Европейската бронзова епоха
Когато човечеството разкрило металите и стартира да ги употребява, настъпила нова ера – по-богата и блестяща.
Но особено на европейската железна просвета й липсва оригиналността и уникалността, които са присъщи на европейското изкуство от каменната ера. Данните демонстрират, че способността за добиване и обработка на метали произлиза от Западна Азия. Оттук бронзът се популяризирал основно към Източна и Северна Азия, както и към Средиземноморския район. Третата посока на разпространяването му била към Северна и Централна Европа, евентуално по крайбрежията на Черно море и Дунав; тя достигнала северната част на Балканския полуостров и Северна Италия. Европейската бронзова ера траяла, най-общо казано, от 2500 до 700 гг. прочие Хр. – с отклонения в другите европейски райони.
Бронзът стигнал до северната част на Европа по огромните немски реки, вливащи се в Балтийско море. По същия път в противоположна посока племената, които получавали бронзови оръжия и съдове, от своя страна изпращали кехлибар.
Бронзовата европейска просвета в чистия си тип се развива най-пълно в земите на днешна Унгария, Швейцария и на север – на територията на Англия, Ирландия, Скандинавия и Северна Германия. Там многочислените артефакти демонстрират, че бронзът първо бил отливан, а едвам по-късно започвала обработката му посредством коване.
Вносът на блестящия и еластичен метал предизвикал същинска гражданска война в общата атмосфера на тогавашния европейски живот. Повечето от инструментите и оръжията, които до тогава се правели от камък, рог и кост, а при по-напредналите народности – от мед, почнали да се създават от бронз. Кинжалите се трансформирали изначало в къси, а след това и в дълги мечове. Дамите получили разнообразни аксесоари от бронз – гребени, фибули, такъми към облеклото, които към този момент се трансформирали в творби на изкуството. Много предмети и декорации, за които преди употребявали слабообработени или напълно необработени естествени материали – камък, кости или дървесина, почнали да се създават от бронз.
Поради гъвкавостта на бронза се появили декоративни форми, които до тогава не били известни. Настъпило времето на „ закръгляването “ – почнали да изливат или коват обръчи-диадеми за глава, колиета, гривни за ръце и крайници, пръстени, вериги и верижки. Дрехите и предметите от бита се украсявали с кръгли бронзови щитчета.
Въпреки това, основите на другите изкуства не се трансформирали незабавно. Къщите и колибите в Северна и Централна Европа не престават да се построяват на същите правила, както в каменната епоха. В Швейцария се откриват постройки от бронзовата ера върху дървени и каменни пилони. Строели ги в езерата, надалеч от брега, а мостовете към тях били дълги от време на време до 300 метра.
Селищата ставали по-обширни и от време на време се превръщали в цъфтящи, гъсто обитаеми градчета, ситуирани над водната повърхнина.
Бронзовата ера в доста елементи от Европа съответствува с опитомяването на конете и потреблението на колелото; появяват се талиги и колесници. По всяка възможност точно тогава в Британия стартират да се строят фамозните келтски бойни колесници, за които в по-късни времена загатват римските летописци, описвайки въоръжението на английските келти.
Немалко са историците, които позволяват хипотезата, че когато в „ Илиада “ и „ Одисея “ Омир приказва за „ медни “ оръжия – мечове и копия, в действителност има поради бронзови такива.
Въобще, точно бронзът отваря вратите на Европа към историческата ера – когато последователно стартират да се появяват и писмените монументи на европейската история.
