Oсобен поглед: Предозиране с реалност
Когато човек е в потрес, е принуден от събитията да се приспособява към действителността, без да разполага с задоволително запаси и психоемоционална зрялост. Тоест, в положение на потрес, без значение от възрастта, човек реагира детско, по детскии реакцията е постоянно в жанр „ бий се, бягай или замръзни “.
По същия механизъм, когато обществото се шокира, то се бие и тълпата желае да линчува или бяга и отхвърля проблемите или ги омаловажава като че ли нищо не се е случило, или просто замръзва в ступор. Нито една от тези реакции обаче не лекува обстановката, т.е.,не съставлява коригиращ опит и закономерно порочният модел продължава да съществува.
Години наред в България на насилието се гледа като на норма. Да упражниш първобитна мощ и надзор и да наложиш волята си над друго човешко създание се е трансформирало в примитивен инструмент за стимулиране и подсилване на нежното Его. В подтекста на психосексуалното развиване на личността, този вид държание подхожда на три до петгодишна възраст.
Агресията има хиляди лица. Тя не е единствено в шамара, крушето, ритника, макетното ножче, тя е и в словото. Когато наричаш мислещите друго от теб „ планктон “, „ мърша “, „ подчовек “ – упражняваш принуждение.
Медиите също упражняват принуждение, когато се погазват правилата на положителната процедура в името на „ първо нашата телевизия ви заяви... “. Насилие е, когато покажеш по малкия екран жилището на арбитър, от който се чака да чете присъда. Насилие е да квалифицираш дерогативно едни младежи, тъй като отиват да гледат един съответен филм. Насилие е да питаш „ а какво ще кажеш за... “ като опит за мотив против изложена от различен теза...
Толкова доста експанзия има в обществото ни, а това значи, че изпод се спотайват доста страхове, а пък те са единствено догатките, които човек прави на база на недостиг на знание. Да го кажем и в противоположен ред - безпросветността води до догатки, а те раждат страхове, които угнетяват и се показват посредством експанзия.
Чуйте още от диалога на доктор Кацаров с психиатъра доктор Васил Урумов в звуковия файл!
По същия механизъм, когато обществото се шокира, то се бие и тълпата желае да линчува или бяга и отхвърля проблемите или ги омаловажава като че ли нищо не се е случило, или просто замръзва в ступор. Нито една от тези реакции обаче не лекува обстановката, т.е.,не съставлява коригиращ опит и закономерно порочният модел продължава да съществува.
Години наред в България на насилието се гледа като на норма. Да упражниш първобитна мощ и надзор и да наложиш волята си над друго човешко създание се е трансформирало в примитивен инструмент за стимулиране и подсилване на нежното Его. В подтекста на психосексуалното развиване на личността, този вид държание подхожда на три до петгодишна възраст.
Агресията има хиляди лица. Тя не е единствено в шамара, крушето, ритника, макетното ножче, тя е и в словото. Когато наричаш мислещите друго от теб „ планктон “, „ мърша “, „ подчовек “ – упражняваш принуждение.
Медиите също упражняват принуждение, когато се погазват правилата на положителната процедура в името на „ първо нашата телевизия ви заяви... “. Насилие е, когато покажеш по малкия екран жилището на арбитър, от който се чака да чете присъда. Насилие е да квалифицираш дерогативно едни младежи, тъй като отиват да гледат един съответен филм. Насилие е да питаш „ а какво ще кажеш за... “ като опит за мотив против изложена от различен теза...
Толкова доста експанзия има в обществото ни, а това значи, че изпод се спотайват доста страхове, а пък те са единствено догатките, които човек прави на база на недостиг на знание. Да го кажем и в противоположен ред - безпросветността води до догатки, а те раждат страхове, които угнетяват и се показват посредством експанзия.
Чуйте още от диалога на доктор Кацаров с психиатъра доктор Васил Урумов в звуковия файл!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ