Или, както споделя професорът по висша математика в Станфордския университет Джо Боалър: „ Грешките развиват мозъка. “ А когато възрастните хвалят детето, то губи способността си да се учи от грешките си, пише letidor.ru.
То чува от майка си или от учителката похвали и си мисли: „ Супер, аз съм интелигентен “. Но в някой миг е неизбежно да сбърка и тогава стартира да си мисли, че щом е позволило неточност, значи не е толкоз мъдро, колкото другите мислят, и че това е извънредно. Затова стартира да се старае да не позволява повече неточности, а точно те тласкат развиването му напред.
Тези деца, които всички назовават " умни " и " надарени ", се стараят да сведат своите неточности до най-малко и си остават в зоната на комфорта. Пренасят този метод на мислене и в бъдеще, когато пораснат. Някои откриватели виждат в почтената хвалба даже по-голям проблем - този на неравенството сред половете.
„ Много е значимо да хвалите детето, само че да не го наричате „ мъдро “ - не използвайте тази дума по негов адрес ", акцентира Боалър. Вместо нея можете да кажете, че се е справило с еди какво си фантастично, че е работило чудесно, че е съумяло да преодолее огромно препятствие…
Проф. Боалър поучава родителите да заобикалят всевъзможни характерности, които разказват не дейностите на детето, а неговата личностна характерност.
Що се отнася до грешките и пропуските, тя предлага от време на време даже да насърчаваме детските гафове. „ Когато кажем на дребното, че грешката напълно не е толкоз ужасно и неприятно нещо, колкото е признато да се счита в обществото, и че даже най-успешните хора могат да сбъркат, ние укрепваме вярата на детето в себе си. “
Новите родители
Би трябвало тази безобидна фраза да го направи решително, само че се оказва, че не е напълно по този начин. Психолози и педагози настояват, че у децата, които я чуват постоянно, се натрупва система от усещания, съгласно които няма място за неточности и схващането, че фаловете са нещо неприятно.
Но не - грешките са един от основните мотори на напредъка. Този, който ги прави и съумява да се възползва от пропуските си, се приспособява по-лесно към разнообразни условия и реализира триумф по-бързо.
Или, както споделя професорът по висша математика в Станфордския университет Джо Боалър: „ Грешките развиват мозъка. “ А когато възрастните хвалят детето, то губи способността си да се учи от грешките си, пише letidor.ru.
То чува от майка си или от учителката похвали и си мисли: „ Супер, аз съм интелигентен “. Но в някой миг е неизбежно да сбърка и тогава стартира да си мисли, че щом е позволило неточност, значи не е толкоз мъдро, колкото другите мислят, и че това е извънредно. Затова стартира да се старае да не позволява повече неточности, а точно те тласкат развиването му напред.
Тези деца, които всички назовават " умни " и " надарени ", се стараят да сведат своите неточности до най-малко и си остават в зоната на комфорта. Пренасят този метод на мислене и в бъдеще, когато пораснат. Някои откриватели виждат в почтената хвалба даже по-голям проблем - този на неравенството сред половете.
„ Много е значимо да хвалите детето, само че да не го наричате „ мъдро “ - не използвайте тази дума по негов адрес ", акцентира Боалър. Вместо нея можете да кажете, че се е справило с еди какво си фантастично, че е работило чудесно, че е съумяло да преодолее огромно препятствие…
Проф. Боалър поучава родителите да заобикалят всевъзможни характерности, които разказват не дейностите на детето, а неговата личностна характерност.
Що се отнася до грешките и пропуските, тя предлага от време на време даже да насърчаваме детските гафове. „ Когато кажем на дребното, че грешката напълно не е толкоз ужасно и неприятно нещо, колкото е признато да се счита в обществото, и че даже най-успешните хора могат да сбъркат, ние укрепваме вярата на детето в себе си. “
Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ