За бягането и секса
Когато бягаш, ти го правиш самичък. Ако бягаш с още някого, то безусловно ще се опитваш да бягаш по-бързо от него. А пък при занимаване със секс постоянно се пробвате да свършите дружно. Следователно, сексът „ развива навиците да работите в екип и да се борите с нарцисизъм “. Бягането не.
За бягането е належащо да си купите доста спортни облекла, някои от тях скъпи. За секса е задоволително, тъкмо противоположното, просто да свалиш всички облекла. По този метод може да установяваме, че сексът „ развива възприятието за спестовност и се бори с несъразмерното ползване “. Бягането не.
За бягането би трябвало да станеш от леглото. При секса е тъкмо противоположното. Всички знаем, че в леглото се чувстваш по-добре откъдето и да било. Затова сексът е метод „ да се занимаваш с най-приятното нещо на най-приятното място “. Бягането не.
Бягането изисква по-големи старания, а удоволствието е по-малко. Сексът дава повече наслаждение при минимални старания. По този метод разбираме, че сексът разрешава „ да се доближи максимумът при минимални старания “, което в никакъв случай не можеш да постигнеш благодарение на бягането. След бягането нормално се чувстваш кофти поради умората и болките в коленете. След секса е напълно друго нещо: усмивка до уши. Ясно е, че сексът „ демонстрира насладите в живота ни “. Бягането не.
Ако те викнат да бягаш, нормално си намираш някакво опрощение. Сега да бъдем откровени: а в случай че иде тирада за секс? Ще полетиш като патрон! Нещата са ясни: сексът „ развива възприятието за пунктуалност “. А бягането не.
След довеждане докрай на бягането нормално нямаш предпочитание да повториш. А след секса желанието да повториш те спохожда много постоянно, тъй че сексът пробужда „ същински интерес към това, което вършиш “. Бягането не.
