Защо времето лети по-бързо с възрастта
Когато бяхме деца, летните ваканции изглеждаха безкрайни, а дните преди Коледа се точеха като години. Защо в този момент, когато сме възрастни, отпуските изтичат за момент, а седмиците, месеците и даже цели сезони минават със свистене край ушите ни. Това ускорено време не е резултат от осъществявания ни с паники и отговорности живот. Всъщност проучванията демонстрират, че субективно възприетото време минава по-бързопри по-възрастните хора, което прави живота ни да наподобява все по-натоварен и забързан.
Има няколко хипотези, които се пробват да обяснят за какво усещането за време се форсира с възрастта. Една от тях е обвързвана с биологичните промени във вътрешния ни часовник. Метаболизъмт се забавя с напредването на възрастта, сърцето бие по-бавно, дишането е по-бавно. Организмът на децата работи в интензивен темп. Те претърпяват повече биологични маркери (удари на сърцето, вдишвания и издишвания) за закрепен интервал от време, което води до чувството, че е минало повече време. Друга догадка свързва възприетото време с количеството нова сетивна информация, която възприемаме. Множеството нови тласъци лишават на мозъка по-дълго време, с цел да обработи информацията, заради което интервалът от време наподобява по-дълъг. Това може да изясни феномена с протичането на събитията „ на занимателен кадър “ – докладван постоянно в миговете преди катастрофи. Напривичните условия значат огромно количество нова информация. Този феномен се изяснява и по различен метод: когато се сблъсква с нови ситуациир мозъкът ни резервира по-подробни мемоари, тъй че в загатна ни събитието протича по-бавно, в сравнение с е било в реалност. Това е потвърдено пробно при хора по време на свободно рухване.
Но по какъв начин да разбираем продължаващото редуциране на времето с възрастта? Хипотезата е, че колкото повече остаряваме, толкоз повече опознаваме заобикалящата ни среда. Не виждаме детайлностите в домовете и на работните си места. За децата светът е непознато място, цялостно с нови прекарвания, които ги ангажират. Това значи, че те посвещават доста повече умствена сила, с цел да преподреждат вътрешните си показа за външния свят. Хипотезата е, че затова времето тече по-бавно за децата, в сравнение с за възрастните, хванати в клопката на рутината. Колкото повече привикваме с всекидневните прекарвания, толкоз по-бързо тече времето. А като цяло с възрастта всичко става по-познато. Какъв е биохимичният механизъм зад тази догадка? Предполага се, че отделянето на невротрансмитера допамин при възприемането на нови тласъци играе значима роля в измерването на времето. След 20-годишна възраст и от ден на ден с напредването на годините, нивото на допамин спада и ни наподобява, че времето минава по-бързо. Нито една от тези хипотези обаче не може да пасне точно с съвсем математическото и непрестанно ускорение на времето с напредването на възрастта.
Привидното понижаване на дължината на закрепен интервал с възрастта допуска „ логаритмична канара “ на времето. Логаритмичните скали се употребяват вместо обичайните линейни скали при измерването на трусове или тон. Тъй като количествата, които можем да измерим, варират в такива големи огромни, имаме потребност от по-широка канара за премерване, с цел да разберем какво се случва в реалност. В логаритмичната канара на Рихтер нарастването от магнитуд 10 до 11 не кореспондира с увеличение в придвижването на земята с 10 %, както би било в една линейна канара. Всяко нарастване по скалата на Рихтер кореспондира с десеторно нарастване на придвижването.
Защо усещането ни за време следва логаритмична канара? Идеята е, че възприемаме даден интервал от време като дял от времето, което към този момент сме претърпели. За двегодишното дете една година е половината от времето, което са претърпели. Ето и повода времето сред рождените дни да наподобява извънредно дълго за децата. За 10-годишното дете една година е 10 % от живота му (което прави чакането малко по-поносимо), а за 20-годишния юноша – единствено 5 %. По логаритмичната канара, с цел да може 20-годишният да изпита същото съразмерно нарастване на възрастта, колкото двегодишното дете сред два рождени дни, би трябвало да изчака до 30-ия си рожден ден.
При тази позиция не е изненадващо, че времето се забързва с напредването на годините. Обикновено мислим за живота си по десетилетия – от 20 до 30, от 30 до 40 и така нататък Което допуска, че всяко десетилетие тежи еднообразно. Но по логаритмичната канара ние възприемаме разнообразни интервали от време като равни. При тази догадка възприемаме като равни следните интервали – от 5 до 10, от 10 до 20, от 20 до 40 и от 40 до 80. Потискащо, само че факт – петте години сред петия и десетия ви рожден ден като чувство за изтекло време може да се равнява на интервала сред 40 и 80.
Затова запретнете ръкави и се раздвижете. Времето лети, без значение дали се забавлявате, или не. И лети все по-бързо с всеки минал ден.
Инфо: www.obekti.bg
