Проф. Христо Пимпирев: Без православната вяра и на Антарктида не може
Когато Бог срещне науката, човек става по-силен, споделя проф. Пимпирев
Ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев описа в " Денят стартира " на Българска национална телевизия за първия православен параклис в Антарктида, силата на вярата измежду учените и новата си книга. В диалог, отдаден на вярата, науката и човешката резистентност, той описа за едно от най-необичайните духовни места на планетата – българския православен параклис на Ледения континент.
„ Човек не може без религия “, споделя проф. Пимпирев.
„ Ние, антарктидците, го усетихме сами. Живеехме в затворено общество, надалеч от света, и имахме потребност от място, където човек да остане самичък със себе си и да приказва с Висшата мощ – било то Бог или каквото всеки носи в сърцето си. “
Идеята за параклиса поражда непринудено. Първоначално постройката била замислена като скривалище за моторна шейна, направено от шперплат. След като е построена обаче, учените вземат решение да слагат кръст, а след това и икони. Така, съвсем без да го възнамеряват, основават първия православен параклис в Антарктида.
Параклисът е наименуван на св. Йоан Рилски – най-българският светец и аскет.
„ Сравнявахме се с него – той е бил в Рилската пустиня, а ние – на другия завършек на света “, споделя проф. Пимпирев.
С времето и с увеличението на броя на експедициите, параклисът става стеснен. Днес той се обитава в нова, по-голяма постройка, с икони, изографисани на място от иконописеца Ганка Павлова – така наречен „ антарктически икони “.
Когато науката срещне вярата
Според проф. Пимпирев, срещата сред науката и вярата ражда мощ.
„ Човек става по-силен да преодолява компликациите. Най-опасен е индивидът, който не има вяра в нищо – той не се опасява от нищо. “
Той напомня, че в предишното науката постоянно е отричала вярата, а в някои страни са разрушавани храмове. Въпреки това знаците остават – както кръстът, който оцелява над кална лавина в Колумбия, затрупала цяло населено място, по този начин и параклисът измежду леда на Антарктида.
Празници, молитва и общественост на края на света
Параклисът е място за молитва и уединение, отворено за всеки. Там българските полярници посрещат Коледа, Йордановден, Ивановден и други празници. На Бъдни вечер се съблюдава традицията с постна софра, а Нова година постоянно се чества по няколко пъти – съгласно другите часови пояси на интернационалния екип.
„ Там сме едно огромно семейство “, споделя проф. Пимпирев.
„ Празнуваме дружно, пеем, танцуваме. Понякога се обличам като Дядо Коледа – всеки би трябвало да каже стихотворение или да изпее ария, с цел да получи подарък. “
Нова книга и любопитни истории от Антарктида
По време на диалога проф. Пимпирев показа и новата си книга, написана в съавторство с Иглика Трифонова. Тя излиза три години след „ Антарктическият стопаджия “ и споделя за историята на най-късно открития континент, за природата, науката и българското наличие там.
Ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев описа в " Денят стартира " на Българска национална телевизия за първия православен параклис в Антарктида, силата на вярата измежду учените и новата си книга. В диалог, отдаден на вярата, науката и човешката резистентност, той описа за едно от най-необичайните духовни места на планетата – българския православен параклис на Ледения континент.
„ Човек не може без религия “, споделя проф. Пимпирев.
„ Ние, антарктидците, го усетихме сами. Живеехме в затворено общество, надалеч от света, и имахме потребност от място, където човек да остане самичък със себе си и да приказва с Висшата мощ – било то Бог или каквото всеки носи в сърцето си. “
Идеята за параклиса поражда непринудено. Първоначално постройката била замислена като скривалище за моторна шейна, направено от шперплат. След като е построена обаче, учените вземат решение да слагат кръст, а след това и икони. Така, съвсем без да го възнамеряват, основават първия православен параклис в Антарктида.
Параклисът е наименуван на св. Йоан Рилски – най-българският светец и аскет.
„ Сравнявахме се с него – той е бил в Рилската пустиня, а ние – на другия завършек на света “, споделя проф. Пимпирев.
С времето и с увеличението на броя на експедициите, параклисът става стеснен. Днес той се обитава в нова, по-голяма постройка, с икони, изографисани на място от иконописеца Ганка Павлова – така наречен „ антарктически икони “.
Когато науката срещне вярата
Според проф. Пимпирев, срещата сред науката и вярата ражда мощ.
„ Човек става по-силен да преодолява компликациите. Най-опасен е индивидът, който не има вяра в нищо – той не се опасява от нищо. “
Той напомня, че в предишното науката постоянно е отричала вярата, а в някои страни са разрушавани храмове. Въпреки това знаците остават – както кръстът, който оцелява над кална лавина в Колумбия, затрупала цяло населено място, по този начин и параклисът измежду леда на Антарктида.
Празници, молитва и общественост на края на света
Параклисът е място за молитва и уединение, отворено за всеки. Там българските полярници посрещат Коледа, Йордановден, Ивановден и други празници. На Бъдни вечер се съблюдава традицията с постна софра, а Нова година постоянно се чества по няколко пъти – съгласно другите часови пояси на интернационалния екип.
„ Там сме едно огромно семейство “, споделя проф. Пимпирев.
„ Празнуваме дружно, пеем, танцуваме. Понякога се обличам като Дядо Коледа – всеки би трябвало да каже стихотворение или да изпее ария, с цел да получи подарък. “
Нова книга и любопитни истории от Антарктида
По време на диалога проф. Пимпирев показа и новата си книга, написана в съавторство с Иглика Трифонова. Тя излиза три години след „ Антарктическият стопаджия “ и споделя за историята на най-късно открития континент, за природата, науката и българското наличие там.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ