Богат мъж видя как разглезеният му син крещи и обижда касиерка в кафене и го направи чистач в същото заведение
Когато богат човек вижда 32-годишния си наследник да се подиграва на касиерката в кафене, той му дава урок, който в никакъв случай няма да не помни. Но това не свършва дотук.
Синът скоро се сблъсква с кармата за дейностите си и съжалява за тях.Като родители всички желаеме най-хубавото за децата си, нали? Но какво ще стане, в случай че един ден разберете, че вашето родителство е било неправилно? Ами в случай че разберете, че да предоставите на детето си най-хубавото от всичко не си е коствало?
Когато Дарън чул сина си Тристан да се подиграва на дама на касата, той осъзна същото.
— Как, за бога, можа да объркаш поръчката? Какво би трябвало да правиш през целия ден, с изключение на да продаваш кафе, глупачко? Уф, това място е извънредно!
Когато тези думи отекнаха в ушите на Дарън, той незабавно се обърна и гледката на сина му, който крещи на касиерката, го вбеси. Той беше помолил Тристан да направи поръчката, само че 32-годишният мъж беше ангажиран да наскърбява дамата зад щанда. Дарън беше шокиран от арогантното и жестоко държание на Тристан…
— Съжалявам за неудобството, сър. — нежно сподели дамата. — Ще подготвя поръчката ви след 5 минути. Моля, разберете, това е претрупан ден за нас.
— Госпожо! — сподели Тристан жестоко. — Тези пет минути са от решаващо значение за предприемач като мен, който ръководи огромна корпорация! Аз не ръководя малко кафене, в което да продавам кафе. Поддържайте добър ред!
С тези думи Тристан хвърли няколко доларови банкноти на касата и се канеше да си тръгне, когато зад него се появи Дарън.
— Трябва да се извиниш, синко. — сподели той, като взе доларовите банкноти. — Извини й се. Направи поръчката още веднъж и ще изчакаме, до момента в който стане подготвена.
— Татко… — сподели Тристан отбранително. — Какво правиш? Тези хора не стоят покрай нас! Защо би трябвало да се оправдавам на никой?
— Тъй като компанията, която преди малко загатна, че управляваш, не е твоя. Виждаш ли, към момента владея целия си бизнес и мога да те уволня когато и да е. Нека не се засрамваме публично… Моля, извини се…
Тристан беше гневен, само че позицията му в компанията и парите бяха от голяма важност за него, тъй че той се извини макар нежеланието си.
— Съжалявам! — сподели той безшумно, вторачен в пода. — Ще направя поръчката отново…
— Не единствено това! — добави татко му и се обърна към дамата. — Пътувайки насам, госпожице, забелязах публикация на вратата, че кафенето търси да наеме чистач. Е, синът ми би желал да заеме тази позиция, тъй като е краткотрайно отхвърлен от моята компания. Моля, помогнете му…
— Татко! — Очите на Тристан се разшириха от яд. — Загуби си мозъка ли? Аз… аз…
— Ако искаш да запазиш работата си, синко, би трябвало да схванеш, че не можеш да се измъкнеш с пренебрежение към другите към теб. Съжалявам, че не те научих на това преди. Но не е прекомерно късно.
— Господине! — сподели дамата на гишето. — Благодарим ви за извинението, само че ние не наемаме някого просто по този начин. Приемаме заявки единствено посредством онлайн формуляра. И, не, аз не съм касиер… Аз съм притежател на това кафене.
— Тогава бих желал още веднъж да се извиня, госпожице. — сподели Дарън. — Съжалявам за това по какъв начин се държа синът ми. Синът ми ще кандидатства посредством формуляра и се надявам, че е подобаващ за позицията…
Тристан беше смутен, само че в случай че искаше да си върне работата, не можеше да се опълчи на Дарън. Знаейки, че няма избор, той кандидатства за позицията на чистач. За негово смут го наеха.
***
— Тази жена ми отмъщава! — Тристан измърмори, когато началникът му сподели стаята с почистващи препарати в първия му работен ден.
— Увери се, че почистването се прави всеки ден, преди кафенето да отвори. — сподели неговият шеф. — Надявам се, че е ясно.
Тристан кимна и се зае с работата си. Помете цялото заведение, избърса пода и почисти прозорците. Работата беше изтощителна и той стартира да съжалява за гнева си към собственичката всеки ден, когато трябваше да се появи.
— Ах, това беше просто неверна поръчка! Не трябваше да отвръщам прекалено… — сподели си той.
С времето Тристан се промени. Той разбра, че е сбъркал да се подиграва на собственичката за нещо толкоз нищожно като неверна поръчка. Но това не беше всичко.
През месеците, през които Тристан работеше в кафенето, той осъзна, че изпитва освен това от виновност за неуважението към момичето. Беше почнал да я харесва. Беше развил мощни усеща към нея.
Сюзън беше блага, очарователна и извънредно учтива и потребна. Независимо по какъв начин се отнасяше Тристан с нея, тя в никакъв случай не му отговаряше жестоко. И беше толкоз красива, че Тристан не можеше да не се влюби в нея.
По това време той беше просто чистач, работещ за нея.
— Би ли излязла с чистач? — чудеше се Тристан. Не беше сигурен. Но имаше своя обаятелен външен тип. Това сигурно ще свърши работа, намерения си той.
— И по този начин, какво правиш след работа? — попита я той една вечер, блесна с усмивката, която караше множеството дами в предишното да си падат по него.
Но Сюзан даже не го погледна.
— Трябва да бъда някъде. Моля, извини ме…
— О, добре, ще намерим време за кафе различен ден… — прошепна Тристан и тя го чу.
— Не съм подготвена. Не когато и да е. Съжалявам.
Тя небрежно сграбчи нещата си и напусна кафенето, оставяйки Тристан мълчалив. Никоя жена не го беше отхвърляла. И тази жена даже не го погледна, преди да му откаже?
Тристан не повярва на това. Той намерения, че е споделила „ не “ небрежно, по тази причина се опита още веднъж да я предложения на кафе и този път отговорът й беше непоколебим.
— Надявам се, че се изясних, Тристан. Не ме ли предложения на кафе последния път и споделих „ не “?
Тристан беше толкоз обезпокоен. Отхвърлен беше на място. Но два месеца по-късно Сюзън сподели „ да “ на кафето…
Сюзън избухна в сълзи този ден, откакто получи известие от болничното заведение, че интервенцията на брачна половинка й Итън може да бъде планувана скоро. Итън беше претърпял тежък случай и се наложи интервенцията, само че Сюзън нямаше спестявания и застраховката им не го покриваше.
Така че, когато Сюзън получи позвъняването от болничното заведение и й споделиха, че разноските за интервенцията са поети, тя избухна в сълзи от наслада.
— Но кой… кой заплати за това? — попита тя.
Тогава чиновниците от другия завършек на линията й споделиха името и Сюзън трябваше да отдели малко време, преди да отговори:
— Благодаря ви. Ще се срещна с него и ще му предам благодарностите си.
Онзи ден, незабавно откакто остави телефона, Сюзън потегли към Тристан и му благодари.
— Съжалявам, че подслушвах диалога ти оня ден и те чух да приказваш за брачна половинка си по телефона… Радвам се, че можах да оказа помощ. — сподели Тристан. Той беше смачкан да научи, че тя е омъжена, само че я обичаше и почиташе задоволително, с цел да я остави да си отиде.
— Това беше освен това от помощ, Тристан. Ти избави брачна половинка ми… интервенцията беше необходима… Как мога да ти върна парите?
— Ъ-ъ, какво ще кажеш за едно кафе? — попита той с усмивка.
— Боже Господи! Разбира се! Този път не мога да кажа не “. — засмя се тя и му благодари още веднъж.
След като работи в кафенето, Тристан се промени. Неговото надменно аз беше изчезнало, сменено от преклонен мъж, който откри нов другар в лицето на Сюзън и чийто татко се гордееше с него.
