Когато дъщеря ми беше на 6, а аз на 28

„ Когато щерка ми беше на 6, а аз на 28 вървяхме по ул. „ Сан Стефано “ към Докторската градинка. Изведнъж я стопирах, наведох се към личицето и́ споделих: „ Съкровище, в този момент е моментът ти да престанеш да растеш, аз да не одъртявам и вечно да останем както сме в този момент! “ Тя нерешително ме погледна и внезапно подскочи: „ И няма да стана младоженка?! “ “
Този спомен споделя Лияна в деня, когато щерка и́ се омъжва за обичания Келън, с който споделят взаимен живот и две огромни кучета от три години.
„ Детето ми е най-прекрасното премеждие на целия ми живот. Растяхме дружно, възпитавахме се взаимно, тя се трансформира в мой стоманен сътрудник и опора. Като дребна беше жива кукла с която безспирно играех, когато стартира да пораства всеки ден по малко я подготвях за автономия, отговорност, преценка, почтеност, непримиримост и да знае, че ще се оправя, в случай че не се бои от труд. Проблемът е, че въобще не разбрах по какъв начин порасна и към този момент бе изцяло независима “, споделя признакът на Съюз на демократичните сили от 90-те години.
Майка и щерка живеят в съвършен тандем през годините. В петъчни дни Лияна посреща дребната пред входа на учебното заведение и споделя: „ Ти си отвлечена “, а след това потеглят към Балкана, към някое китно и умерено място, четат книги и доста си приказват. После дружно се научават да яздят и за доста малко време смелостта на детето надминава началните триумфи на мама. Тя постоянно взима щерка си в командировки и в придвижване Вани научава какво е специалността на журналиста, а когато майка й е в Китай, тя отпътува на събитие и написа превъзходен репортаж за цяла вестникарска страница.
Когато обичаната Вани отпътува оттатък океана, дистанциите отново не ги лимитират доста. Началото е в Лос Анжелис, където щерката намира работа в шестата по величина туристическа корпорация в Америка и когато излиза наяве, че освен приказва съвършен немски, само че знае и доста за бизнеса, обвързван с туризъм, получава и личен кабинет и доста повече отговорности. Това обаче е за малко, тъй като откакто стъпва на краката си, се устремява към образованието. В Америка то е мъчително скъпо и съвсем недостъпно за някой, който няма средствата да си го разреши, а мнозина американци изплащат студентски заеми с десетилетия, откакто завършат.
Затова Вани прави проект и кандидатства за всички вероятни стипендии и стартира да покрива всевъзможни критерии – научен триумф, обществени действия, фондонабирателни дела, присъединяване в борда на управата на образователното заведение. В последните две години от университетската си подготовка получава по 78 хиляди $ стипендия на година, като от самото начало не стопира и да работи. В този интервал крие, че по рождение е и американка и признава единствено българския си генезис, с цел да не опита някой да се ожени за нея поради зелена карта.
„ Когато говорех с нея за това какво възнамерява за бъдещето ме удивяваше със стройния ипоследователен проект, който бе направила за себе си. Не се плашеше, че е сама, не се тревожеше, че живее в дребна стаичка с кухненски бокс, необятен няколко педи, тя знаеше какво желае и то не целеше плевел напредък, а градеше живота си малко по малко. Това вдъхваше убеденост и на мен “,  споделя Лияна за първите години на щерка си оттатък океана.
Американските родственици на Вани – три лели, братовчеди, племенници живеят в разнообразни краища на Калифорния и даже в други щати, само че и това не е проблем. „ Не са надалеч, мамо, за 6-7 часа с колата или просто взимам аероплан “,  успокоява майка си момичето.
Вдъхновена от идеите за които се бори и от фондонабирателните акции, които провежда, младата жена взема решение да бъде и доброволец и отпътува за Танзания. Доброволчеството в африканската страна значи, че заплаща сама за разноските за път, наем и за живот и преподава британски на дребни локални дечица.
За първи път се сблъсква не с нечия мизерия, а с неспособност да види, че животът за нейните мънички възпитаници може да прескочи отсъдената им беднотия. Децата играят с части от играчки, с частици от лего, с кукли с изчезнали крака. Когато Лияна идва на посетители носи куфар, цялостен с играчки – тъкмо нещата, за които децата мечтаят.
Година по-късно Вани сама провежда съвсем едномесечно пътешестване дружно с мама из Южна Америка – от Чили, през Аржентина и Перу. Папката с резервации е 56 страници. За да е несъмнено, че ще се оправят, Вани научава и испански.
Майка и щерка се катерят неуморно из шеметните и ветровити върхове на Андите, а в Перу, където доближават до 5 хиляди метра височина, Лияна изпада в тежка рецесия на височинна болест и не е в положение да върви. За да види смайващата хубост на непознатата за всеобщите туристи планина Палкойо, Вани подвига майка си на тил и я носи до горе.
Година по-късно, като помнят какъв брой старания са хвърлили в подчинение на планини и височини, двете са на борда на най-големия круизен транспортен съд в света и плават из Карибите в опашката на застрашителен ураган, който е заличил цели елементи от крайбрежията на острови, които посещават. След края на мързеливото опознаване на островни хубости, те отпътуват за Колумбия. Местната природа, прелестните и слънчеви хора, вълнуващите прекарвания, езда на коне посред пътя, потапянето в колумбийската джунгла ги карат да мечтаят да се върнат там и то за доста повече време.
Когато се разделят на летището в Богота́, Вани се устремява още веднъж към Перу, където с палатка обикаля две седмици по страховито високите и необикновено красиви планини.
И както се случва в живота, приключенията с мама един ден отстъпват пред любовта, която изпълва живота на младата жена. Вече със приключено обучение в областта на бизнеса и стопанската система, с добра работа, тя среща Келън и неговия питбул Сър Алекс Фъргюсън.
Лияна влиза в клуба на бъдещите обичани тъщи с изненада за Келън, който е почитател на същинския футбол. Тя му изпраща подпис от Димитър Бербатов върху фланелка с неговия номер, върху фотография и върху книгата му.
За последно майка и щерка са дружно в Мексико, където посрещат 30-тия рожден ден на Вани пред античната пирамида в Чичен-ица. Оттам отлитат назад към Калифорния, където с бъдещата свекърва Маргарет и основната шаферка Тереза, чехкиня по генезис, избират булчинската рокля. Вани към този момент и била основна шаферка на Тереза.
В деня, когато избира роклята за сватбата, Вани взима съдбоносно решение да промени името си и да се кръсти на обичаната баба Лиляна.

„ Американците не разбираха цялото ми име, необичайно им беше и съкращението Вани, трябваше за улеснение да се назовавам Нина, а това не съм аз! “, споделя младата жена. И тогава взема решение, че с имената на двете си баби всичко идва по местата си. В Америка процедурата е лесна и в новите документи тя към този момент е Лилиан Лурийн. И госпожа Райс.

Като дребен подарък за сватбарите, Лияна носи половин куфар с розови мускалчета, добавена е пивка родна ракия на 13 години, а за тези, които не знаят задоволително за България, майката на булката споделя небрежно за произхода на киселото мляко, българската писменост, маслодайната роза, лавандуловото благосъстояние. После обаче би трябвало да се подвигат тостове, преди сватбата да се трансформира в сложен урок по география, история и ботаника.

За да е ясно какъв брой пъстра е България, Лилиан Лурийн е поканила български танцов състав и след първото им хоро, мама и посетители от България се включват в „ Чичовото “, а след това всички американски посетители се учат на право хоро./24 часа