Св. вмчк Никита. Преп. Филотей. Св. мчк Леонид
Когато честният и животворящ Кръст Господен - това предсказание за победа, бил повдигнат високо над света, съименникът на успеха свети Никита застанал под неговата сянка. Вчера ние празнувахме Въздвижението на светия Кръст, непобедимата победа за света, а през днешния ден облажаваме свети Никита, чието име значи победител.
Този добър боец на Иисуса Христа застанал под кръста като под знаме, с цел да води борба срещу враговете на светия Кръст, в чест на Разпнатия на него. Един води война за земния цар, различен - за своя живот и суетна популярност, трети - за краткотрайните благосъстояния, а свети Никита воювал за Единия си Господ Иисус Христос, Който е Цар на всяко създание, наша популярност и неоскъдняващо благосъстояние. За това, къде и по какъв начин се подвизавал поради Христа този боец, споделя следното.
Когато при царуването на светия равноапостолен цар Константин Велики християнската религия почнала да се популяризира по цялата галактика, тогава и в готската страна*, оттатък Истър (старото име на река Дунав, бел.ред.), като ярък лъч в тъмнината възсияло светото благочестие. В тази страна бил роден, кръстен и учтив свети Никита. Готският свещеник Теофил († към 340 година, бел.ред.), който взел присъединяване в първия Никейски съборРечник, изповядвал догматите на православната религия и подписал определенията на събора, просветил Никита със светлината на вярата и го кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух.
* Земята на готите се простирала от долното течение на Висла до Черно море. Те заемали най-много територията на днешна Румъния по поречието на Дунав.
В скоро време античният завистник - дяволът, който не понесъл това, че светата Христова религия се популяризира и броят на християните от ден на ден и повече се усилва, повдигнал в тази варварска, омрачена от идолослужението земя, битка и грубо гонение срещу изповедниците на Христовото име и вярващите в Господа. Духът на злобата внушил на княз Атанарих да избива християните и да изтрие от земята си даже загатна за тях. По това време измежду готите почнали междуособни войни. Те се разделили на две елементи: едната имала за водач Фритигерн, а другата била ръководена от жестокия изтезател Атанарих. Когато единоплеменниците се срещнали в кръвопролитна борба, Атанарих, който имал повече мощ и смелост, разгромил своя съперник и обърнал войската му в бягство. Победеният Фритигерн избягал в Гърция, където потърсил помощта на христоненавистния цар Валент (царувал от 364 до 378 година, бел.ред.). Царят заповядал на войската си в Тракия да му се притече на помощ. След това дружно с оживелите си воини и събраните в Тракия гръцки войски Фритигерн излязъл на борба против противника си. Когато прекосявал Истър, той заповядал да създадат изображение на светия Кръст и да го носят пред полковете му. Така той нападнал Атанарих. Сражението било извънредно, само че благодарение на Кръста християните победили Атанарих и цялата му армия: едни умъртвили, а други завладели, а самият Атанарих с дребна тайфа едвам съумял да избяга. Оттогава християнската православна религия от ден на ден и повече се разпространявала измежду готите, тъй като, като видели проявената в борбата непобедима мощ на кръста, мнозина повярвали в Разпнатия на кръста Господ.
Когато умрял свещеник Теофил, катедрата му заел Урфил*- мъж здравомислещ и благоверен. Той основал за готите букви и превел от гръцки език доста книги, тъй че светата християнска религия се разпространявала измежду тях от ден на ден. За одобряването на вярата в Христа способствал с ревността си и свети Никита, един от най-благородните и славни мъже на тази земя. С благочестието и боговдъхновените си слова той довел мнозина при Господа.
Урфил или Улфила - готски свещеник и ревнив просветител на християнството измежду готите, живял от 311 до 383 година.
След известно време нечестивият Атанарих още веднъж се завърнал в родината си. Придобил власт и мощ, подучван от бесовете, той почнал в своята област ужасно гонение срещу християните, като се опитвал да отмъсти за унижението, че бил надвит и опозорен от тях в борбата.
Тогава, разпалван от божествена ревнивост, свети Никита излязъл на битка с двама врагове - невидимия и забележимия. Борбата срещу невидимия зложелател той водел, като обръщал погрешните в същинската религия и подготвял вярващите към страдалчески героизъм. А с забележимия зложелател се борел, като изобличавал мъчителя Атанарих и го укорявал поради неговото безбожие и безсърдечност и за това, че подлагал на страдания доста вярващи християни. Свети Никита победил и двамата - и дявола потъпкал, и жестокостта на мъчителя преодолял. Различните мъчения, с които желали да накарат положителния мъченик да се отхвърли от Господа, били безсилни и самият изтезател недоумявал за какво макар могъществото си не може да склони към своето злочестие един раб Христов, корав в изповеданието си като здрав и непреклонен дирек.
Какво измислил тогава беззаконникът? Той решил да унищожи с огън оня, който не могъл да унищожи с голям брой рани, мъчения на плътта и смазване на членовете. Но какво постигнал нечестивецът? Той изгорил повече самия себе си с яростта си, в сравнение с мъченика - с пламъка, тъй като, въпреки и да се намирало в огъня, тялото на свети Никита останало невредимо. А мъчителят и без огън изгорен от безбожието си, тъй като умъртвил душата си и тялото си приготвил за пъкъла. Така свети Никита воювал за Христа под знамето на кръста и се посочил победител освен по име, само че и в реалност.
Тялото на светеца, неповредено от огъня, останало непогребано и захвърлено с непочтеност. По това време в готската страна живеел един благоверен християнин на име Мариан, роден в киликийския град Мопсуестия*. Той бил пристигнал тук по някаква своя работа и останал много дълготрайно време. Мариан се срещнал със свети Никита и спечелил другарството и любовта му - изключително го обикнал тогава, когато видял, че светият подвижник изповядва Христовата религия и е подготвен даже да пролее кръвта си за нея. И ето, той решил да вземе тялото на обичния си другар и страдалец Христов и да го отнесе в родната си страна. Но се страхувал да извърши замисъла си от боязън пред княза, който заповядал никой да не смее да погребе тялото на мъченика. Тогава Мариан решил скрито през нощта да го вземе при себе си.
* Град Мопсуестия бил ситуиран в низина край крайбрежията на река Пирам.
Когато паднала нощта, той бил подготвен да отиде и да извърши намисленото дело, само че тъмнината и дъждът му попречили. Мариан мощно скърбял, тъй като не виждал къде да върви и по какъв начин да откри тялото на мъченика. Но Бог, на всички утешения, в миналото посочил на влъхвите със звезда пътя към Витлеем (Мат. 2:2), утешил и него и му показал удобен път към тялото на светеца: Той пратил небесна мощ във тип на звезда, която засияла пред Мариан и го повела в нужната посока. Звездата светела и разпръсквала нощния мрак, а той я следвал с наслада. После тя спряла над мястото, където било тялото на светеца, а Мариан го обхванал с чиста плащаница и го отнесъл в къщата си.
Така той получил търсеното богатство. Скрил го усърдно в жилището си за известно време, а скоро по-късно се завърнал в отечеството. Той взел със себе си тялото на светия страдалец * и с почести го погребал в своя дом в град Мопсуестия.
* Свети Никита умрял на 15 септември 372 година. Бел.ред.
Бог благословил дома на Мариан поради Своя страдалец свети Никита, както в миналото благословил с доста благосъстояния дома на Потифар поради Иосиф (Бит. 39:5) и дома Аведаров поради Ковчега на Завета (2Цар. 6:11.). Скоро домът на Мариан изобилствал с огромно благосъстояние - и материално, и духовно, тъй като при гроба на светеца се подавали голям брой блага на всички нуждаещи се и се изпращали изцеления на болните. Целият град и покрайнините се събирали при гроба му, тъй че домът на Мариан не можел да побере всички, които идвали тук. Затова вярващите решили да построят черква в името на свети Никита и да положат в нея мощите на мъченика. Те ревниво се заловили за това дело и скоро построил храма. След като градежът бил приключен и храмът бил декориран с уместно благолепие, отворили гроба на светия страдалец, взели ковчега, отнесли го в новосъздадената черква и го погребали в земята. Само Мариан съумял да вземе за благословия на дома си един пръст от мощите на светеца, който пазел при себе си с страхопочитание. Никой различен не могъл да вземе нито една парченце от мощите на свети Никита.
Веднъж блаженият Авксентий, свещеник Мопсуестийски, който построил черква в чест на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник, пратил обръщение в град Аназарв (или Аназарва - град в Киликия, бел.ред.), където почивали мощите на тези трима светии. В него той молел жителите на Аназарв да дадат парченце от мощите на светите мъченици за новопостроения храм. Тогава те от своя страна помолили свещеник Авксентий* да им даде в подмяна парченце от мощите на свети Никита за благословия на града. Епископът поискал да извърши молбата им и заповядал да отворят гроба на светеца. И ето, без всякаква забележима причина мраморният камък, покриващ гроба, се разпаднал на две половини. Един от присъстващите смело докоснал светите мощи и ръката му незабавно изсъхнала, а той изпаднал в смут.
Епископ Авксентий II живял в средата на V век. През 451 година той взел участие на IV Вселенски събор в Халкидон.
В това време от небето се разнесъл мощен гръм, блеснала ярка гръмотевица и всички били обзети от боязън. Тогава епископът схванал, че Бог не благославя да се разделят мощите на светеца и се разкаял за желанието си. Той взел изсъхналата ръка на индивида, смело докоснал се до мощите на светеца, още веднъж я сложил върху мощите и почнал да се моли:
- О, свети мъчениче Христов Никита! Повече ти приляга да изцеляваш, в сравнение с да вредиш, тъй като си мил и подражаваш на Всеблагия Господ. И в случай че скоро наказа този човек, няма ли още по-скоро да го помилваш?
Едва епископът произнесъл тези думи, изсъхналата ръка била излекувана и всички се чудели на чудесата на свети страдалец Никита и прославяли Бога. И защото епископът не се осмелявал към този момент да се допира до мощите на светия Божий ласкател, благоговейно го опял и още веднъж с чест затворил гробницата му, славейки Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото прилича популярност, чест и поклонение вовеки. Амин.
Този добър боец на Иисуса Христа застанал под кръста като под знаме, с цел да води борба срещу враговете на светия Кръст, в чест на Разпнатия на него. Един води война за земния цар, различен - за своя живот и суетна популярност, трети - за краткотрайните благосъстояния, а свети Никита воювал за Единия си Господ Иисус Христос, Който е Цар на всяко създание, наша популярност и неоскъдняващо благосъстояние. За това, къде и по какъв начин се подвизавал поради Христа този боец, споделя следното.
Когато при царуването на светия равноапостолен цар Константин Велики християнската религия почнала да се популяризира по цялата галактика, тогава и в готската страна*, оттатък Истър (старото име на река Дунав, бел.ред.), като ярък лъч в тъмнината възсияло светото благочестие. В тази страна бил роден, кръстен и учтив свети Никита. Готският свещеник Теофил († към 340 година, бел.ред.), който взел присъединяване в първия Никейски съборРечник, изповядвал догматите на православната религия и подписал определенията на събора, просветил Никита със светлината на вярата и го кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух.
* Земята на готите се простирала от долното течение на Висла до Черно море. Те заемали най-много територията на днешна Румъния по поречието на Дунав.
В скоро време античният завистник - дяволът, който не понесъл това, че светата Христова религия се популяризира и броят на християните от ден на ден и повече се усилва, повдигнал в тази варварска, омрачена от идолослужението земя, битка и грубо гонение срещу изповедниците на Христовото име и вярващите в Господа. Духът на злобата внушил на княз Атанарих да избива християните и да изтрие от земята си даже загатна за тях. По това време измежду готите почнали междуособни войни. Те се разделили на две елементи: едната имала за водач Фритигерн, а другата била ръководена от жестокия изтезател Атанарих. Когато единоплеменниците се срещнали в кръвопролитна борба, Атанарих, който имал повече мощ и смелост, разгромил своя съперник и обърнал войската му в бягство. Победеният Фритигерн избягал в Гърция, където потърсил помощта на христоненавистния цар Валент (царувал от 364 до 378 година, бел.ред.). Царят заповядал на войската си в Тракия да му се притече на помощ. След това дружно с оживелите си воини и събраните в Тракия гръцки войски Фритигерн излязъл на борба против противника си. Когато прекосявал Истър, той заповядал да създадат изображение на светия Кръст и да го носят пред полковете му. Така той нападнал Атанарих. Сражението било извънредно, само че благодарение на Кръста християните победили Атанарих и цялата му армия: едни умъртвили, а други завладели, а самият Атанарих с дребна тайфа едвам съумял да избяга. Оттогава християнската православна религия от ден на ден и повече се разпространявала измежду готите, тъй като, като видели проявената в борбата непобедима мощ на кръста, мнозина повярвали в Разпнатия на кръста Господ.
Когато умрял свещеник Теофил, катедрата му заел Урфил*- мъж здравомислещ и благоверен. Той основал за готите букви и превел от гръцки език доста книги, тъй че светата християнска религия се разпространявала измежду тях от ден на ден. За одобряването на вярата в Христа способствал с ревността си и свети Никита, един от най-благородните и славни мъже на тази земя. С благочестието и боговдъхновените си слова той довел мнозина при Господа.
Урфил или Улфила - готски свещеник и ревнив просветител на християнството измежду готите, живял от 311 до 383 година.
След известно време нечестивият Атанарих още веднъж се завърнал в родината си. Придобил власт и мощ, подучван от бесовете, той почнал в своята област ужасно гонение срещу християните, като се опитвал да отмъсти за унижението, че бил надвит и опозорен от тях в борбата.
Тогава, разпалван от божествена ревнивост, свети Никита излязъл на битка с двама врагове - невидимия и забележимия. Борбата срещу невидимия зложелател той водел, като обръщал погрешните в същинската религия и подготвял вярващите към страдалчески героизъм. А с забележимия зложелател се борел, като изобличавал мъчителя Атанарих и го укорявал поради неговото безбожие и безсърдечност и за това, че подлагал на страдания доста вярващи християни. Свети Никита победил и двамата - и дявола потъпкал, и жестокостта на мъчителя преодолял. Различните мъчения, с които желали да накарат положителния мъченик да се отхвърли от Господа, били безсилни и самият изтезател недоумявал за какво макар могъществото си не може да склони към своето злочестие един раб Христов, корав в изповеданието си като здрав и непреклонен дирек.
Какво измислил тогава беззаконникът? Той решил да унищожи с огън оня, който не могъл да унищожи с голям брой рани, мъчения на плътта и смазване на членовете. Но какво постигнал нечестивецът? Той изгорил повече самия себе си с яростта си, в сравнение с мъченика - с пламъка, тъй като, въпреки и да се намирало в огъня, тялото на свети Никита останало невредимо. А мъчителят и без огън изгорен от безбожието си, тъй като умъртвил душата си и тялото си приготвил за пъкъла. Така свети Никита воювал за Христа под знамето на кръста и се посочил победител освен по име, само че и в реалност.
Тялото на светеца, неповредено от огъня, останало непогребано и захвърлено с непочтеност. По това време в готската страна живеел един благоверен християнин на име Мариан, роден в киликийския град Мопсуестия*. Той бил пристигнал тук по някаква своя работа и останал много дълготрайно време. Мариан се срещнал със свети Никита и спечелил другарството и любовта му - изключително го обикнал тогава, когато видял, че светият подвижник изповядва Христовата религия и е подготвен даже да пролее кръвта си за нея. И ето, той решил да вземе тялото на обичния си другар и страдалец Христов и да го отнесе в родната си страна. Но се страхувал да извърши замисъла си от боязън пред княза, който заповядал никой да не смее да погребе тялото на мъченика. Тогава Мариан решил скрито през нощта да го вземе при себе си.
* Град Мопсуестия бил ситуиран в низина край крайбрежията на река Пирам.
Когато паднала нощта, той бил подготвен да отиде и да извърши намисленото дело, само че тъмнината и дъждът му попречили. Мариан мощно скърбял, тъй като не виждал къде да върви и по какъв начин да откри тялото на мъченика. Но Бог, на всички утешения, в миналото посочил на влъхвите със звезда пътя към Витлеем (Мат. 2:2), утешил и него и му показал удобен път към тялото на светеца: Той пратил небесна мощ във тип на звезда, която засияла пред Мариан и го повела в нужната посока. Звездата светела и разпръсквала нощния мрак, а той я следвал с наслада. После тя спряла над мястото, където било тялото на светеца, а Мариан го обхванал с чиста плащаница и го отнесъл в къщата си.
Така той получил търсеното богатство. Скрил го усърдно в жилището си за известно време, а скоро по-късно се завърнал в отечеството. Той взел със себе си тялото на светия страдалец * и с почести го погребал в своя дом в град Мопсуестия.
* Свети Никита умрял на 15 септември 372 година. Бел.ред.
Бог благословил дома на Мариан поради Своя страдалец свети Никита, както в миналото благословил с доста благосъстояния дома на Потифар поради Иосиф (Бит. 39:5) и дома Аведаров поради Ковчега на Завета (2Цар. 6:11.). Скоро домът на Мариан изобилствал с огромно благосъстояние - и материално, и духовно, тъй като при гроба на светеца се подавали голям брой блага на всички нуждаещи се и се изпращали изцеления на болните. Целият град и покрайнините се събирали при гроба му, тъй че домът на Мариан не можел да побере всички, които идвали тук. Затова вярващите решили да построят черква в името на свети Никита и да положат в нея мощите на мъченика. Те ревниво се заловили за това дело и скоро построил храма. След като градежът бил приключен и храмът бил декориран с уместно благолепие, отворили гроба на светия страдалец, взели ковчега, отнесли го в новосъздадената черква и го погребали в земята. Само Мариан съумял да вземе за благословия на дома си един пръст от мощите на светеца, който пазел при себе си с страхопочитание. Никой различен не могъл да вземе нито една парченце от мощите на свети Никита.
Веднъж блаженият Авксентий, свещеник Мопсуестийски, който построил черква в чест на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник, пратил обръщение в град Аназарв (или Аназарва - град в Киликия, бел.ред.), където почивали мощите на тези трима светии. В него той молел жителите на Аназарв да дадат парченце от мощите на светите мъченици за новопостроения храм. Тогава те от своя страна помолили свещеник Авксентий* да им даде в подмяна парченце от мощите на свети Никита за благословия на града. Епископът поискал да извърши молбата им и заповядал да отворят гроба на светеца. И ето, без всякаква забележима причина мраморният камък, покриващ гроба, се разпаднал на две половини. Един от присъстващите смело докоснал светите мощи и ръката му незабавно изсъхнала, а той изпаднал в смут.
Епископ Авксентий II живял в средата на V век. През 451 година той взел участие на IV Вселенски събор в Халкидон.
В това време от небето се разнесъл мощен гръм, блеснала ярка гръмотевица и всички били обзети от боязън. Тогава епископът схванал, че Бог не благославя да се разделят мощите на светеца и се разкаял за желанието си. Той взел изсъхналата ръка на индивида, смело докоснал се до мощите на светеца, още веднъж я сложил върху мощите и почнал да се моли:
- О, свети мъчениче Христов Никита! Повече ти приляга да изцеляваш, в сравнение с да вредиш, тъй като си мил и подражаваш на Всеблагия Господ. И в случай че скоро наказа този човек, няма ли още по-скоро да го помилваш?
Едва епископът произнесъл тези думи, изсъхналата ръка била излекувана и всички се чудели на чудесата на свети страдалец Никита и прославяли Бога. И защото епископът не се осмелявал към този момент да се допира до мощите на светия Божий ласкател, благоговейно го опял и още веднъж с чест затворил гробницата му, славейки Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото прилича популярност, чест и поклонение вовеки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ