Дилън Томас, който не си отиде кротко в тъмнината, а предпочете да се самоубие с алкохол
Когато алкохолът се изправи против интелектуалците, той постоянно ще успее да победи. Не са малко поетите и писателите, които приключат своята креативна кариера доста по-рано благодарение на чашката. Ърнест Хемингуей взема решение да форсира събитията и да избегне бъдещите срещи с докторите и мненията по отношение на количеството алкохол. Чарлз Буковски е прочут потребител и обожател. Самият той постоянно се хвалил, че тялото му е поело количество алкохол за една дребна механа, само че и неговият край идва от левкимия, а не от цироза.
Сред жертвите на опиатите можем да видим наличието на Едгар Алън По, който с изключение на алкохол е добавил и опиати. Трябва да видим наличието на Трюман Капоте. Уилям Фокнър е може би един от мощните алкохолни представители, само че около потреблението съумява да завоюва и Нобелова премия за литература. Порокът на изброените не може да победи това, което Дилън Томас съумява да реализира. Уелският стихотворец, драматург и журналист стартира да твори в най-ранна възраст, само че дружно с творчеството се прокрадва и алкохолът.
Роден на 27 октовмри 1914 година в Суонзи Уелс, Дилън стартира да показва извънредно комплицираната си личност, с която постоянно рискова да остане недоразбран, уединен и загубен. Именно тази болежка и възприятието, че попада в напълно друга галактика ще даде свободата да излива душата си върху хартия, а по-късно да полива раните с алкохол. В случай, че се чудите дали въобще сте попадали на неговото творчество, не е мъчно да го откриете в редица филми. „ Не си отивай добродушно в тъмнината “ е стихотворение от книгата „ И гибелта ще остане без царство “. Използвано е от Игор Ставински като ария, която да уважи кончината на поета.
В идващите години ще бъде главно ентусиазъм за създатели като Кери Ричардс. През 1995 година се цитира във кино лентата „ Опасни мозъци “. Ричърд Бюрмър пуска електронна ария, като слага гласа на Дилан Томас да чете стихотворението. В „ Денят на независимостта “ можем да си напомним сцената с президентската тирада тъкмо преди огромната офанзива. Други метал банди употребяват лириката в своите песни. Присъства в епизод на Doctor Who. Може да чуете филмовата музика на Ханс Цимер и артисти като Ан Хатауей да го извършват във кино лентата „ Intersteller “ и още доста други. Дилън Томас може да допира и критиците ще отбележат, че главната му концепция е да разсъни своите читатели нежно, само че не и да ги шокира.
Първата поява на този шедьовър е оповестена в италианския книжовен вестник Botteghe Oscure през 1951 година и единствено 2 години по-късно писателят ще успее да унищожи тялото си с алкохол. Целият живот на Дилън е едно забавно предизвикателство. На 16-годишна възраст напуща учебно заведение, с цел да стане кореспондент в локален вестник. Екипът се пробва да го в профил съзнателно и единствено след 18 месеца той непринудено напуща. Работи като публицист на свободна процедура, когато пътува добавя своята лирика и в няколко тетрадки събира към 200 поеми. Публикуват се 90 от цялото му творчество, като половината са точно от интервала 1930-1934 година
В свободното си време съумява да се причисли и към дребна театрална натрупа. Един от най-светлите мемоари за младежа е успеха в учебен маратон от 1928 година Вестникът разгласява фотографията му, Дилън я изрязва и носи на всички места със себе си до последния си ден. Започват да разгласяват неговите творби още като младеж и имена като Томас Стърнз Елиът демонстрират забележителен интерес към създателя. Интересен факт е, че до момента в който може да подрежда думите в безспорен космополитен баланс, някои елементарни занимания като беленето на варено яйце не били познати. В началото майка му правила тази интервенция, а по-късно щафетата била предадена на брачната половинка му.
По-голямата част от неговите произведения се раждат сред 1933-1939 година и още тогава се вижда следата на доста тежък алкохолизъм. През 1939 година се ражда първият му наследник. Същата година е поканен да се включи в група на британски поети, само че отхвърля. Вниманието му е ориентирано към комунистите, анти-фашистите и всички леви придвижвания, които биха подсигурили някаква форма на мир. Проблемите стартират със задаващата се война, все по-малко хора купуват книги, Дилън взима заеми от другари и кредитори, само че най-после напуща дома си и се настанява в дома на рецензия Джон Девънпорт. Страхът, че може да бъде изпратен на фронта също не е дребен.
Понякога кашля съществено и даже плюе кръв. Военната комисия прави няколко инспекции и го записва в дълбоките запаси. И до момента в който има вяра, че е съумял да избегне огромната заплаха, осъзнава един различен по-тежък проблем – би трябвало да изпрати всички свои другари на фронта, до момента в който стои самичък вкъщи. Продължава да се налива и да се изправя пред предизвикването да устоя фамилията си. Единствената работа, която съумява да си откри е с писането на сюжети за BBC. Това до някаква степен облекчавало тъгата, че не прави нищо за своите бойни приятели и се крие напълно в домашния уют. През 1941 година родният му град е бомбардиран от Луфтвафе, съвсем всички огромни обекти са разрушени.
Томас се разхожда и преглежда руините, като установи, че неговият град е към този момент мъртав. Това на практика слага и посоката. Поетът пътува в разнообразни градове, написа, пробва се да откри работа, напуща поради бомбените закани и по този начин до края на войната. Радиото обаче има потребност от интелигентни представители и в следствие дава късмет с изключение на с писането на сюжети и с присъединяване в излъчвания. Един от огромните проблеми е, че даже когато гостува на другари, алкохолът минава границите на всичко рационално.
Приема към 15-20 бири дневно, не помни да си тръгне и злоупотребява доста с всяко гостолюбие. Успява да закупи жилище през 1949 година Към къщата има и дребен гараж, който Томас трансформира в кабинет, въпреки и доста други критици да го преглеждат като алкохолна бърлога. И двете гледни точки са правилни, тъй като брачната половинка му ще го открива постоянно задремал пийнал на машината. Поетът получава покана да направи турне в Ню Йорк, където да стартира да чете на своята аудитория. За жал никой не споделил за явните алкохолни привички и Дилън се впуснал в тежка консумация. Често пиел преди четенията, постоянно и след тях, плашел даже най-смелите госити.
Турнето завършва и поетът се пробва да напише идващите си огромни поеми. Вечният проблем продължава да стои – финансовите дупки в резултат на алкохолните занимания го принуждават да мизерства, въпреки и около него да се появяват заможни спонсори, които са подготвени да го финансират в името на изкуството. За жал през 1953 година и организмът му към този момент не може да поеме толкоз алкохол. Често има и недоволства за болки в гърдите. Пристига на 20 октомври в Съединени американски щати и стартира фрапантно да утежнява положението си с още наливане. На 2 ноември въздухът в Ню Йорк е доста нечист, което ускорява болките в гърдите на Дилън.
На 5 ноември е признат в болничното заведение със затруднено дишане. На сутринта към 2 часа е открито, че е съумял да изпадне в кома в резултат на алкохолно натравяне. Смята се, че поетът е умрял в резултат на несъразмерна приложимост на алкохол, както и възможен бронхит. В родният му град се издига скулптура, която припомня, че тук в миналото се е родил един от доста странните и доста надарени поети на Англия. За жал Дилан в никакъв случай не се усеща по този начин и постоянно споделя следното за своя живот:
„ „ Бях уединен нощен друмник и непрекъснат подпирач на кьошетата. “
Дилън Томас умира на 39 години.
