„Покровителственият възглед на торите, че изкуствата и културата трябва да са само за хора като тях, трябва да приключи.“
Когато бях на 11, се качих на трен за Лондон, завършвайки в Guildhall School of Music. Всяка събота по-късно, в продължение на шест години, правех това пътешестване – самичък, единствено с моята флейта и възприятие на неспокойствие.
Ученето на музика отвори порти за мен. Това ми даде онази тръпка да съм на сцената. Това ме срещна с хора от друг генезис и когато играехме дружно, нямаше значение от кое място идваш. Никой не се интересуваше къде си ходил на учебно заведение или какво вършат родителите ти. Всичко, което се брои, беше вашият ангажимент да удряте нотите, да спазвате верния миг, да подкрепяте групата.
За дете от работническата класа като мен, проучването на музика беше промяна. Остана с мен – от гледането на инди групи като Orange Juice в университета до насладата да повеждам щерка си на събития онлайн днес; или през по-тихите уикенди, слушайки класическа музика, до момента в който четете вестници. Но повече от това ми даде набор от умения отвън музиката. Независимо дали става дума за музика...
Прочетете целия текст »
