Когато четем или слушаме новини много лесно можем да се

Когато четем или слушаме вести доста елементарно можем да се разочароваме от човешката природа. Скорошни психически изследвания обаче ни демонстрират, че хората не са толкоз егоистични или алчни, колкото наподобяват от време на време.

Когато сме признателни за нещо ни се желае да „ продължим положителното “

Вероятно сте чували израза „ да продължиш положителното “ – когато един човек предложи да направи дребна услуга на някого (например да заплати кафето му, до момента в който чака на опашката), вторият човек изпитва потребност също да направи услуга на някой различен. Проучване, извършено от учените от Northeastern University в Масачузетс открива, че хората фактически желаят да продължат положителното, когато някой им е оказал помощ и повода е, че се усещат признателни за това. По време на опита някои участници съзнателно изпитали проблеми с компютрите си. Когато някой от останалите им предложи помощта си, по-късно самите те прекарвали много огромна част от времето си също да оказват помощ на някого да се оправи. Добрината, отправена към нас ни стимулира също да желаеме да вършим положително.

Когато оказваме помощ на някого се усещаме по-щастливи

В изследване, извършено от психолога Елизабет Дън и сътрудниците ѝ, на участниците им била предоставена дребна сума (5 долара), които да похарчат денем. Те имали право да изхарчат парите както пожелаят, само че с едно малко изискване – половината от участниците трябвало да похарчат парите за себе си, а другата половина от участници да похарчат парите за някой различен. Когато психолозите се срещат с участниците в края на деня, те откриват нещо, което ги изненадва – тези от тях, които похарчили сумата за някой различен, се чувствали доста по-щастливи от другите, които похарчили парите само за себе си.

Връзките ни с близките прави животът ни изпълнен с повече смисъл

Психологът Карол Раф е известна с изследванията си върху по този начин нареченото „ eudaimonic well-being ” или възприятието, че имаме цел в живота и че той е изпълнен със смисъл. Според Раф връзките ни с близките е основен фактор за това дали ще имаме чувството за смисленост в живота си. В изследване, извършено през 2015 година, участниците, които прекарвали повече време измежду хора, били доста по-щастливи и имали възприятието, че животът им има смисъл. Същото изследване показва, че участниците се чувствали доста по-добре, откакто напишат писмо с благодарности на човек, който им е непосредствен.

Подкрепата, която оказваме, е обвързвана с дълголетието

Психологът Стефани Браун и сътрудниците ѝ изследват дали помощта, която оказваме на близките, въздейства върху дълголетието. Тя пита участниците в проучването какъв брой време са прекарали в помощ на някого. Браун открива, че тези от тях, които прекарват повече време в това да поддържат и оказват помощ на околните си имат по-малък риск от насърчаване на болести. С други думи, става известно, че хората, които подкрепят  близките, в действителност оказват помощ и на себе си.

Възможно е да станем по-съпричастни

Карол Дуек от Станфордския университет организира няколко проучвания, фокусирани върху открития метод на мислене у хората. Някои от тях вярвали, че могат да станат по-добри в нещо в случай че положат старания, до момента в който други вярвали, че качествата им са относително непроменими. Тя открива, че съпричастността – способността ни да усещаме и разбираме страстите на другите, може да бъде повлияна от метода ни на мислене.

След серия от изследвания Дуек открива, че методът ни на мислене в действителност въздейства на това какъв брой съпричастни можем да бъдем – тези, които имат вяра, че могат да станат по-добри, прекарват повече време в опити да са съпричастни на близките. Самата Дуек споделя: „ Емпатията в действителност е избор “. Тя не е нещо, което единствено някои хора могат да изпитват – всички имаме опцията да сме съпричастни.