Когато чакаш асансьора, а асансьор всъщност няма. Когато душата ти

Когато чакаш асансьора, а асансьор в действителност няма. Когато душата ти е цигулка, а на другите им звучи като тежка соц сцена. И още по-върховно – когато душата ти е като сантиментален поп, а на другите им звучи като обезверен турбо фолк. Когато пролетта идва, вика и се смее... „ Приключенията на Иванка Курвоазие “ в „ Сфумато “ е опит за сценичен сериал, основан по сюрреалистичните, екзистенциални и небивали неволи на известната Facebook дама.

Хубаво е, че този, единствено на пръв взор, антисфуматовски театър се играе точно на сцената на „ Сфумато “, а негов подстрекател и основател е едни от драматурзите на театралната работилница – Стефан Иванов. Това, единствено по себе си е удар и автогол в меката на меките. „ Приключенията на Иванка Курвоазие “ е хипи план, както споделя актрисата Лили Гелева, без режисьор (кой би могъл да режисира Иванка?), в спектакъла всички актриси са Иванка – Василена Винченцо, Весела Бабинова, Биляна Георгиева, Боряна Братоева, в това число и единственият мъж артист (Васил Дуев-Тайг).

Необуздана сила, невъздържани реакции, крясъци и снимащи телефони. Само в това зрелище на „ Сфумато “! Защото това е алтернативата на театъра, на театралното живеене, което за мнозина е непознато, на опцията, бидейки фен да си по-актьор от актьорите на сцената. Уви! Дано всяко едно от тези послания е неверно, тъй като единствено по този начин би имало вяра за всичко, което живеем, гледайки от сцената. Готов ли си да живееш? Готов ли си да умреш? Събуден ли си? В ред ли си? Всеки има потребност от една Иванка преди сън, от едно брутално соаре в жанр Курвоазие, с цел да може да издържи постапокалиптчиния стрес от иронията на изгорелия цирк на щастието...

Като нотки, „ Приключенията На И.К. “ доста припомня оня паметен роман на Джералд Даръл („ Моето семейство и други животни “), в който около флората и фауната писателят рисува картина на членовете на своето семейство. Така, както Иванка, поствайки във Facebook, рисува картина нацяло едно общество, в което обаче разликата сред животните и хората е съвсем минимална...



Иванка Курвоазие – за живеенето в интернет, за инфлуенсърите, за биографичния миг в спектаклите с нейното име, за естетическите дирения в чалгата на 90-те, за „ бацила “, от който България има потребност и за подправените вести.

Според поета и драматург Стефан Иванов творчество Ви надгражда създатели като Алеко и Чудомир. Вие самата усещате ли допирни точки с класиците в българската литература?

- Не имам вяра да го е споделил. Макар че може и да го е споделил, на пияна глава, някоя заран в радиото. Вижте, чувала съм какво ли не за себе си. В един козметичен салон ми споделиха, че съм като Ботев...

Наричат Ви фейсбук икона, инфлуенсър или просто живописен облик, само че по какъв начин бихте се показала Вие самата?

- Ако би трябвало въпреки всичко да се предопределя с една дума за Вас, може би, тя би била интернет калпазанка.

Активната Ви активност в мрежата не пречи ли на главната Ви работа като хигиенист? Защо съгласно Вас хората избират да „ живеят “ в интернет, а не отвън него?

- Като по млада доста желаех да давам изявленията. Знаете ли, непрестанно си фантазирах по какъв начин ми задават въпроси публицисти, журналистки и аз давам отговор доста съществено и в огромни елементи занимавам трудовото селячество и необятните национални маси с всякакви невъобразими нелепости от персоналния си живот. После започнах да пиша тия нелепости в интернет и бавно всичкото това доста се омеша и оплеска. Всичко ми пречи на всичко останало към този момент.

Истината е, че най-после човек доста се уморява да дава изявленията. И бавно ставаш един от ония хора, които споделят: О, аз не обичам да давам изявленията. И аз към този момент в действителност не обичам да давам изявленията.



А за живеенето в интернет и отвън него, знам ли, в този момент пораства едно потомство, което в никакъв случай не е виждало да няма интернет и въобще не знае да живее по различен метод. Може би, преди си мислехме, че можем да избягаме в интернет, само че просто не сме разбирали, че човек не може да избяга от себе си. И това е една надстройка, с която ние се учехме да живеем. А в този момент порастват генерации, които не знаят друго. И не мисля, че гледат на интернет въобще като нещо настрана.

Вашият облик е „ подложен “ в няколко театрални постановки, които се радват на огромен триумф. Това биографични спектакли ли са или са плод на нечие въображение за Вас?

- Не съм сигурнa дали са тъкмо биографични или исторически. Иска ми се да са сюрреалистически. Бих се определила като деятелка на българския национален сюрреализъм. И също по този начин пионерка на битово-еротическия пост соц сайкаделик. Аз съм мистик и кулинар в някои връзки.

Каква роля има фамилията за построяването на Вашата персона?

- Не съм сигурна, че разбирам въпроса. За фамилните полезности ли е? Или психически?... Вярвам в магията и чудото на кръвта и кръвната връзка, и в отекванията на името на рода. Понякога, като бях по млада, виждах в почерка си почерка на татко ми и хаоса в душата му, когато е бил млад. Сега пиша напълно грозно. Имало е години, когато съм се бунтувала против фамилията си и съм била гневна. Но това свещенодействие е по мощно от нас, нали?

Има ли коректив, на който държите? Чие непознато мнение е най-важно за Вас?

- Разбира се. Мисля, че всеки човек има такива хора в живота си. Понякога даже може да не беседваме с години и въобще аз съм подобен човек, че от време на време не беседвам с най-близките си хора години наред, тъй като съм доста строг. Един от тези хора за мен е Корнелия Нинова. Влади Горанов. Валери Симеонов. Имам една другарка рускиня. Не сме се чували от една година несъмнено. Цветелина Янева, несъмнено. За никого не е загадка, че сме близки.

Има ли инфлуенсъри, които приемате за своя конкуренция?

- Ами чак конкуренция не знам дали, може би ненапълно Нора Недкова, тя е доста значим мъдрец и може би един от най-светлите мозъци на своето потомство. От телевизионното дело, нееднократно съм го казвала, може би единствената ми съперничка в българския ефирен ефир е Цветанка Ризова, от тик-токърите одобрявам Сузи и Рени, и Мая Манолова.



Сега забелязах, че ще потегля по битиви ново предаване, нещо за геймъри и ще го води Натали Трифонова. Ами да Ви кажа почтено, не ми стана прелестно. Аз не мога ли да го повеждам тва предаване? Не. Тя ще го води. Ами хубаво, да го води.

А лоялна ли е конкуренцията сред инфлуенсърите у нас?

- Какво да ви кажа. Като в любовта и войната е. Налага се човек да пие доста.

Казвате, че Вашият жанр се е трансформирал в естетически компас за няколко генерации. Но от кое място е първичното персонално ентусиазъм за този жанр?

- Разбира се, че фундаментът на моите естетически дирения е чалгата на 90-те. Ехото на соц естрадата и летящата паница на Бузлуджа, в която щеше да се роди галактическия комунизъм. Може би, един ден ще получа инфаркт в жегата на Бузлуджа и ще се причисля към галактическото единение.

Вярвате ли, че България в действителност в миналото ще може да се промени и да замязя на най-малко средноразвита европейска страна?

- Аз обичам България. Такава, каквато е. Иска ми се просто хората да имат повече пари. И да носят повече пайети.

Защо България има потребност от „ микроб “ като Вас “?

- Като киселото млеко ли намеквате че съм изконна?

И най-после, какво бихте споделила на всички, които Ви упрекват в разпространяването на подправени вести?

- Не имам вяра някой да го е споделил. Макар, че може и Стефан Иванов да го е споделил, на пияна глава, някоя заран в радиото. Чувала съм какво ли не за себе си.