Александър Морфов: Да живее България – но не тази на лумпените и бандитите
- Кога за последно казахте „ Да живее България”?
„ Да живее България” продължава да звучи, да звучи в мен като зов за онази България, за която аз си бленувам, а не за тази на лумпените и бандитите, които трансфораха България в бедна и недемократична, страдаща страна.
- От какво желаете да освободите България?
От всички тези лумпени, които дерибействат към този момент 30 години… без възприятие за позор и срам.
- Във Вашата фантазия по какъв начин наподобява България?
България на Ботев и Левски, възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове… не след дълго убита и унищожена. Аз не знам дали сте избрали точния човек на този празник, тъй като от мен няма да чуете нищо положително. От 30 година дублирам едно и също, не е имало държавно управление, против което не съм се борил.
- Не сме ли доста мощни на маса, а когато някой би трябвало да мине Дунава да се питаме кой да го направи?
Дунавът на нашия народ е неговата механа, ресторантът, през който би трябвало да се мине, с цел да се избави Левски и да се освободи България. Всичките ни фантазии, възторзи, възторг, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си приказваме.
- Народ ли сме?
Объркан народ сме, през този кръстопът кой ли не е минал – злополучна орис, изпитания… Тайната защитна стена, китайската стена, стената на Тръмп – ние постоянно сме били стената, която защищава запада от нахлуващите от изток рискове, по тази причина сме събрали толкоз доста ненавист, тъга, фантазии и очаквания, че някой ден няма да сме стена, а част от общественост.
- Надежди, че ще бъдем свободни, може би. А били ли сме в миналото свободни?
Аз мисля, че свободата сме я придобивали сред 5 и 10 минути в някаква ера. Освен персоналната независимост, която никой не може да ти отнеме. Какво значи да си свободен – да не си прислужник на никого.
- А чувствате ли се свободен?
Да, усещам се свободен, тъй като не извършвам ничии желания, ничии задания. Може да съм омерзен, само че съм свободен.
- Не е ли бягство да отидете от едно пространство в друго?
Бягство е, само че се уморих. Сам не можеш да промениш нищо, а в никакъв случай няма да се обединим.
- Защо?
Уроците на историята са доста показателни – по кое време успяхме да се обединим? 90-та, 1 милион протест и бързо се разделиха на фракции да пазят своите низки ползи и пристрастености. Други спасители и отново да се изподерат и изпобият, и да грабят, въпреки нищо да не е останало, те отново намират какво да грабят и в този момент грабят посредством европейските стратегии.
Снимка: bTV - Кажете ми, Вие хъш ли сте?
Какво значи да бъдеш хъш? Означава човек да мине през какви ли не тествания като апетит, беднотия, бедност и да продължава да таи в себе си възприятието на вярата един ден да минем Дунава и да освободим страната. Май към този момент не съм хъш, май към този момент изгубих вярата, че ще минем Дунава и ще освободим тази страна от игото на цинизма и бруталността.
- Ако трябваше да се върнете в това време, на „ Немили-недраги”, на „ Хъшове”, какъв щяхте да сте тогава?
Мене несъмнено доста бързо щяха да ме утрепят, доста бързо. Не мога да се натъкмявам, доста съм експлозивен, изгубвам възприятието за самозапазване и несъмнено биха ме гръмнали рано-рано. Но, в случай че бих оживял, щях да бъда като тях – да се надявам до края, до гибелта си в Сърбия. Но аз се изморих да се надявам, изморих се да се надявам.
На ден в тази страна умират десетки хиляди хора от гибел,от напреднала възраст, от заболявания, неприятното е, че дневно умират и десетки хиляди очаквания. Заедно с очакванията ненапълно умират и тези хора. И ние се трансформираме в страната на живите мъртви. Защото индивидът без вяра е съвсем мъртъв човек. Как живее човек без вяра? Отива, с цел да работи за едни мизерни пари, с които едвам-едвам да изхрани фамилията си, да се трансформира в жертва на хиляди измамници, с цел да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето - какъв е тоя човек? Полужив!
- С какви очаквания се разделихте последно?
С всички очаквания във връзка с страната, във връзка с нейното развиване.
- Така ли си представяхте развиването на театъра?
Разбира се, че не. Не желая да го квалифицирам… театърът през днешния ден изгуби доста от своята мощ,евтини представления, евтини театри, долен артикул. Да се посмеем, с цел да забравим ужаса, в който живеем. Недостоен метод на издръжка на доста хора.
- Какво бихте споделили на това момче от ВИТИЗ в този момент, в случай че можехте да му кажете нещо?
Ако не можех да го откажа, а не бих се и опитвал, тъй като мене всички се опитваха да ме откажат в моето семейство, както и аз се пробвам да откажа моите деца и те не се отхвърлят, просто ще се опитам да го накарам да бъде почтен и неотклонен и да не си затваря очите, а да гледа на света и на театъра, и на изкуството си през очите на обичаните ни създатели – Чехов, Шекспир, Брехт, Мюсе, там да намира своите провокации да продължаваш да живееш, тъй като светът не дава доста.
Аз, несъмнено, съм доста песимист и доста хора ще ми възразят – чакай в този момент, има толкоз доста сполучливи хора, почтени милионери, младежи. Колко % са те – 4-6? А останалите 94 % нямат толкоз устойчиви сили да се борят с арогантността, с способите на цялата мафия, която ни ръководи. Това са елементарни хора, те не са толкоз умни и интелигентни, с цел да просперират и на запад. Това са елементарни хора, които имат приблизително семейство, междинни деца, междинни приходи. Мен не ме интересуват тези 4 %, интересуват ме останалите 96 %!
- Какво би трябвало да се направи? Как да Ви чуят?
Аз не мога да кажа. Това е безсмислено.
Снимка: bTV - Искам да поговорим малко за „ Хъшове”. Направи ли Ви този план другари?
Ние бяхме безусловно непрекъснато дружно. Последните няколко години се разделихме, тъй като пораснаха, публиката ги ухажва, само че все едно – когато се съберем, събирателната точка си остава „ Хъшове”.
Единствено считам за моя заслуга, че съумях да ги запаля за тази концепция и те ми се довериха и по-късно в най-големите спадове и дупки, те не ме предадоха. В деня на първото зрелище аз нямах край. Аз ходех по коридорите като вманиачен: „ Аз нямам край!” и последните 10 минути бутате, носите, „ ти – тук”, „ ти – там” и край. Зад кулисите им виках: „ Иди наляво,ти – надясно, кажи това, кажи онова”. И те са привикнали с моя метод на работа и различен път са привикнали да им крещя зад кулисите – „ не тук – там, кажи „ Да живей България!”… И финалът беше 5 минути преди да се вдигне завесата. Публиката беше студенти, възпитаници, предпремиерно зрелище, крещя си: „ Това ще бъде пъкъл!”. Не гъкнаха, свърши и 4-5 секунди пауза, преди да гръмнат овациите. Една пауза, в която си виках: „ Край!”
- Вярно ли е, че имате клетва преди всяко зрелище?
Да, имаме. Ще я кажа, въпреки да не е за необятната аудитория. Чисто по български и по хъшовски, нашият фолклор е цялостен с тия остроумия.
- Как се разделихте с Чочо Попйорданов?
Още 5 години по-рано стартира да отсъства, първоначално аз го замествах, по-късно Динката и не беше драма. Когато го нямаше, някой различен от нас го играеше Македонски. Отсъствието му от спектакъла не беше трагично, тъй като го бяхме отиграли. Беше трагично поради неналичието на Чочо, тъй като той постоянно е бил с нас, най-фанатичният покровител на представлението. Той беше този, който постоянно преди зрелище, излизаше и крещеше: „ Клетваааа!” – с цел да може всички да се съберат, да излезем и да си сложим ръцете.
Снимка: bTV - Сега кой я вика?
Динката, Валери, Руси Чанев, главните.
- На 22 март В и чака зрелище №300. Да чакаме ли нещо ново?
Да, да… в този момент несъмнено отново децата, ще събера всички деца на актьорите и внуци, който има. Ще се опитам да помоля Захари Бахаров, в случай че има време от тотото, Митко Рачков също ще помоля, само че и той стана звезда и не му е на равнището да играе дребни румънски сервитьори, само че той е другар и ще пристигна, в случай че няма халтура някаква.
- Кажете ми какъв брой време или какъв брой пъти сте се изкачвал на върха?
На върха? Един-единствен път – бях в Китай и се изкачих на китайската стена. Китайската стена се качваше до някакви невъобразими висоти. Аз съм човек пушач и също използвам алкохол, само че съм и инат… и сме се качили несъмнено 3 хиляди метра. Това беше преди 3-4 години моят огромен героизъм, огромният проблем е връщането…
- Какво е за В ас Шипка?
Шипка е едни хубав знак, който е като короната на нашата нещастна България. Шипка е короната на тая страна.
„ Да живее България” продължава да звучи, да звучи в мен като зов за онази България, за която аз си бленувам, а не за тази на лумпените и бандитите, които трансфораха България в бедна и недемократична, страдаща страна.
- От какво желаете да освободите България?
От всички тези лумпени, които дерибействат към този момент 30 години… без възприятие за позор и срам.
- Във Вашата фантазия по какъв начин наподобява България?
България на Ботев и Левски, възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове… не след дълго убита и унищожена. Аз не знам дали сте избрали точния човек на този празник, тъй като от мен няма да чуете нищо положително. От 30 година дублирам едно и също, не е имало държавно управление, против което не съм се борил.
- Не сме ли доста мощни на маса, а когато някой би трябвало да мине Дунава да се питаме кой да го направи?
Дунавът на нашия народ е неговата механа, ресторантът, през който би трябвало да се мине, с цел да се избави Левски и да се освободи България. Всичките ни фантазии, възторзи, възторг, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си приказваме.
- Народ ли сме?
Объркан народ сме, през този кръстопът кой ли не е минал – злополучна орис, изпитания… Тайната защитна стена, китайската стена, стената на Тръмп – ние постоянно сме били стената, която защищава запада от нахлуващите от изток рискове, по тази причина сме събрали толкоз доста ненавист, тъга, фантазии и очаквания, че някой ден няма да сме стена, а част от общественост.
- Надежди, че ще бъдем свободни, може би. А били ли сме в миналото свободни?
Аз мисля, че свободата сме я придобивали сред 5 и 10 минути в някаква ера. Освен персоналната независимост, която никой не може да ти отнеме. Какво значи да си свободен – да не си прислужник на никого.
- А чувствате ли се свободен?
Да, усещам се свободен, тъй като не извършвам ничии желания, ничии задания. Може да съм омерзен, само че съм свободен.
- Не е ли бягство да отидете от едно пространство в друго?
Бягство е, само че се уморих. Сам не можеш да промениш нищо, а в никакъв случай няма да се обединим.
- Защо?
Уроците на историята са доста показателни – по кое време успяхме да се обединим? 90-та, 1 милион протест и бързо се разделиха на фракции да пазят своите низки ползи и пристрастености. Други спасители и отново да се изподерат и изпобият, и да грабят, въпреки нищо да не е останало, те отново намират какво да грабят и в този момент грабят посредством европейските стратегии.
Снимка: bTV - Кажете ми, Вие хъш ли сте?
Какво значи да бъдеш хъш? Означава човек да мине през какви ли не тествания като апетит, беднотия, бедност и да продължава да таи в себе си възприятието на вярата един ден да минем Дунава и да освободим страната. Май към този момент не съм хъш, май към този момент изгубих вярата, че ще минем Дунава и ще освободим тази страна от игото на цинизма и бруталността.
- Ако трябваше да се върнете в това време, на „ Немили-недраги”, на „ Хъшове”, какъв щяхте да сте тогава?
Мене несъмнено доста бързо щяха да ме утрепят, доста бързо. Не мога да се натъкмявам, доста съм експлозивен, изгубвам възприятието за самозапазване и несъмнено биха ме гръмнали рано-рано. Но, в случай че бих оживял, щях да бъда като тях – да се надявам до края, до гибелта си в Сърбия. Но аз се изморих да се надявам, изморих се да се надявам.
На ден в тази страна умират десетки хиляди хора от гибел,от напреднала възраст, от заболявания, неприятното е, че дневно умират и десетки хиляди очаквания. Заедно с очакванията ненапълно умират и тези хора. И ние се трансформираме в страната на живите мъртви. Защото индивидът без вяра е съвсем мъртъв човек. Как живее човек без вяра? Отива, с цел да работи за едни мизерни пари, с които едвам-едвам да изхрани фамилията си, да се трансформира в жертва на хиляди измамници, с цел да събере пари за Коледа или да купи подарък на детето - какъв е тоя човек? Полужив!
- С какви очаквания се разделихте последно?
С всички очаквания във връзка с страната, във връзка с нейното развиване.
- Така ли си представяхте развиването на театъра?
Разбира се, че не. Не желая да го квалифицирам… театърът през днешния ден изгуби доста от своята мощ,евтини представления, евтини театри, долен артикул. Да се посмеем, с цел да забравим ужаса, в който живеем. Недостоен метод на издръжка на доста хора.
- Какво бихте споделили на това момче от ВИТИЗ в този момент, в случай че можехте да му кажете нещо?
Ако не можех да го откажа, а не бих се и опитвал, тъй като мене всички се опитваха да ме откажат в моето семейство, както и аз се пробвам да откажа моите деца и те не се отхвърлят, просто ще се опитам да го накарам да бъде почтен и неотклонен и да не си затваря очите, а да гледа на света и на театъра, и на изкуството си през очите на обичаните ни създатели – Чехов, Шекспир, Брехт, Мюсе, там да намира своите провокации да продължаваш да живееш, тъй като светът не дава доста.
Аз, несъмнено, съм доста песимист и доста хора ще ми възразят – чакай в този момент, има толкоз доста сполучливи хора, почтени милионери, младежи. Колко % са те – 4-6? А останалите 94 % нямат толкоз устойчиви сили да се борят с арогантността, с способите на цялата мафия, която ни ръководи. Това са елементарни хора, те не са толкоз умни и интелигентни, с цел да просперират и на запад. Това са елементарни хора, които имат приблизително семейство, междинни деца, междинни приходи. Мен не ме интересуват тези 4 %, интересуват ме останалите 96 %!
- Какво би трябвало да се направи? Как да Ви чуят?
Аз не мога да кажа. Това е безсмислено.
Снимка: bTV - Искам да поговорим малко за „ Хъшове”. Направи ли Ви този план другари?
Ние бяхме безусловно непрекъснато дружно. Последните няколко години се разделихме, тъй като пораснаха, публиката ги ухажва, само че все едно – когато се съберем, събирателната точка си остава „ Хъшове”.
Единствено считам за моя заслуга, че съумях да ги запаля за тази концепция и те ми се довериха и по-късно в най-големите спадове и дупки, те не ме предадоха. В деня на първото зрелище аз нямах край. Аз ходех по коридорите като вманиачен: „ Аз нямам край!” и последните 10 минути бутате, носите, „ ти – тук”, „ ти – там” и край. Зад кулисите им виках: „ Иди наляво,ти – надясно, кажи това, кажи онова”. И те са привикнали с моя метод на работа и различен път са привикнали да им крещя зад кулисите – „ не тук – там, кажи „ Да живей България!”… И финалът беше 5 минути преди да се вдигне завесата. Публиката беше студенти, възпитаници, предпремиерно зрелище, крещя си: „ Това ще бъде пъкъл!”. Не гъкнаха, свърши и 4-5 секунди пауза, преди да гръмнат овациите. Една пауза, в която си виках: „ Край!”
- Вярно ли е, че имате клетва преди всяко зрелище?
Да, имаме. Ще я кажа, въпреки да не е за необятната аудитория. Чисто по български и по хъшовски, нашият фолклор е цялостен с тия остроумия.
- Как се разделихте с Чочо Попйорданов?
Още 5 години по-рано стартира да отсъства, първоначално аз го замествах, по-късно Динката и не беше драма. Когато го нямаше, някой различен от нас го играеше Македонски. Отсъствието му от спектакъла не беше трагично, тъй като го бяхме отиграли. Беше трагично поради неналичието на Чочо, тъй като той постоянно е бил с нас, най-фанатичният покровител на представлението. Той беше този, който постоянно преди зрелище, излизаше и крещеше: „ Клетваааа!” – с цел да може всички да се съберат, да излезем и да си сложим ръцете.
Снимка: bTV - Сега кой я вика?
Динката, Валери, Руси Чанев, главните.
- На 22 март В и чака зрелище №300. Да чакаме ли нещо ново?
Да, да… в този момент несъмнено отново децата, ще събера всички деца на актьорите и внуци, който има. Ще се опитам да помоля Захари Бахаров, в случай че има време от тотото, Митко Рачков също ще помоля, само че и той стана звезда и не му е на равнището да играе дребни румънски сервитьори, само че той е другар и ще пристигна, в случай че няма халтура някаква.
- Кажете ми какъв брой време или какъв брой пъти сте се изкачвал на върха?
На върха? Един-единствен път – бях в Китай и се изкачих на китайската стена. Китайската стена се качваше до някакви невъобразими висоти. Аз съм човек пушач и също използвам алкохол, само че съм и инат… и сме се качили несъмнено 3 хиляди метра. Това беше преди 3-4 години моят огромен героизъм, огромният проблем е връщането…
- Какво е за В ас Шипка?
Шипка е едни хубав знак, който е като короната на нашата нещастна България. Шипка е короната на тая страна.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ