Радостин Стойчев на 50: Мечтая да направя нещо в България
Когато човек стартира да си брои трофеите, това е началото на края, безапелационен е експертът
Най-успешният клубен български треньор в историята – Радостин Стойчев, през днешния ден чества своя 50-годишен празник. Специалистът, който трансформира Тренто в институция в италианския волейбол, приказва пред „ Тема Спорт” за миналото време, триумфите и провалите, хубавите и тъжните моменти. Той се е прицелил в нов връх, този път извоюван с сегашния му клуб Верона.
Г-н Стойчев, имате ли чувството, че сте в навечерието на 50-ия си празник?
- Честно казано, не се усещам на 50, само че за жалост това са обстоятелствата. Би ми се желало и се усещам на доста по-малко, само че такава е действителността.
Каква в действителност е действителността за Радостин Стойчев?
- Смятам, че е много рано за равносметки, занапред имам планове, които ще развъртвам, тъй че не желая да се обръщам обратно и да мисля за това какво съм постигнал. Интересува ме бъдещето. Концентрирам се върху него, а не да пиша записки. Всяка година публицисти както от Италия, по този начин и от България ми оферират да пиша книги, само че не е уместно и е доста рано.
Със сигурност ще има какво да се прочете в тях…
- Когато реша да го направя,
ще напиша единствено истината
Сега е доста рано.
Как ви звучи определението „ Най-успешният клубен треньор в България”?
- Не ме вълнува. Не ми звучи по никакъв начин. Аз съм имал опцията да съм на вярното място в точното време и съм добре съзнателен, че резултатите са плод на работата на доста хора. Приносът е на доста хора. Както ни го демонстрира личната история, със същите познания и старания, които влагам, в несъответствуваща обстановка не се реализират резултати. Така че съм доста спокоен във връзка с такива избрания. Не се главозамайвам и съм доста крепко стъпил на земята. Знам какво ми костват тези резултати и се надявам да ги има и в бъдеще.
Смятал ли сте, когато сте стартирал кариерата си на треньор доскоро повече от 15 години, че всичко това ще стои против вашата визитка?
- Абсолютно постоянно съм бил уверен, че желая да стана треньор, с цел да надвивам. Никога не съм си задавал въпроса дали ще се оправя. От самото начало съм твърдо уверен в това, което върша. Резултатите обаче са плод от доста фактори. Затова дали съм уверен, че мога да ги реализирам – да, уверен съм.
Личността Радостин Стойчев разграничава ли се от треньора Радостин Стойчев?
- Определено доста се разграничава. Функцията ми на треньор предопределя доста отговорности, условия и избран тип държание и отношение. В персоналния живот съм доста по-различен. Много хора ме познават, тъй че могат да разясняват. Така го усещам – двете неща са доста разнообразни.
Казахте, че занапред предстоят огромни планове пред вас, само че в случай че би трябвало да теглите чертата в този момент, съумял ли ще се чувствате?
- Всичко е релативно. Сравнено с кого и с какво? Повече мисля за неуспехите и нещата, които не съм постигнал. Тези, които не съм съумял, доста повече мисля за тях и ги проучвам, в сравнение с триумфите. През тях минавам за ден-два, по-късно не мога да пребивавам с тях.
Загубите ми тежат доста повече
В подобен случай кое ви тежи най-вече?
- Винаги, когато си покрай резултата, знаеш че си работил доста, дал си всичко и най-после нещо ти липсва, тогава е доста тежко. Но загубите са здравословни, тъй като ти демонстрират какво не си направил и какво би трябвало да свършиш, с цел да станеш по-силен. Важното е да можеш да анализираш загубите.
Има ли доста неща, за които да съжалявате?
- Понеже всичките ми решения са осъзнати, е мъчно да скърбя за нещо. Стоя зад дейностите си и когато направя нещо, не скърбя по-късно. Ако сгреша в отношението си към някого, за това скърбя, само че съм безусловно кадърен да се извиня, да кажа „ извинявай”, в случай че знам, че съм сбъркал.
Връщате ли се постоянно към това бурно лято от 2012-а? И какво би направил сегашният Радостин Стойчев по отношение на онази обстановка?
- Същото бих направил, безусловно, без никаква разлика. Няма какво да мисля, тогава всичко съм направил на трезва глава, без страст и външна причина. Било е осъзнато и съм го направил, тъй като съм знаел какво би трябвало да се стори и че някой би трябвало да го направи. Това е от нещата, които в миналото, както съм заречен, ще опиша.
Тренто ли е мястото, което се трансформира във вашия същински дом? Там ли се чувствахте най-на място?
- Със сигурност. Периодът там беше доста дълъг, хората ме одобриха по специфичен метод, реализирах ужасно доста триумфи. Това е мястото, което ми е най на сърце. Чувствал съм се добре и в Русия, в Турция и даже в България, когато бях треньор, се усещах доста добре, тъй като беше доста стимулиращо макар компликациите. Навсякъде, където съм бил, се усещам добре. Всеки план има своя сексапил, своите компликации, само че и своите тласъци. Трябва да има тласък, по тази причина си потеглих от Тренто, тъй като
всичко стартира да се трансформира в рутина
а това не беше добре. Имах потребност от нещо ново. Това, което съм могъл да дам на града и клуба, съм го направил, както и съм получил ужасно доста. Изключително доста съм благодарен на всички там, тъй като те ми помогнаха да реализира тези резултати. Продължавам да пребивавам в Тренто – къщата, фамилията и приятелите ми са там. Това е нещо, което не може да се промени.
21 трофеи и купи като треньор. Много или малко са?
- За мен са доста малко. Спомням си, както споделих, загубите. Искам доста повече, по-амбициран съм, знам повече и мога повече. Трябва да мисля за нови победи. Тези 21 трофея не ме интересуват. Когато човек стартира да ги брои, това е началото на края. Аз в действителност не знам какъв брой са и в никакъв случай не им обръщам внимание.
В подобен случай имате ли най-ценен?
- Имам някои специфични. Едната е успеха с Тренто през 2013-а, когато обстановката беше прочувствена, и това е най-хубавото прекарване в живота ми. Титулярният разпределител Рафаел беше контузен и беше преживяване, което в никакъв случай няма да не помни. Морално бе доста скъпа. Другото е третата Шампионска лига, която спечелихме като домакини с Тренто (в Болцано). Това са двете най-емоционални неща, които съм претърпял в спорта.
Какво сте си сложил като цел с плана „ Верона”? - В спорта единственото, което има смисъл, е крайната победа. Това ми е задачата. Наясно съм какъв брой надалеч сме от останалите, знам какво ни следва и би трябвало да създадем, само че задачата е една – да спечелим купата. Невероятно звучи сега, само че
за мен не са празни приказки
желая да го направя. Дали ще отнеме 1, 2 или 3 години, ще стане ясно, само че задачата е такава. Нямам упоритости да играем плейоф, да влезем в четворката или да играем добре.
Замислял ли сте се за още по-сериозно развиване на плана Стойчев-Казийски в България и спечелването на купата при мъжете един ден?
- Абсолютно, дори ежедневно мисля натам. Този план ми лишава доста време и сила, изключително през лятото. Категорично имаме упоритост да го развием, само че това минава през създаване на материална база. Това е най-важното за нас. Ако го реализираме, нямам подозрение по какъв начин ще стигнем и до спортните триумфи. В сегашния миг упражняваме в три разнообразни зали и имаме редуцирани часове. Това ни затруднява и фантазията ми е да си построим зала.
Когато този миг настъпи, ще ви забележим ли още веднъж в България като треньор?
- Не считам, че даже е належащо. Ще продължа да давам доста сила на този план, само че там има хора, които започнаха с мен и Матей и се развиват. Ние ще оказваме помощ, само че и други хора заслужават да оберат плодовете на този план.
А виждате ли се въобще някой ден назад в България под формата на треньор, началник или пък президент на федерацията?
- Управител на федерацията изрично не, тъй като
не съм задоволително богат
и не мога да си го разреша. Това би трябвало да е социална функционалност, а аз не мога да си го разреша. Като треньор или друга форма – да. Много желая да върша нещо в България и за България. Това ми е фантазия, само че сега е възпрепятствана от най-различни условия.
Завръщане отпред на националния тим настоящо ли е?
- Не, тъй като е в далечно бъдеще и би трябвало да се трансформират изискванията.
Какво ви даде волейболът и взе ли ви нещо?
- Даде ми ужасно доста страст, другарства, централизация и организация, тъй като в спорта човек би трябвало да е проведен. Научи ме на доста неща, оказа помощ ми да обиколя света и да намеря доста другари. Отне ми доста от персоналния живот, доста време от фамилията, от тези другари и доста безсънни нощи. Но нещата постоянно си имат цена.
Висока ли е тя за вас?
- Висока е, само че съм доста удовлетворен да я заплащам.
Замислял ли сте се дали можете да живеете някой ден без волейбол?
- Мога, стига да намеря нещо, което да ме подтиква по този метод. Лесно намирам тласъци и нови планове. Мога да пребивавам и с тях. Важното е да са на високо равнище. Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Най-успешният клубен български треньор в историята – Радостин Стойчев, през днешния ден чества своя 50-годишен празник. Специалистът, който трансформира Тренто в институция в италианския волейбол, приказва пред „ Тема Спорт” за миналото време, триумфите и провалите, хубавите и тъжните моменти. Той се е прицелил в нов връх, този път извоюван с сегашния му клуб Верона.
Г-н Стойчев, имате ли чувството, че сте в навечерието на 50-ия си празник?
- Честно казано, не се усещам на 50, само че за жалост това са обстоятелствата. Би ми се желало и се усещам на доста по-малко, само че такава е действителността.
Каква в действителност е действителността за Радостин Стойчев?
- Смятам, че е много рано за равносметки, занапред имам планове, които ще развъртвам, тъй че не желая да се обръщам обратно и да мисля за това какво съм постигнал. Интересува ме бъдещето. Концентрирам се върху него, а не да пиша записки. Всяка година публицисти както от Италия, по този начин и от България ми оферират да пиша книги, само че не е уместно и е доста рано.
Със сигурност ще има какво да се прочете в тях…
- Когато реша да го направя,
ще напиша единствено истината
Сега е доста рано.
Как ви звучи определението „ Най-успешният клубен треньор в България”?
- Не ме вълнува. Не ми звучи по никакъв начин. Аз съм имал опцията да съм на вярното място в точното време и съм добре съзнателен, че резултатите са плод на работата на доста хора. Приносът е на доста хора. Както ни го демонстрира личната история, със същите познания и старания, които влагам, в несъответствуваща обстановка не се реализират резултати. Така че съм доста спокоен във връзка с такива избрания. Не се главозамайвам и съм доста крепко стъпил на земята. Знам какво ми костват тези резултати и се надявам да ги има и в бъдеще.
Смятал ли сте, когато сте стартирал кариерата си на треньор доскоро повече от 15 години, че всичко това ще стои против вашата визитка?
- Абсолютно постоянно съм бил уверен, че желая да стана треньор, с цел да надвивам. Никога не съм си задавал въпроса дали ще се оправя. От самото начало съм твърдо уверен в това, което върша. Резултатите обаче са плод от доста фактори. Затова дали съм уверен, че мога да ги реализирам – да, уверен съм.
Личността Радостин Стойчев разграничава ли се от треньора Радостин Стойчев?
- Определено доста се разграничава. Функцията ми на треньор предопределя доста отговорности, условия и избран тип държание и отношение. В персоналния живот съм доста по-различен. Много хора ме познават, тъй че могат да разясняват. Така го усещам – двете неща са доста разнообразни.
Казахте, че занапред предстоят огромни планове пред вас, само че в случай че би трябвало да теглите чертата в този момент, съумял ли ще се чувствате?
- Всичко е релативно. Сравнено с кого и с какво? Повече мисля за неуспехите и нещата, които не съм постигнал. Тези, които не съм съумял, доста повече мисля за тях и ги проучвам, в сравнение с триумфите. През тях минавам за ден-два, по-късно не мога да пребивавам с тях.
Загубите ми тежат доста повече
В подобен случай кое ви тежи най-вече?
- Винаги, когато си покрай резултата, знаеш че си работил доста, дал си всичко и най-после нещо ти липсва, тогава е доста тежко. Но загубите са здравословни, тъй като ти демонстрират какво не си направил и какво би трябвало да свършиш, с цел да станеш по-силен. Важното е да можеш да анализираш загубите.
Има ли доста неща, за които да съжалявате?
- Понеже всичките ми решения са осъзнати, е мъчно да скърбя за нещо. Стоя зад дейностите си и когато направя нещо, не скърбя по-късно. Ако сгреша в отношението си към някого, за това скърбя, само че съм безусловно кадърен да се извиня, да кажа „ извинявай”, в случай че знам, че съм сбъркал.
Връщате ли се постоянно към това бурно лято от 2012-а? И какво би направил сегашният Радостин Стойчев по отношение на онази обстановка?
- Същото бих направил, безусловно, без никаква разлика. Няма какво да мисля, тогава всичко съм направил на трезва глава, без страст и външна причина. Било е осъзнато и съм го направил, тъй като съм знаел какво би трябвало да се стори и че някой би трябвало да го направи. Това е от нещата, които в миналото, както съм заречен, ще опиша.
Тренто ли е мястото, което се трансформира във вашия същински дом? Там ли се чувствахте най-на място?
- Със сигурност. Периодът там беше доста дълъг, хората ме одобриха по специфичен метод, реализирах ужасно доста триумфи. Това е мястото, което ми е най на сърце. Чувствал съм се добре и в Русия, в Турция и даже в България, когато бях треньор, се усещах доста добре, тъй като беше доста стимулиращо макар компликациите. Навсякъде, където съм бил, се усещам добре. Всеки план има своя сексапил, своите компликации, само че и своите тласъци. Трябва да има тласък, по тази причина си потеглих от Тренто, тъй като
всичко стартира да се трансформира в рутина
а това не беше добре. Имах потребност от нещо ново. Това, което съм могъл да дам на града и клуба, съм го направил, както и съм получил ужасно доста. Изключително доста съм благодарен на всички там, тъй като те ми помогнаха да реализира тези резултати. Продължавам да пребивавам в Тренто – къщата, фамилията и приятелите ми са там. Това е нещо, което не може да се промени.
21 трофеи и купи като треньор. Много или малко са?
- За мен са доста малко. Спомням си, както споделих, загубите. Искам доста повече, по-амбициран съм, знам повече и мога повече. Трябва да мисля за нови победи. Тези 21 трофея не ме интересуват. Когато човек стартира да ги брои, това е началото на края. Аз в действителност не знам какъв брой са и в никакъв случай не им обръщам внимание.
В подобен случай имате ли най-ценен?
- Имам някои специфични. Едната е успеха с Тренто през 2013-а, когато обстановката беше прочувствена, и това е най-хубавото прекарване в живота ми. Титулярният разпределител Рафаел беше контузен и беше преживяване, което в никакъв случай няма да не помни. Морално бе доста скъпа. Другото е третата Шампионска лига, която спечелихме като домакини с Тренто (в Болцано). Това са двете най-емоционални неща, които съм претърпял в спорта.
Какво сте си сложил като цел с плана „ Верона”? - В спорта единственото, което има смисъл, е крайната победа. Това ми е задачата. Наясно съм какъв брой надалеч сме от останалите, знам какво ни следва и би трябвало да създадем, само че задачата е една – да спечелим купата. Невероятно звучи сега, само че
за мен не са празни приказки
желая да го направя. Дали ще отнеме 1, 2 или 3 години, ще стане ясно, само че задачата е такава. Нямам упоритости да играем плейоф, да влезем в четворката или да играем добре.
Замислял ли сте се за още по-сериозно развиване на плана Стойчев-Казийски в България и спечелването на купата при мъжете един ден?
- Абсолютно, дори ежедневно мисля натам. Този план ми лишава доста време и сила, изключително през лятото. Категорично имаме упоритост да го развием, само че това минава през създаване на материална база. Това е най-важното за нас. Ако го реализираме, нямам подозрение по какъв начин ще стигнем и до спортните триумфи. В сегашния миг упражняваме в три разнообразни зали и имаме редуцирани часове. Това ни затруднява и фантазията ми е да си построим зала.
Когато този миг настъпи, ще ви забележим ли още веднъж в България като треньор?
- Не считам, че даже е належащо. Ще продължа да давам доста сила на този план, само че там има хора, които започнаха с мен и Матей и се развиват. Ние ще оказваме помощ, само че и други хора заслужават да оберат плодовете на този план.
А виждате ли се въобще някой ден назад в България под формата на треньор, началник или пък президент на федерацията?
- Управител на федерацията изрично не, тъй като
не съм задоволително богат
и не мога да си го разреша. Това би трябвало да е социална функционалност, а аз не мога да си го разреша. Като треньор или друга форма – да. Много желая да върша нещо в България и за България. Това ми е фантазия, само че сега е възпрепятствана от най-различни условия.
Завръщане отпред на националния тим настоящо ли е?
- Не, тъй като е в далечно бъдеще и би трябвало да се трансформират изискванията.
Какво ви даде волейболът и взе ли ви нещо?
- Даде ми ужасно доста страст, другарства, централизация и организация, тъй като в спорта човек би трябвало да е проведен. Научи ме на доста неща, оказа помощ ми да обиколя света и да намеря доста другари. Отне ми доста от персоналния живот, доста време от фамилията, от тези другари и доста безсънни нощи. Но нещата постоянно си имат цена.
Висока ли е тя за вас?
- Висока е, само че съм доста удовлетворен да я заплащам.
Замислял ли сте се дали можете да живеете някой ден без волейбол?
- Мога, стига да намеря нещо, което да ме подтиква по този метод. Лесно намирам тласъци и нови планове. Мога да пребивавам и с тях. Важното е да са на високо равнище. Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ