Теория за фантомното време – 3 века несъществуваща, фалшифицирана история
Когато доктор Ханс-Улрих Нимиц показва своя труд върху хипотезата за фантомното време, той учтиво моли читателите си да бъдат търпеливи, благосклонни и отворени към нови хрумвания, тъй като изказванията му са извънредно противоречиви. Причината е, че в своята доктрина той има три невероятни оферти: 1) Преди стотици години календарът е бил запълнен с 297 години, които в никакъв случай не са се случили; 2) Става въпрос за 1708г; 3) Поддръжниците на тази доктрина не са идиоти.
Според теорията за фантомното време, ранното Средновековие (614-911г) не се е случвало, а е добавено в календара преди доста години, инцидентно, посредством неправилно разчитане на документи или преднамерено, посредством фалшификации от конспиратори. Това би означавало, че всички артефакти, датирани от тези епохи, в действителност принадлежат към други интервали, а всички събития, за които знаем, че са се случили тогава, са станали в други години или са чиста проба небивалица.
Немският историк Хериберт Илиг първи излиза с тази концепция, като съгласно него да вземем за пример Карл Велики е фиктивен персонаж. Но на какви доказателства се базират неговите изказвания?
Изглежда, че историците са попадали на доста фалшифицирани документи от Средновековието и това е била съществена тематика на археологическата конференция в Мюнхен през 1986г. В своята лекция тогава, Хорст Фърман, президент на института Monumenta Germaniae Historica, разказва по какъв начин някои документи, фалшифицирани от Римокатолическата черква през Средновековието са били основани стотици години преди да им „ пристигна момента “, след което са били признати от обществото като същински. Това значи, че който и да е създал тези имитации, би трябвало да е бил доста ловък в предричането на бъдещето… или има някакво противоречие в изчисляването на датите.
Това е първото доказателство, което подбужда любознанието на Илиг. Той се чудел за какво църквата ще подправя документи стотици години преди да влязат те в приложимост. И по този начин той и неговата група изследват други имитации от предходни епохи и откриват хронологични несъответствия. Това ги кара да проверяват генезис на григорианския календар, където откриват още повече разминавания.
През 1582г календарът, който използваме и през днешния ден, е въведен от папа Григорий XIII, с цел да замести остарелия юлиански календар, влезнал в приложимост през 45г.пр.Хр. Григорианският е основан по този начин, че да поправи 10-дневно противоречие, получило се заради обстоятелството, че годината в юлианския е била 10.8 по-дълга. Но по изчисленията на Хериберт Илиг, 1627-те години, минали от въвеждането на юлианския календар са довели до 13 дни противоречие – за неточност от 10 дни е трябвало да са минали единствено 1257 години.
Илиг и съидейниците му стартират да търсят други пропуски в историята и откриват няколко. Например показва се, че построяването на Константинопол е почнало през 558г и е траяло до 908г. Дали в действителност градът е бил строен 350 години? От техните открития те заключават, че в даден миг, към календара са били добавени 297 години, без да дават отговор на действително минал интервал.
Още повече, те считат, че римският император Ото III, папа Силвестър II и византийският император Константин VII са хората, стоели зад тази интрига.
Понякога сходна налудничава доктрина може да звучи примамливо, изключително когато е напасната към обстоятелствата. Но както Карл Сейгън е споделил, изключителните изказвания изискват изключителни доказателства. Изглежда, че доказателствата на Илига са единствено косвени и заключенията му са крайни. Хипотезата му повдига някои забавни въпроси за Тъмните епохи и показва несъответствия в историята, само че да се стига до такива изводи без теоретичен метод е проблем.
Не единствено това, само че и догатките му за вероятните претекстове за тази интрига граничат с нелепото. Например, в първата му доктрина Илиг твърди, че Ото III е трансформирал календара, с цел да ръководи в 1000-та година, тъй като това пасвала на разбирането му за християнския милениаризъм.
Дали в действителност е имало проект на най-високопоставените лица в света по това време да прибавят близо 3 века несъществуваща история? Трудно е да се каже – нужни са доста повече доказателства и изследвания.
