За Нова година искам малко тишина
Когато бях в шести клас, с още две хлапета се сдобихме с две кутии с по 100 пиратки и прекарахме един безпределно занимателен по стандартите на всеки див тринайсетгодишен младеж следобяд. Гърмяхме ги по балконите на първите етажи, в изхвърлени консервени кутии, в пощенска кутия, в снега, на терасата на кабинета по физика, в прясно кучешко л*йно. Всяко гръмване ни причиняваше залпове от нервен смях и еуфория. Голяма веселба.
Ключовото: бяхме три хлапета в шести клас.
Гърменето на пиратки, фойерверки, ракети, римски свещи, пиробатерии, револвери прочие е вълнуващо събитие и несравнима тръпка, когато си безумен младеж в прогимназията.
Уви, в дните преди и след Нова година надалеч освен младежите изкупуват цялата налична пиротехника. Същото прави и всеки уважаващ себе си горделив балканец, който не може да се забавлява, в случай че не вдигне звук до Бога и няма най-малко едно сдърпване с полицията в границите на празненство денонощие.
Нова година е ултимативният празник у нас. Масово изтърпяваме сармите с родата на Бъдни вечер и скучните коледни обеди в името на повсеместното, безусловно и преносно, " експлоадиране " на 31 декември. Християнските празници са нужното зло и наложителните, отегчителни въведения към сюблимния миг за всеки " празненство енимъл ": да застане на балкона и да изстреля петдесет евтини фойерверки в така и така отровния въздух, след което да изпие три чаши шампанско " Искра " и да гръмне още петдесет пиратки на улицата. Колко радостно и занимателно. Бонус точка, в случай че уцелиш някой безприютен псе и още една, в случай че съседите дойдат да мрънкат, " щото са с малко дете ". Смотаняци.
Пиро-забавленията са тъкмо толкоз определящи равнището на " здравина " на новата година, колкото съветската салата, евтиното шампанско и заветният първоянуарски махмурлук.
Разбирам, че бумтенето на пиратки е свидна традиция и елементарен метод за доказване на неустрашимост и принадлежност към породата " занимателни хора ", само че в случай че още не сте похарчили половин заплата за пиротехника, дано ви подскажа няколко аргументи да не го вършиме:
Ключовото: бяхме три хлапета в шести клас.
Гърменето на пиратки, фойерверки, ракети, римски свещи, пиробатерии, револвери прочие е вълнуващо събитие и несравнима тръпка, когато си безумен младеж в прогимназията.
Уви, в дните преди и след Нова година надалеч освен младежите изкупуват цялата налична пиротехника. Същото прави и всеки уважаващ себе си горделив балканец, който не може да се забавлява, в случай че не вдигне звук до Бога и няма най-малко едно сдърпване с полицията в границите на празненство денонощие.
Нова година е ултимативният празник у нас. Масово изтърпяваме сармите с родата на Бъдни вечер и скучните коледни обеди в името на повсеместното, безусловно и преносно, " експлоадиране " на 31 декември. Християнските празници са нужното зло и наложителните, отегчителни въведения към сюблимния миг за всеки " празненство енимъл ": да застане на балкона и да изстреля петдесет евтини фойерверки в така и така отровния въздух, след което да изпие три чаши шампанско " Искра " и да гръмне още петдесет пиратки на улицата. Колко радостно и занимателно. Бонус точка, в случай че уцелиш някой безприютен псе и още една, в случай че съседите дойдат да мрънкат, " щото са с малко дете ". Смотаняци.
Пиро-забавленията са тъкмо толкоз определящи равнището на " здравина " на новата година, колкото съветската салата, евтиното шампанско и заветният първоянуарски махмурлук.
Разбирам, че бумтенето на пиратки е свидна традиция и елементарен метод за доказване на неустрашимост и принадлежност към породата " занимателни хора ", само че в случай че още не сте похарчили половин заплата за пиротехника, дано ви подскажа няколко аргументи да не го вършиме:
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ