Великата Бейб Дидриксън: Тексаската фурията, която биеше във всеки спорт
Когато Бейб Дидриксън взема решение да се опитва за Олимпийските игри през 1932 година, тя се класира за голямата цифра от 5 надпревари. Жените по това време обаче имат право да се състезават единствено в 3, само че Дикинсън разрушава и в трите.
Пред очите на възхитените фенове, тя печели медали в надпревари по тичане с трудности, висок скок и мятане на копие. Не единствено това, тя слага два международни върха и става единственият състезател – в историята – който печели медали и в трите категории.
За нея това е единствено началото, тъй като Бейб е решена да стане „ най-великият състезател, живял в миналото “. И скоро щеше да завладее спортния свят оттатък олимпийската сцена.
Родена през 1911 година в Порт Артър, Тексас, Милдред Ела Дидриксън демонстрира гений в спорта още от рано. Като госпожица тя печели прякора си „ Бейб “, откакто прави пет хоумръна в една игра; по този начин възхитените й другари я съпоставят с бейзболната суперзвезда Бейб Рут.
По това време девойките не спортуват, само че Дидриксън знае къде е нейната пристрастеност — и нейните умения. Когато е на 12 или 13 години, тя стартира да мечтае да стане „ най-великия състезател в света “.
След време минава от блясъка на бейзболното игрище към баскетболното, където също господства. Нейното майсторство толкоз впечатлява компанията Employers Casualty в Далас, че те я наемат като секретарка – с цел да може да играе за баскетболния им тим, Golden Cyclones. Дидриксън извежда тима до победа в националния шампионат на Аматьорския атлетически съюз (AAU, ААС) през 1931 година, а отвън сезона стартира да бяга на писта. Това я води до олимпийските квалификации през 1932 година
На шампионата на ААС през 1932 година в Еванстън, Илинойс, което дефинира тима на Съединени американски щати, Бейб Дидриксън означи 30 точки сама (отборът на второ място с 22 спортисти печели единствено 22 точки).
Тя е в действителност добра. И го знае. Според Дон Ван Ната-младши, който е написал биография на Дидриксън, наречена „ Wonder Girl: The Magnificent Sporting Life of Babe Didrikson Zaharias “, „ Тя ще се появи на надпреварата и ще каже, знаете ли кой ще бъде на второ място през днешния ден, Бейб е тук! “
С олимпийския си билет в ръка Бейб Дидриксън скоро стъпва със същата самонадеяност и на международната сцена.
Джийн Шайли
Въпреки че Бейб се класира за 5 надпревари, дамите могат да се състезават в най-много 3 и тя избира хвърлянето на копие, 80 метра с трудности и висок скок. И господства във всяко от тях.
На 31 юли Дидриксън печели златото при мятане на копие с мятане на 43,69 метра. Няколко дни по-късно още веднъж печели златото – и сложи международен връх от 11,8 секунди – на 80 метра с трудности.
Тя съвсем печели злато в последното си съревнование, скока на височина. Тя и Джийн Шайли се изравняват, само че съдиите отсъждат – неправилно – че стилът на скачане на Дидриксън нарушава разпоредбите.
Въпреки че Дидриксън получава среброто, тя напуща Олимпийските игри като звезда. Оттогава никой не е печелил медали в хвърлянето на копие, бягането с трудности и високия скок. Възхитеният състезателен публицист Пол Галико я афишира за „ най-талантливият състезател, мъж или жена, появявал се в миналото в нашата страна “. „ Успехите й звучат невероятно, до момента в който не я видите в деяние “, склонен е Грантланд Райс, различен състезателен публицист. „ Най-безупречното комбиниране от мускулна естетика и цялостна умствена и физическа съгласуваност, които светът на спорта в миналото е виждал. “ Според The New York Times: „ Неправдоподобно “ е прилагателното, което най-добре подхожда на Бейб. “
Но не всички мнения са позитивни. Някои назовават Дидриксон „ мускулеста мъжкарана “ (оригиналното непреводимо нарицателно „ muscle moll “ е много по-обидно). Джо Уилямс от New York Telegraph даже се присмива: „ Би било доста по-добре, в случай че тя и сходните й си останат у дома, да се разкрасят и да чакат телефонът да звънне. “
След къса водевилна кариера, в която се показва като „ най-великата спортистка в света “, Бейб Дидриксън се насочва към голфа. И както всеки различен спорт, до който се е допира, тя бързо стартира да господства на терена.
През 1935 година печели Тексаския турнинр за дами дилетанти, което кара Голф асоциацията на Съединени американски щати да се оплаче, че „ за най-хубавия интерес на играта “ е олимпийски спортист въобще да не се смята за дилетант.
Междувременно продължава да върви пътя си към върха. „ Тя най-вероятно е сестрата на Супермен “, прошепва фен, който гледа по какъв начин Дидриксън печели шампионата за дилетанти на Англия за дами. До края на голф кариерата си тя има общо 55 победи в разнообразни шампионати и три в Откритото състезание на Съединени американски щати за дами. Тя също, дружно със брачна половинка си и други, е съосновател на Дамската професионална голф асоциация през 1949 година
Но тъмни облаци са на хоризонта за Бейб Дидриксън. Дори когато печели шампионските си трофеи по голф, тя стартира да се бори с нелечим рак на дебелото черво.
През 1953 година Бейб научава, че има рак. В общоприетия си жанр тя по-късно печели Откритото състезание на Съединени американски щати за дами през идната година. Но не може да спре развиването на заболяването.
На 27 септември 1956 година всестранно развитата спортистка умира в Галвестън, Тексас. Тя е единствено на 45 години.
Тя е освен това, споделя Галико, от надарен спортист. „ Много е изписано за естествената дарба на Бейб Дидриксън за спорт, както и за нейния спортен дух и неукротима воля за победа. Но не е казано задоволително за търпението и силата на характера, изразени в желанието й да тренира безпределно, и увереността й, че може да доближи върха и да остане там. “
Приживе тя става „ Жена на годината “ от Асошиейтед прес шест пъти и „ Жена спортист на полу-века “ през 1950 година През 1999 година, повече от 40 години след гибелта й, още веднъж Асошиейтед прес също я афишира за най-великата спортистка на 20 век.
