,fit(1920:897)&format=webp)
Нов член на масата: Как приемането на еврото от България пренарежда ЕЦБ
Когато дадена страна одобри еврото, постоянно поражда полемика за предстоящите последствия за паричния ѝ суверенитет.
Това включва някои опасения, само че и предстоящи изгоди, като да вземем за пример обстоятелството, че потребителите могат да пътуват, а фирмите да търгуват в цяла Европа, без да се постанова да обменят пари.
Както при всяко разширение на еврозоната, присъединението на България води до институционални промени за Евросистемата,, като се концентрира върху последствията за капитала и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет.
Как присъединението на България се отразява на капитала на ЕЦБ
ЕЦБ разполага със личен капитал, който ѝ разрешава да действа и да резервира финансовата си самостоятелност от политическо въздействие – принцип, който е категорично приет от Съда на Европейския съюз в решението по делото „ Banka Slovenije “.
Националните централни банки на Европейския съюз са единствените участници в капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ в размер на 10,8 милиарда евро е разпределен сред всички Национални централни банки на Европейски Съюз.
Делът на всяка се пресмята от ЕЦБ въз основа на финансовия ключ, който отразява каузи на съответната страна членка в общото население и Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Съгласно финансовия ключ делът на Българската национална банка (БНБ) в общия капитал е 0,9783%, което подхожда на 105,9 млн. евро. Такъв беше казусът преди страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година, добавя Централната банка.
Това, което обаче се промени на тази дата, е размерът на записания капитал на Българска народна банка, импортиран в ЕЦБ. Причината е, че Националните централни банки на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната са длъжни да заплащат единствено 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като принос към оперативните разноски. Това значи, че преди да се причисли към Евросистемата, България към този момент е внесла малко по-малко от 4 млн. евро, допълват от ЕЦБ.
Когато се причисли към Евросистемата, Българска народна банка трябваше да заплати останалите 96,25 % от своя записан капитал, възлизащ на 101,9 млн. евро.
В резултат на присъединението на България към Евросистемата е нараснало общия размер на импортирания капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, като се изключи сумите, които шестте Национални централни банки от Европейски Съюз отвън еврозоната към момента не са длъжни да внесат.
Преди присъединението си към Евросистемата Българска народна банка нямаше право да получава дял от разпределимите облаги на ЕЦБ и не беше длъжна да финансира нейните загуби. Сега, като акционер в ЕЦБ, има право на цялостния си дял от облагите на ЕЦБ, в сходство с финансовия ключ.
Тя може да бъде задължена да взе участие в покриването на загубите на ЕЦБ, в случай че Управителният съвет вземе такова решение, според член 33.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Българска народна банка към този момент получава своя дял от приходите, генерирани посредством интервенциите по паричната политика.
Освен че заплащат своя дял в капитала на ЕЦБ, националните централни банки от Евросистемата трансферират валутни запаси и способстват за запасите на ЕЦБ и обвързваните с тях хранителни запаси при присъединението си към Евросистемата.
Прехвърлянето на валутни запаси подсигурява, че ЕЦБ разполага с задоволителна ликвидност за осъществяване на възможни валутни интервенции. Вноските в запасите, спомагат за покриването на част от средствата, които ЕЦБ може да употребява за справяне с евентуалната реализация на опасности, изключително тези от финансов темперамент. В този подтекст Българска народна банка трансферира валутни запаси съразмерно на своя дял в записания капитал.
Как се трансформира процесът на взимане на решения в ЕЦБ
Най-висшият орган за взимане на решения в ЕЦБ, Управителният съвет, дава отговор за определянето на паричната политика. Още преди България да одобри еврото, шефът на Българска народна банка взе участие в съвещания на Общия съвет, който, наред с други въпроси, преглежда и въпроси, свързани с приемането на еврото.
Сега, когато България е част от еврозоната, шефът Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и 21 шефове на Националните централни банки от еврозоната.
Постепенното разширение на еврозоната и с това възходящият брой на членовете на Управителния съвет трансфораха вземането на решения в комплицирано логистично предизвикателство, означават в обявата от ЕЦБ.
Не всички шефове имат право на глас при всяко решение.
С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето е значимо процесите на взимане на решения да са управляеми, с цел да могат да се вземат навреме. За да се реализира това, Уставът на ЕСЦБ, който дефинира действието на ЕЦБ, лимитира броя на членовете на Управителния съвет с право на глас до 21, когато броят на представителите на шефовете на НЦБ надвиши 18.
Когато през 2015 година Литва става 19-ата, включила се към еврозоната, този предел е доближат и по този начин се вкарва нова система на ротационно право на глас. Съгласно нея шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право на глас на всички съвещания на Управителния съвет. Всички останали– 21-те шефове на Националните централни банки от еврозоната, си поделят останалите 15 гласа на инцидентен ротационен принцип, като от време на време се отхвърлят от правото си на глас.
Някои шефове имат право на глас по-рядко от други.
За да се регистрира относителният размер и икономическото значение на техните страни, както и значимостта на техните финансови центрове, шефовете са разграничени на две групи. Правата на глас в тях се редуват всеки месец на инцидентен принцип.
Първата група се състои от шефовете на петте най-големи страни от еврозоната – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, които си поделят четири гласа. Това значи, че всеки се отхвърля от правото си на глас един път на всеки пет месеца.
Във втората група включването на шефа на Българска народна банка значи, че останалите 11 гласасе разпределят сред 16 шефове, което усилва честотата, с която всеки краткотрайно се отхвърля от правото си на глас. Понастоящем четирима шефове се отхвърлят от правото си на глас всеки месец.
Независимо от ротацията на гласуването, всички членове на Управителния съвет имат право да участват на всички съвещания, да получават цялата документи и да упражняват правото си на изявление.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус.
В този подтекст опцията да се показват причини и да се взе участие в полемиката може да е толкоз значима, колкото и формалното право на глас.
В някои обстановки обаче се постанова да се организира официално гласоподаване.
В тези случаи Управителният съвет взема решения с нормално болшинство. Това изключва решенията по избрани въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, финансовия ключ за присъединяване в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни запаси към ЕЦБ, разпределянето на паричните доходи при осъществяването на функционалността на паричната политика, и разпределянето на облагите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете се претеглят съгласно каузи на всяка Национална централна банка във импортирания капитал на ЕЦБ, до момента в който шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тегло на гласа, равно на нула. С включването на шефа на Българска народна банка в Управителния съвет, делът на Българска народна банка се прибавя към общата тежест, което леко понижава относителната тежест на гласовете на останалите 20 Национална централни банки при тези решения на акционерите.
Когато дадена страна се причисли към еврозоната, публичното внимание нормално се концентрира върху въздействието й.
Но промени настъпват и зад кулисите.
Внесеният капитал на ЕЦБ – и затова структурата й на благосъстоятелност, се поправя всякога, когато страна членка одобри еврото.
Когато Национална централна банка се причисли към Евросистемата, системата за гласоподаване при вземането на решения се актуализира, с цел да се приспособи към новия член. Всеки път, когато еврозоната се уголемява, ЕЦБ също се развива.
Това включва някои опасения, само че и предстоящи изгоди, като да вземем за пример обстоятелството, че потребителите могат да пътуват, а фирмите да търгуват в цяла Европа, без да се постанова да обменят пари.
Както при всяко разширение на еврозоната, присъединението на България води до институционални промени за Евросистемата,, като се концентрира върху последствията за капитала и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет.
Как присъединението на България се отразява на капитала на ЕЦБ
ЕЦБ разполага със личен капитал, който ѝ разрешава да действа и да резервира финансовата си самостоятелност от политическо въздействие – принцип, който е категорично приет от Съда на Европейския съюз в решението по делото „ Banka Slovenije “.
Националните централни банки на Европейския съюз са единствените участници в капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ в размер на 10,8 милиарда евро е разпределен сред всички Национални централни банки на Европейски Съюз.
Делът на всяка се пресмята от ЕЦБ въз основа на финансовия ключ, който отразява каузи на съответната страна членка в общото население и Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Съгласно финансовия ключ делът на Българската национална банка (БНБ) в общия капитал е 0,9783%, което подхожда на 105,9 млн. евро. Такъв беше казусът преди страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година, добавя Централната банка.
Това, което обаче се промени на тази дата, е размерът на записания капитал на Българска народна банка, импортиран в ЕЦБ. Причината е, че Националните централни банки на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната са длъжни да заплащат единствено 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като принос към оперативните разноски. Това значи, че преди да се причисли към Евросистемата, България към този момент е внесла малко по-малко от 4 млн. евро, допълват от ЕЦБ.
Когато се причисли към Евросистемата, Българска народна банка трябваше да заплати останалите 96,25 % от своя записан капитал, възлизащ на 101,9 млн. евро.
В резултат на присъединението на България към Евросистемата е нараснало общия размер на импортирания капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, като се изключи сумите, които шестте Национални централни банки от Европейски Съюз отвън еврозоната към момента не са длъжни да внесат.
Преди присъединението си към Евросистемата Българска народна банка нямаше право да получава дял от разпределимите облаги на ЕЦБ и не беше длъжна да финансира нейните загуби. Сега, като акционер в ЕЦБ, има право на цялостния си дял от облагите на ЕЦБ, в сходство с финансовия ключ.
Тя може да бъде задължена да взе участие в покриването на загубите на ЕЦБ, в случай че Управителният съвет вземе такова решение, според член 33.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.
Българска народна банка към този момент получава своя дял от приходите, генерирани посредством интервенциите по паричната политика.
Освен че заплащат своя дял в капитала на ЕЦБ, националните централни банки от Евросистемата трансферират валутни запаси и способстват за запасите на ЕЦБ и обвързваните с тях хранителни запаси при присъединението си към Евросистемата.
Прехвърлянето на валутни запаси подсигурява, че ЕЦБ разполага с задоволителна ликвидност за осъществяване на възможни валутни интервенции. Вноските в запасите, спомагат за покриването на част от средствата, които ЕЦБ може да употребява за справяне с евентуалната реализация на опасности, изключително тези от финансов темперамент. В този подтекст Българска народна банка трансферира валутни запаси съразмерно на своя дял в записания капитал.
Как се трансформира процесът на взимане на решения в ЕЦБ
Най-висшият орган за взимане на решения в ЕЦБ, Управителният съвет, дава отговор за определянето на паричната политика. Още преди България да одобри еврото, шефът на Българска народна банка взе участие в съвещания на Общия съвет, който, наред с други въпроси, преглежда и въпроси, свързани с приемането на еврото.
Сега, когато България е част от еврозоната, шефът Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и 21 шефове на Националните централни банки от еврозоната.
Постепенното разширение на еврозоната и с това възходящият брой на членовете на Управителния съвет трансфораха вземането на решения в комплицирано логистично предизвикателство, означават в обявата от ЕЦБ.
Не всички шефове имат право на глас при всяко решение.
С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето е значимо процесите на взимане на решения да са управляеми, с цел да могат да се вземат навреме. За да се реализира това, Уставът на ЕСЦБ, който дефинира действието на ЕЦБ, лимитира броя на членовете на Управителния съвет с право на глас до 21, когато броят на представителите на шефовете на НЦБ надвиши 18.
Когато през 2015 година Литва става 19-ата, включила се към еврозоната, този предел е доближат и по този начин се вкарва нова система на ротационно право на глас. Съгласно нея шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право на глас на всички съвещания на Управителния съвет. Всички останали– 21-те шефове на Националните централни банки от еврозоната, си поделят останалите 15 гласа на инцидентен ротационен принцип, като от време на време се отхвърлят от правото си на глас.
Някои шефове имат право на глас по-рядко от други.
За да се регистрира относителният размер и икономическото значение на техните страни, както и значимостта на техните финансови центрове, шефовете са разграничени на две групи. Правата на глас в тях се редуват всеки месец на инцидентен принцип.
Първата група се състои от шефовете на петте най-големи страни от еврозоната – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, които си поделят четири гласа. Това значи, че всеки се отхвърля от правото си на глас един път на всеки пет месеца.
Във втората група включването на шефа на Българска народна банка значи, че останалите 11 гласасе разпределят сред 16 шефове, което усилва честотата, с която всеки краткотрайно се отхвърля от правото си на глас. Понастоящем четирима шефове се отхвърлят от правото си на глас всеки месец.
Независимо от ротацията на гласуването, всички членове на Управителния съвет имат право да участват на всички съвещания, да получават цялата документи и да упражняват правото си на изявление.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус.
В този подтекст опцията да се показват причини и да се взе участие в полемиката може да е толкоз значима, колкото и формалното право на глас.
В някои обстановки обаче се постанова да се организира официално гласоподаване.
В тези случаи Управителният съвет взема решения с нормално болшинство. Това изключва решенията по избрани въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, финансовия ключ за присъединяване в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни запаси към ЕЦБ, разпределянето на паричните доходи при осъществяването на функционалността на паричната политика, и разпределянето на облагите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете се претеглят съгласно каузи на всяка Национална централна банка във импортирания капитал на ЕЦБ, до момента в който шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тегло на гласа, равно на нула. С включването на шефа на Българска народна банка в Управителния съвет, делът на Българска народна банка се прибавя към общата тежест, което леко понижава относителната тежест на гласовете на останалите 20 Национална централни банки при тези решения на акционерите.
Когато дадена страна се причисли към еврозоната, публичното внимание нормално се концентрира върху въздействието й.
Но промени настъпват и зад кулисите.
Внесеният капитал на ЕЦБ – и затова структурата й на благосъстоятелност, се поправя всякога, когато страна членка одобри еврото.
Когато Национална централна банка се причисли към Евросистемата, системата за гласоподаване при вземането на решения се актуализира, с цел да се приспособи към новия член. Всеки път, когато еврозоната се уголемява, ЕЦБ също се развива.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ