Когато Ангела Меркел пое поста на канцлер на Германия през

Когато Ангела Меркел пое поста на канцлер на Германия през 2005 година, западните водачи имаха огромни очаквания, че Русия ще премине от полуавторитарен режим към демократична народна власт. Четири години по-рано Владимир Путин съобщи в тирада на немски език пред Бундестага " Русия е другарски настроена европейска страна ". Тогавашният канцлер Герхард Шрьодер, предшественикът на Меркел, стана толкоз непосредствен с Путин, че малко преди да напусне поста си утвърди построяването на газопровод от Русия до Германия през Балтийско море. По това време Русия доставяше 40% от немския газ. Германия беше на път да стане най-големият търговски сътрудник на Русия.

Шестнадесет години по-късно упованията на двете страни не са оправдавани. Германия си представяше по-либерална Русия; Русия се надяваше, че Германия ще помогне да убеди Европа да третира Русия като равна и да сътвори зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. На 20 август Меркел отпътува за Москва, с цел да се сбогува с водач, на който към този момент няма никакво доверие (виж карето). Путин ще се сбогува с най-важния си събеседник измежду западните водачи.

Провалът в Афганистан беше на водещо място в листата от тематики, както и съвсем приключеният газопровод, на който американският Конгрес гневно се опълчва. Сега прочут като " Северен поток 2 ", той се трансформира в леке върху наследството на Меркел. Обикновено канцлерът умее да балансира конфликтни ползи, само че тя изцяло подценява до каква степен тръбопроводът, който поддържаше основно, с цел да успокои бизнес лобито и нейните сътрудници от социалдемократическата коалиция, би разстроило Америка и Украйна. Те се притесняват, че това ще изолира Украйна (която също губи солидни директни такси) и ще направи Европа още по-зависима от съветския газ. След визитата си в Москва Меркел отпътува за Киев за диалози с украинския президент Владимир Зеленски.
Влошени връзки
Експертите изричат разнообразни отзиви по въпроса дали повратната точка в германско-руските връзки е анексирането на Крим от Путин през 2014 година, хакването на компютърните системи на Бундестага под управлението на Кремъл през 2015 година или убийството на чеченски отстъпник в парк в Берлин през 2019 година И въпреки всичко всички са съгласни, че отравянето на Алексей Навални, водещият съперник на Кремъл, предходната година, беше последната капка. " Отношенията сред Германия и Русия са в най-ниската си точка от края на Студената война насам и ще се влошат още повече ", споделя Стефан Майстер от мозъчния концерн в Берлин DGAP. Путин употребява спора със Запада, с цел да ускори националистическата поддръжка за своя режим. Той ще стане още по-авторитарен, предвижда Майстер, като ще ускори натиска върху съветските медии и неправителствени организации.

Според Андрей Кортунов, началник на Съвета по интернационалните връзки на Русия, мозъчен концерн за външни работи в Москва, съветското държавно управление няма предпочитание да усилва напрежението с Германия. То чака последователност с политиката на Меркел, в случай че Армин Лашет, претендентът на нейната партия, стане идващия канцлер. Ако обаче идващият канцлер е Аналена Бербок от Зелените, която се опълчва на " Северен поток 2 ", Германия евентуално ще стане по-строга по отношение на Русия. Така или другояче, от дълго време са минали прекомерно уютните дни на Шрьодер, който в миналото назова Путин " безукорен демократ ", а в този момент е ръководител както на държавната съветска петролна компания " Роснефт ", по този начин и на " Северен поток 2. "

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved