Моята молитва
Когато бях малко момиче, мама ми сподели да бъда внимателна щом става въпрос за обич. Тя ме предизвести за нейната сакрална, само че в това време разрушителна мощ. Така и не съумях да я схвана, тъкмо за това през студения месец ноември.. нещо по-велико, нещо по-мъдро от мен те изпрати в живота ми.
Ти пристигна като гръм от ясно небе, прекатурна целия ми свят, а след това ме остави окървавена и омърсена да групирам частите от моето сърце. Честно казано, откакто ти си потегли ми бе мъчно да вдишвам, да се храня, да живея.
Ти ме срина със земята и ме остави там.. да лежа в праха от нашето минало. Но ти постоянно си бил най-големият дар… постоянно си бил благословия. Ти ми потвърди, че любовта не е легенда, не е мит.
Ти бе повече от мъж за мен, бе доста повече от сродна душа. В очите ти видях Бога, избавление видях, тъй като ти ме потопи в светена вода. Но даже самият Дявол в миналото е бил ангел. Ти не си единствено моята единствена и чиста обич. Ти си моят урок.
След като излязох от онази врата, знаех доста добре, че ще ми нужно много време с цел да те забравя……Така и не съумях да те не помни, само че Господ ми оказа помощ да привикна с мисълта, че те няма.
Молех се през сълзи да се изцелявам. Молех се да не умра от болежка. Но най- към този момент се молех за теб. Молех се за твоето здраве, за твоето благополучие. Обичах те повече от себе си, което бе като проклинание за мен… и до момента в който се молех ти да си добре.. разбрах думите на майка си. Разбрах ги кристално ясно.
Това е любовта, нали? Когато поставяш себе си на второ място. Когато душата ти към този момент принадлежи на непознато тяло. Минаха хиляди дни от последния път, в които зърнах очите ти. Кафявите очи, с зелен нюанс, които ме изгаряха постепенно и яростно. Но до ден сегашен, ти си моят кумир, ти си моята уязвимост.
И в случай че не в този живот, давам обещание ти, че някъде сред световете, някъде оттатък тази галактика, оттатък действителността.. ще те намеря. И ще дам всичко от себе си нашата история да има благополучен край. А до тогава … твоето име постоянно ще бъде при започване на моята молитва.
Автор: Полина Кавръкова
