Седемдесет и седем години след Nakba, ние назоваваме новата си разруха
Когато баба ми, Хадия Амар, излезе от вкъщи си в Бейт Дарас за финален път през май 1948 година, тя потегли на самотно пътешестване. Въпреки че тя беше съпроводена от стотици хиляди палестинци - също принудена да остави след себе си своите съкровени домове и земи, с цел да избяга от ужаса, отпушен от ционистките милиции - нямаше никой в света да гледа. Те бяха дружно, само че изцяло сами. И нямаше дума, която да опише техния непосилен опит.
След време палестинците пристигнаха да се базират на събитията от май 1948 година като Nakba или злополуката. Използването на думата Накба в този подтекст се базира на паметта на друга „ злополука “, Холокоста. Палестинците разказваха на света: единствено три години след злополуката, която се сблъсква с еврейския народ в Европа, нова злополука - доста друга, само че не по -малко мъчителна - се развива в нашата татковина, Палестина.
Трагично, нашата злополука в никакъв случай не е завършила. Седемдесет и седем години след експулсирането на баба ми, ние към момента см...
Прочетете целия текст »
