Ето какво постигна Путин със струпването на войници до Украйна
Когато 100 000 бойци се върнат в казармата си в централна Русия, можете да се мисли, че Владимир Путин е отстъпил. Но в забравената изтощителна война в покрайнините на Европа нещата не стоят по този начин, както може да наподобяват на пръв взор, написа английският вестник The Telegraph, представен от организация " Фокус ".
Мнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал голям брой бойци до украинската граница. Сега, когато те постепенно се връщат обратно, може да наподобява, че Кремъл е получил това, което е желал, в последния кръг на ескалация и дрънчене на оръжие. Според изданието Путин е постигнал три съществени цели.
Първо, американският президент Джо Байдън прикани за деескалация, най-малко като самопризнание за демонстрираната огнева мощност на Путин. След остри рецензии от страна на Байдън през първите седмици от президентството му, изпращането на войски на границата звучеше като предизвестие: не ни подценявайте. „ Русия търсеше метод да окаже напън върху Запада и го реализира - като заплаши да стартира военни дейности в Украйна. И съумя “, разяснява военният анализатор Александър Голц.
Ден преди изтеглянето на войските Путин предизвести Запада за неписаните „ червени линии “ и съобщи, че нарушителите ще съжаляват, „ както в никакъв случай не са съжалявали за нещо “. Телефонното позвъняване на Байдън и съпътстващите го заглавия разкриват втората цел на военната опасност на Путин: да отклони вниманието. Цялата история се трансформира в добре пристигнало похищение на вниманието на Кремъл от тежкото състояние на опозиционния водач Алексей Навални, чието влошено здраве се трансформира в съществена тематика в съветските обществени медии и интернационалните вести. Сега, откакто врагът на Путин беше проучен от цивилни лекари и руснаците се събраха в негова поддръжка в сряда, като " изпуснаха парата ", Кремъл може да си отдъхне. Движението на Навални също беше обезсилено.
И най-после, укрепването на военния капацитет може да се смята за предизвестие за Украйна. Може би това е отмъщението на Москва за Киев за възходящата непримиримост и решението от март да спрат телевизионните канали на проруския олигарх Медведчук? Страхът постепенно отстъпва и мнозина имат вяра, че прехвърлянето на съветски войски наоколо до Украйна е било просто опасност. Няколкостотин бронирани машини стоят на стотина километра от границата и могат да останат най-малко до септември - за доста анализатори това е причина да се изнервят.
Но в реалност Русия няма огромен вкус за външнополитически нападения. След бързото и безкръвно анексиране на Крим през 2014 година рейтингите на Путин скочиха внезапно, само че кримската еуфория от дълго време отмина. Часове откакто разгласи отдръпването, Путин отговори на покана от украинския президент за среща, в случай че в действителност желае да подписа спокойно съглашение. “Вечният трол” Путин сподели, че Владимир Зеленски ще бъде добре пристигнал в Москва - макар че сходна среща за всеки украински водач на този стадий е равносилна на политическо самоубийство.
Мнозина се опитваха да гадаят кроежите на Путин, дислоцирал голям брой бойци до украинската граница. Сега, когато те постепенно се връщат обратно, може да наподобява, че Кремъл е получил това, което е желал, в последния кръг на ескалация и дрънчене на оръжие. Според изданието Путин е постигнал три съществени цели.
Първо, американският президент Джо Байдън прикани за деескалация, най-малко като самопризнание за демонстрираната огнева мощност на Путин. След остри рецензии от страна на Байдън през първите седмици от президентството му, изпращането на войски на границата звучеше като предизвестие: не ни подценявайте. „ Русия търсеше метод да окаже напън върху Запада и го реализира - като заплаши да стартира военни дейности в Украйна. И съумя “, разяснява военният анализатор Александър Голц.
Ден преди изтеглянето на войските Путин предизвести Запада за неписаните „ червени линии “ и съобщи, че нарушителите ще съжаляват, „ както в никакъв случай не са съжалявали за нещо “. Телефонното позвъняване на Байдън и съпътстващите го заглавия разкриват втората цел на военната опасност на Путин: да отклони вниманието. Цялата история се трансформира в добре пристигнало похищение на вниманието на Кремъл от тежкото състояние на опозиционния водач Алексей Навални, чието влошено здраве се трансформира в съществена тематика в съветските обществени медии и интернационалните вести. Сега, откакто врагът на Путин беше проучен от цивилни лекари и руснаците се събраха в негова поддръжка в сряда, като " изпуснаха парата ", Кремъл може да си отдъхне. Движението на Навални също беше обезсилено.
И най-после, укрепването на военния капацитет може да се смята за предизвестие за Украйна. Може би това е отмъщението на Москва за Киев за възходящата непримиримост и решението от март да спрат телевизионните канали на проруския олигарх Медведчук? Страхът постепенно отстъпва и мнозина имат вяра, че прехвърлянето на съветски войски наоколо до Украйна е било просто опасност. Няколкостотин бронирани машини стоят на стотина километра от границата и могат да останат най-малко до септември - за доста анализатори това е причина да се изнервят.
Но в реалност Русия няма огромен вкус за външнополитически нападения. След бързото и безкръвно анексиране на Крим през 2014 година рейтингите на Путин скочиха внезапно, само че кримската еуфория от дълго време отмина. Часове откакто разгласи отдръпването, Путин отговори на покана от украинския президент за среща, в случай че в действителност желае да подписа спокойно съглашение. “Вечният трол” Путин сподели, че Владимир Зеленски ще бъде добре пристигнал в Москва - макар че сходна среща за всеки украински водач на този стадий е равносилна на политическо самоубийство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ